В началото на миналата учебната година съставих седмичната програма, Лазар я написа и я окачихме на хладилника. Тя включва изучаваните предмети, без да е фиксирано точно време за всеки от тях. От предишната година, предучилищната, се бях фокусирала върху основните области необходими за грамотността на един човек - четене, писане, математика и английски език.
Времето, което отделяме за тези 4 предмета варира между 2 и 4 часа на ден. (Средно се пада по половин час на предмет, но английският започна да заема доста повече време понеже ползваме мултимедия.)
Тази година включихме науки и пиано. Добавихме и нещо изключително важно - ежедневното четенето на глас - аз чета на децата. Стана традиция, без която не се заспива вечер.
четвъртък, 15 август 2019 г.
сряда, 12 юни 2019 г.
Една невероятна книга - „Вечните принципи зад успешното дете“
На 15 юни, събота от 19:00 ч в Есънс център (ул. „6-ти септември“ 37) ще бъде представена книгата на Явор Русинов „Вечните принципи зад успешното дете“. Заповядайте!
Това е една абсолютно необходима книга за всеки родител - настоящ или бъдещ, за всеки човек, който се стреми към свобода и градивна промяна в живота си, а това непременно се отразява и на обществото.
Както може би се досещате от заглавието това е книга за възпитаването на устойчив характер и умения, които са необходими и трябва да се култивират от рано, за да може един ден порасналото детето да бъде самостоятелно, отговорно, продуктивно и насочено към бъдещето, да има ясна цел и посока в живота, отвъд простото оцеляване, да има влияние и успех.
Аз имах редкия шанс и привилегия да прочета книгата преди издаването й и бях изключително обогатена като личност и предизвикана в мирогледа си по множество въпроси в разнообразни сфери на действителността и живота – отношения в семейството, икономика, политически системи, поемане на риск и отговорност, отношение към провала, способност за бързо емоционално възстановяване, благотворителност, спестовност и много други.
Книгата е практична, изпълнена с живи примери от живота на автора, както и от живота на множество известни личности, оставили следа в историята. Принципите, описани нагледно във „Вечнити принципи зад успешното дете“ са свързани с полагането на здрава морална основа - това е основата, на която се крепи Западната цивилизация и прогресът.
Ако ви интересува как библейските ценности се прилагат на практика за всяка сфера от живота и защо тези принципи са вечни и работят безотказно подобно на физичните закони, то тази книга е за вас.
Много родители, които познавам приемат насериозно подготовката на децата си за живота. Влагат усилия и финанси, защото вярват че доброто образование е гаранция за успеха и са готови да жертват всичко, за да може детето им да е по-напред от тях, да има по-добри шансове за реализация в живота, да му дадат това, което те не са имали, но считат за важно. Съвсем естествено изглежда впускането в преследване на академичния успех, но опитът от историята показва, че има нещо повече от просто технически умения - има множество други критични съставки и фактори за успеха на една личност и авторът ги разкрива една по една.
Докато четях книгата „Вечнити принципи зад успешното дете“ си казвах не веднъж: „И за това трябва да науча повече.“ Тя е предизвикателство към нас възрастните да се образоваме постоянно в множество различни сфери, да надграждаме знания и каляваме характер, да бъдем честни пред себе си, да си признаем, че не знаем всичко, но винаги може да започнем промяната - със смирение, с готовност да се учим, да изследваме, да пробваме наученото. Иска се усилие от наша страна, самодисциплина, посветеност, но това е пътят към зрелостта и независимостта.
Както казва авторът всеки от нас вижда живота през някаква призма, мисловна рамка която определя кое е добро, полезно и изграждащо и кое не е. Нашето разбиране за света около нас, идеите в които вярваме водят до действия и рано или късно ще дадат плодове в живота ни, ще има последствия. Често с години сме градили една представа и ни е много трудно да излезем от матрицата, да сме радикални и да направим нужните промени в правилната посока. По-лесно ни е да продължаваме да си живеем комфортно, да се оправдаваме с това и онова, да сме жертви на обстоятелствата, а не хората които ги променят. Точно към тази мисловна рамка или парадигма на живота Явор Русинов отправя най-голямото предизвикателство.
Книгата „Вечнити принципи зад успешното дете“ ми харесва, защото зарежда с оптимизъм; информацията, която съдържа действа освобождаващо, събаря крепости и стени в ума, и след това дава стъпките за съграждане върху най-здравия фундамент – обективният библейски стандарт.
Тук може да видите кратко видео с моето свидетелство за книгата.
Както може би се досещате от заглавието това е книга за възпитаването на устойчив характер и умения, които са необходими и трябва да се култивират от рано, за да може един ден порасналото детето да бъде самостоятелно, отговорно, продуктивно и насочено към бъдещето, да има ясна цел и посока в живота, отвъд простото оцеляване, да има влияние и успех.
Аз имах редкия шанс и привилегия да прочета книгата преди издаването й и бях изключително обогатена като личност и предизвикана в мирогледа си по множество въпроси в разнообразни сфери на действителността и живота – отношения в семейството, икономика, политически системи, поемане на риск и отговорност, отношение към провала, способност за бързо емоционално възстановяване, благотворителност, спестовност и много други.
Книгата е практична, изпълнена с живи примери от живота на автора, както и от живота на множество известни личности, оставили следа в историята. Принципите, описани нагледно във „Вечнити принципи зад успешното дете“ са свързани с полагането на здрава морална основа - това е основата, на която се крепи Западната цивилизация и прогресът.
Ако ви интересува как библейските ценности се прилагат на практика за всяка сфера от живота и защо тези принципи са вечни и работят безотказно подобно на физичните закони, то тази книга е за вас.
Много родители, които познавам приемат насериозно подготовката на децата си за живота. Влагат усилия и финанси, защото вярват че доброто образование е гаранция за успеха и са готови да жертват всичко, за да може детето им да е по-напред от тях, да има по-добри шансове за реализация в живота, да му дадат това, което те не са имали, но считат за важно. Съвсем естествено изглежда впускането в преследване на академичния успех, но опитът от историята показва, че има нещо повече от просто технически умения - има множество други критични съставки и фактори за успеха на една личност и авторът ги разкрива една по една.
Докато четях книгата „Вечнити принципи зад успешното дете“ си казвах не веднъж: „И за това трябва да науча повече.“ Тя е предизвикателство към нас възрастните да се образоваме постоянно в множество различни сфери, да надграждаме знания и каляваме характер, да бъдем честни пред себе си, да си признаем, че не знаем всичко, но винаги може да започнем промяната - със смирение, с готовност да се учим, да изследваме, да пробваме наученото. Иска се усилие от наша страна, самодисциплина, посветеност, но това е пътят към зрелостта и независимостта.
Както казва авторът всеки от нас вижда живота през някаква призма, мисловна рамка която определя кое е добро, полезно и изграждащо и кое не е. Нашето разбиране за света около нас, идеите в които вярваме водят до действия и рано или късно ще дадат плодове в живота ни, ще има последствия. Често с години сме градили една представа и ни е много трудно да излезем от матрицата, да сме радикални и да направим нужните промени в правилната посока. По-лесно ни е да продължаваме да си живеем комфортно, да се оправдаваме с това и онова, да сме жертви на обстоятелствата, а не хората които ги променят. Точно към тази мисловна рамка или парадигма на живота Явор Русинов отправя най-голямото предизвикателство.
Книгата „Вечнити принципи зад успешното дете“ ми харесва, защото зарежда с оптимизъм; информацията, която съдържа действа освобождаващо, събаря крепости и стени в ума, и след това дава стъпките за съграждане върху най-здравия фундамент – обективният библейски стандарт.
Тук може да видите кратко видео с моето свидетелство за книгата.
А това е сайта, от където можете да поръчате книгата: https://yourchild.eu/
петък, 7 юни 2019 г.
Стъпили здраво на обективна морална основа
Какво е необходимо да отгледаме и възпитаме децата си сред царящото морално объркване в обществото ни?
Това е въпросът, на който се опитва да отговори Наташа Крейн в статията си. Този въпрос е бил провокиран от миналите президентските избори в САЩ, но звучи актуално и за нас и то не само по време на избори.
Като християни и родители, ние имаме отговорността да възпитаме добре децата си в обективни морални ценности и стандарт, който не се променя обаче трябва и да имаме предвид, че те израстват в страна, където е настъпило морално объркване.
Това е въпросът, на който се опитва да отговори Наташа Крейн в статията си. Този въпрос е бил провокиран от миналите президентските избори в САЩ, но звучи актуално и за нас и то не само по време на избори.
Като християни и родители, ние имаме отговорността да възпитаме добре децата си в обективни морални ценности и стандарт, който не се променя обаче трябва и да имаме предвид, че те израстват в страна, където е настъпило морално объркване.
неделя, 5 май 2019 г.
Наука срещу псевдонауката на еволюцията
Интервю, взето от конференцията Curriculum 2.0 на Homeschool summit
Д-р Джейсън Лайл, астрофизик от Института за изследване на творението ( IRC - Institute for Creation Research), учен креационист, апологет (защитник на християнската вяра).
Наука е изучаването на систематичния начин, по който Бог поддържи Своята вселена. Това е дефиниция, с която моите светски колеги не са напълно съгласни, но това е което те дефакто правят. Когато се занимават с наука, те всъщност изучават систематичния начин, по който Бог поддържа Своето творение и това е възможно само, защото Бог ни е направил по Своя образ и Той държи вселената по консистентен начин, така че човешкият ум да може поне частично да я разбере.
Д-р Джейсън Лайл, астрофизик от Института за изследване на творението ( IRC - Institute for Creation Research), учен креационист, апологет (защитник на християнската вяра).
Въпрос: Какво е наука?
Наука е изучаването на систематичния начин, по който Бог поддържи Своята вселена. Това е дефиниция, с която моите светски колеги не са напълно съгласни, но това е което те дефакто правят. Когато се занимават с наука, те всъщност изучават систематичния начин, по който Бог поддържа Своето творение и това е възможно само, защото Бог ни е направил по Своя образ и Той държи вселената по консистентен начин, така че човешкият ум да може поне частично да я разбере.
събота, 6 април 2019 г.
Ами социализацията? - част 2
от Израел Уейн
Въпросът за социализацията от години е сред най-често задаваните въпроси към хоумскулърите (домашните ученици). В него са вградени 2 основни предпоставки:
едната е свързана с резултата, а другата с методите и средствата за постигане на социализацията.
Първото допускане е, че ако учениците не са подходящо социализирани, те няма да станат добри граждани като възрастни. Няма да знаят как да общуват и да се държат с другите.
Второто допускане е, че единственият възможен начин за постигане на целта е детето да бъде вкарано в институционалната класната стая на държавното училище с още 20-30+ други деца на същата възраст.
Въпросът за социализацията от години е сред най-често задаваните въпроси към хоумскулърите (домашните ученици). В него са вградени 2 основни предпоставки:
едната е свързана с резултата, а другата с методите и средствата за постигане на социализацията.
Първото допускане е, че ако учениците не са подходящо социализирани, те няма да станат добри граждани като възрастни. Няма да знаят как да общуват и да се държат с другите.
Второто допускане е, че единственият възможен начин за постигане на целта е детето да бъде вкарано в институционалната класната стая на държавното училище с още 20-30+ други деца на същата възраст.
понеделник, 25 март 2019 г.
Ами социализацията? - част 1
от Джина Мънзи
Аз съм второ поколение домашно образоващ родител (хоумскулър – от англ. език – домашен ученик или човек, който образова децата си у дома) и откакто се помня съм чувала много различни въпроси, които хората задават относно домашното училище. Любопитството идва на вълни и темите на някои от най-често задаваните въпроси се променят през годините. Има обаче някои въпроси, които продължават да се задават. Може би и вие се чудите:
- Как домашните ученици ще влязат в колеж/университет?
- Ами какво ще стане със социализацията?
Аз съм второ поколение домашно образоващ родител (хоумскулър – от англ. език – домашен ученик или човек, който образова децата си у дома) и откакто се помня съм чувала много различни въпроси, които хората задават относно домашното училище. Любопитството идва на вълни и темите на някои от най-често задаваните въпроси се променят през годините. Има обаче някои въпроси, които продължават да се задават. Може би и вие се чудите:
- Как домашните ученици ще влязат в колеж/университет?
- Ами какво ще стане със социализацията?
сряда, 20 март 2019 г.
Оказване на първа помощ
Скоро бях на основен курс по оказване на първа помощ.
Имах нужда да си опресня знанията, защото като майка искам да съм адекватна и полезна при евентуален инцидент, а почти нищо не си спомнях от курса, който съм карала някога към Червения кръст във връзка с получаването на шофьорска книжка.
Най-хубавата част на този курс по оказване на първа помощ беше екипната работа и разиграването на реални ситуации. Например на нашата група се падна в началото следната ситуация:
Имах нужда да си опресня знанията, защото като майка искам да съм адекватна и полезна при евентуален инцидент, а почти нищо не си спомнях от курса, който съм карала някога към Червения кръст във връзка с получаването на шофьорска книжка.
Най-хубавата част на този курс по оказване на първа помощ беше екипната работа и разиграването на реални ситуации. Например на нашата група се падна в началото следната ситуация:
Какво бихте направили, ако видите човек в безсъзнание?
понеделник, 11 март 2019 г.
В неволята им: Как се отнасяме към днешните вдовици?
от Андреа Шварц
Вдовиците никога не са били популярна група сред хората през която и да е епоха в историята. Много общества са имали толкова лошо отношение към тях, че в някои случаи са били погребвани заедно с умрелите си съпрузи. Понякога обществото не е позволявало на жените, чиито съпрузи са починали да се омъжат отново. Това е ставало, дори ако бракът е възникнал, когато жената е била още дете.1 Пренебрегването на вдовиците трябва да е съществувало и по времето на Стария и Новия Завет, защото в Библията има многократни инструкции и предупреждения за грижа към вдовиците и сираците.
Вдовиците никога не са били популярна група сред хората през която и да е епоха в историята. Много общества са имали толкова лошо отношение към тях, че в някои случаи са били погребвани заедно с умрелите си съпрузи. Понякога обществото не е позволявало на жените, чиито съпрузи са починали да се омъжат отново. Това е ставало, дори ако бракът е възникнал, когато жената е била още дете.1 Пренебрегването на вдовиците трябва да е съществувало и по времето на Стария и Новия Завет, защото в Библията има многократни инструкции и предупреждения за грижа към вдовиците и сираците.
вторник, 5 март 2019 г.
Как да избегнем „прегарянето“ в домашното училище?
от Израел Уейн
След като взехте решение да обучавате децата си вкъщи, чувствали ли сте се в някакъв момент преуморени, стресирани и претоварени? Като домашен ученик (моето семейство започна да ме обучава през 1978 г.) и вече родител, през годините научих някои неща, които помагат да избегнете „прегарянето“ в домашното училище.
След като взехте решение да обучавате децата си вкъщи, чувствали ли сте се в някакъв момент преуморени, стресирани и претоварени? Като домашен ученик (моето семейство започна да ме обучава през 1978 г.) и вече родител, през годините научих някои неща, които помагат да избегнете „прегарянето“ в домашното училище.
вторник, 26 февруари 2019 г.
6 истини за родителството, които променят фокуса на всичко
от Пол Трип, автор на книгата „Родителство: 14 принципа на благовестието, които могат коренно да променят вашето семейство“
Псалм 51 ни помага толкова много да разберем коя е най-голямата нужда на децата ни, че вие бихте могли да напишете цяла книга за родителство и сами. Изводите от вика и изповедта на Давид поставят нов дневен ред на това, за което Бог ни е призовал в живота на децата ни.
Най-голямата нужда, която имат децата ни
понеделник, 18 февруари 2019 г.
Вредата от посланието „Бъди верен на себе си“
от Наташа Крейн
Бях на едно неделно събиране със семейството си, където успях да си поговоря за известно време с един тийнейджър. Той беше облечен с метълска тениска, която изглеждаше доста зловещо и реших да го попитам за групата. Разговорът ни протече в общи линии така:
Аз: „Какво харесваш в тази банда?“
Бях на едно неделно събиране със семейството си, където успях да си поговоря за известно време с един тийнейджър. Той беше облечен с метълска тениска, която изглеждаше доста зловещо и реших да го попитам за групата. Разговорът ни протече в общи линии така:
Аз: „Какво харесваш в тази банда?“
Той: „Ами, текстовете на песните им са наистина добри.“
Аз (смеейки се): „Осъзнаваш ли, че всеки тийнейджър, включително и аз навремето, е казвал подобно нещо. Сега трябва да ми го докажеш. За какво се пее в песните им?“
Той: „Е, това е нещо от сорта на ...да бъдеш такъв какъвто си, да останеш верен на себе си. Да не си това, което някой друг иска да бъдеш. Те наистина са добри. Те са различни... “
понеделник, 11 февруари 2019 г.
Практически съвети за подготовката на детето за реалния живот
Джон Тейлър Гато е американски писател и бивш дългогодишен преподавател. Три поредни години, преди да подаде оставка, е бил избиран за учител на годината в Ню Йорк. На български език са издадени книгите му „Затъпяване: скритата цел на държавното образование“ и „Оръжия за масово обезличаване“.
Преведох тази част от интервюто на Мери Прайд с Джон Гато, в която той дава практични съвети по отношение на образоването на децата ни и подготовката за реалния живот.
Въпрос (Мери Прайд):
– Кои са нещата, за които би казал: „Тези неща са от изключителна важност, съсредоточете се над тях, вършете ги“?
Джон Гато:
– Преди всичко мисля, че родителите трябва да покажат на децата си визия за живота им. Трябва да имаш план или цел в живота, нещо за което си струва да ставаш сутрин. Не може да живееш, за да се нахраниш добре или да се забавляваш, да преживееш хубави моменти или да изкараш висока оценка на теста. Твоят живот е нещо цялостно, всеки аспект от него е като част от пъзел, част от цялото. Не е просто купчина от разнородни несвързани елементи. Един от най-лесните начини да се научи това е чрез непрекъснато четене на биографии. Биографиите ни помагат да видим как решенията, във всеки един момент, повлияват не само на бъдещето, но и на начина по който виждаме миналото. Не мисля, че ще отнеме твърде много четене на биографии преди някой да види живота си като последователна история, която самият той пише в момента. И тогава човек не може да каже, че някой друг е написал лошата история.
Също така, от личен опит, бих казал, че нищо не учи по-бързо на лидерство, самоконтрол, дисциплина и много други добри неща, от работата. Истинската работа. В поемането на собствения дял от товара още от детска възраст се включва и започването на малки бизнес начинания. Когато бях дете, моят дядо ми даде формулата, която използвах с добър резултат през целия си живот. Той казваше, че ако откриеш нещо, от което хората се нуждаят и им го дадеш – по-евтино или по-добро, или пък ти си единственият, който го предлага, това е подходящо нещо, с което да започнеш свой бизнес! Хората не се интересуват дали си на 10 години или на 100, ако имаш това, което искат.
Познавах момче, което изкарваше по 26 000 долара на година. Това беше преди 32 години. Като сметнете инфлацията ще видите, че може да се каже че той е изкарвал толкова пари, колкото днес изкарва един адвокат. Той разхождаше кучета, хранеше птици и рибки. Имаше 58 клиента, но не вършеше работата сам. Беше обучил други деца на нея. Той уговаряше работата и мисля, че взимаше в замяна по 50 цента на 1 домашен любимец, така че децата да получават по 6 долара на час, за което те се радваха.
Когато децата имат истински отговорности, това води до големи промени в живота им. Имаше едно момче, което държеше ръката на възрастни хора, докато им правеха венозни вливания в болница в Манхатън. Той не беше много симпатично момче, когато започна да върши тази работа, нито беше някой, на когото бих се доверил, но желаеше да пробва в замяна на освобождаване от училище. След около три месеца аз вече не познавах същото момче. Той не беше вече момче. Беше станал млад мъж, човек който носеше част от болката в света. Беше изключително загрижен за хората, с които се срещаше. Искаше да научи повече за работата в болницата, за изоставените хора. Това беше невероятна трансформация и не беше единствената.
За около 10 години в държавните училища, интервюирах родителите на децата, които искаха да се включат в в моята програма като им казвах: „Вижте, единственият начин по който мога да дам значителна отговорност на децата ви и да спазя закона е като им дам доброволна задача, така че не мога да приема никого в програмата, който няма да я направи.“ Главната ми цел да правя това е да дам на децата значителна отговорност. Така, че те никога да не бъдат разпределени в екипи от по 50 души, където ще могат да се размотават и да скатават. Те ще бъдат сами или в най-добрия случай в екипи по 2-3 души и ще имат нещо реално да правят, където ако не успеят, ще си претърпят последиците. След като мина този тест, мога да ви кажа, че за 10 години, работейки с най-еклектичните групи деца, никога не съм имал случай дете да ме е разочаровало. Сега, това изглежда толкова крайно изявление, че трябва да е имало нещо повече от замисъла на Джон Гато. Да дадеш значителна самостоятелна отговорност на децата имаше поразителен ефект, особено при безотговорните деца.
Има някои неща, които могат да бъдат преживяни само в екип. Например три от моите деца имаха рядката възможност да намерят църква с програма за подпомагане на семейства след бедствие - пожар, наводнение. Те доставяха дрехи и храна на пострадалите и помагаха на хората в прехода. Децата бяха част от по-голям църковен екип, но изведнъж възрастните членове на групата си тръгнаха. Работата все още трябваше да бъде свършена, но никой не я правеше освен моите деца. И те я вършеха добре! Това е просто прекрасно. Като мисля за тази случка, очите ми се насълзяват от радост. Не можех да повярвам, че моето подозрение, че Десетте заповеди са написани на душите ни, може да бъде илюстрирано толкова добре, понеже те не бяха деца, от които бихте очаквали веднага да поемат цялата тежест на работата без да се чувстват онеправдани, но накрая те бяха въодушевени от нея.
Открих, че значителният реален опит прави така, че да избледнее влиянието на телевизионния екран. Просто не остава време за телевизия. Ако на децата им бъде даден избора как да прекарат уикенда и възможностите са:
1) цял ден гледане на анимационни филмчета, чак до футболните мачове в неделя и
2) излизане навън и придобиване на повече опит,
децата избират истинските преживявания. До края на годината телевизията ще премине от главна тема на разговор във най-незначително нещо, така че това е някакъв принцип, на който по случайност съм се натъкнал и който изглежда работи всеки път.
Мери Прайд:
– Това е невероятно, Джон! Какво друго предлагаш хоумскулърите да направят и което може да отвори врати за децата ни?
Джон Гато:
– Мисля, че трябва да научите някаква дисциплина още докато сте много млади, дори да не я практикувате като работа през живота си. Трябва да знаете нещо изключително добре. Дали това ще бъде автомонтьорство, или скулптура, или кънки на лед е без значение, но заниманието трябва да включва голям интерес...
Мери Прайд:
– Когато казваш много млади, каква възраст имаш предвид?
Джон Гато:
– Със сигурност преди достигане на съзнанието за тийнейджърски години, ако е възможно. Ако не се случи до тогава, то имате отворен един последен прозорец, в който ученето е сравнително лесно, въпреки че на 12-15 е много по-трудно отколкото на 4-9 години. След възрастта 17 години, може да бъде постигнато след феноменални усилия на волята, което е толкова трудно, че повечето от нас се предават в отчаяние. Както знаете, ние по-възрастните правим много слаби усилия в тази посока. Но когато си млад е толкова по-лесно, то наистина е дар от Бога. Няма нещо, което да не можеш да научиш.
Докато пътувах обратно от Милано, преди няколко дни, в списанието на самолета попаднах на профила на актьора Кевин Спейси, който скоро бе спечелил награда. Спейси казва, че е бил доста лошо хлапе. Ужасно се е справял в училище и е бил скръб за родителите си. В ранните си тийнейджърски години е започнал да участва в актьорси клас и е бил толкова обзет от необходимостта да изучава хората отблизо, за да бъде добър актьор и да изиграе някой друг човек, който не е той, че по негови думи е загубил всяка необходимост да бъде скандален, да взима наркотици и т.н. Баща му е бил изумен колко дисциплиниран е станал. Спейси каза, че никога не е загубил това огромно любопитство относно безкрайния диапазон на човешкото поведение и човешките мотиви, и върху това неговият ум работи постоянно, дори когато изглежда, че се занимава с нещо друго.
Значи, всеки който има опит и умение в някаква дисциплина – било то градинарство, керамика, или шиене, или автомеханика! Дайте ми десетте най-лоши деца на планетата Земя и нека отворим капака на една кола, и нека един умел механик с инструменти да работи по нея. Казвам ви, че повечето деца ще стоят наоколо и ще гледат. Просто ще гледат толкова стремително какво става. Мисля, че това е универсална нужда, копнеж, апетит и ученето на дисциплина е най-добрият начин да го подхраниш. Не бих се безпокоил дали това е точната дисциплина. Веднъж щом някой е усвоил една дисциплина, тя може да се превърне в друга.
Те имат нужда от обучение в лидерство и това включва даване на отговорности, запознаване с други хора, които са лидери, хора различни от вас.
Децата имат нужда да знаят как да разпознават и да предизвикат предположението, че всеки който се държи като авторитет е наистина авторитет, защото толкова много хора около тях се представят за авторитети. Не само по телевизията, във вестниците или от учителите в училище, но отвсякъде се чува авторитарно говорене. Това не означава, че трябва да си груб и невъзпитан, но трябва да можеш да видиш какво е предположението зад това, което някой друг иска от теб да направиш и след това да знаеш как да предизвикаш и тестваш това предположение.
Децата трябва да могат да се възползват от възможностите. Дойдох до убеждението Мери, че няма човешки живот, който в отделни моменти да не е имал огромни възможности, но тези прозорци се отварят и затварят и повечето хора дори не осъзнават, че е имало някога отворен прозорец (възможност) за тях. Така, че трябва да сте нащрек.
Трябва да имате личен етичен кодекс. Винаги изследвайте и проверявайте тези принципи. Струва ми се, че ако не сме полезни на другите, ще живеем посредствен горчив живот. Така че, трябва да намерите начини да бъдете полезни на другите хора. Хубаво е вашият учител Джон Гато да ви назначи в болничното отделение и не го казвам саркастично. Това е добре. Но още по-хубаво е да се огледате наоколо и да кажете: „Това трябва да бъде направено. Аз ще го направя.“ Не е ли това дефиницията за добро гражданство?
Мисля, че усърдното четене е наистина великолепен път към разбирането на другите човешки същества и разбирането на света. То очевидно е единственият път към разбиране на историята, защото нашите лични истории са твърде кратки. Това не е „четене на информация“. Училищата преподават четене на информация, а сега има по-ефективни начини за получаване на информация чрез интернет и др. Но четенето на високо ниво ви дава възможност да се докоснете до велик ум, да наблюдавате начина по който той плува през идеите, да спорите с тези идеи и непрекъснато да проверявате за себе си, казвайки: „Оставил ли е тук нещо важно за мен?“ или „Да, тук говори за нещо, което аз не съм.“
Източник: http://www.home-school.com/Articles/interview-with-john-taylor-gatto.php
Преведох тази част от интервюто на Мери Прайд с Джон Гато, в която той дава практични съвети по отношение на образоването на децата ни и подготовката за реалния живот.
Въпрос (Мери Прайд):
– Кои са нещата, за които би казал: „Тези неща са от изключителна важност, съсредоточете се над тях, вършете ги“?
Джон Гато:
– Преди всичко мисля, че родителите трябва да покажат на децата си визия за живота им. Трябва да имаш план или цел в живота, нещо за което си струва да ставаш сутрин. Не може да живееш, за да се нахраниш добре или да се забавляваш, да преживееш хубави моменти или да изкараш висока оценка на теста. Твоят живот е нещо цялостно, всеки аспект от него е като част от пъзел, част от цялото. Не е просто купчина от разнородни несвързани елементи. Един от най-лесните начини да се научи това е чрез непрекъснато четене на биографии. Биографиите ни помагат да видим как решенията, във всеки един момент, повлияват не само на бъдещето, но и на начина по който виждаме миналото. Не мисля, че ще отнеме твърде много четене на биографии преди някой да види живота си като последователна история, която самият той пише в момента. И тогава човек не може да каже, че някой друг е написал лошата история.
Също така, от личен опит, бих казал, че нищо не учи по-бързо на лидерство, самоконтрол, дисциплина и много други добри неща, от работата. Истинската работа. В поемането на собствения дял от товара още от детска възраст се включва и започването на малки бизнес начинания. Когато бях дете, моят дядо ми даде формулата, която използвах с добър резултат през целия си живот. Той казваше, че ако откриеш нещо, от което хората се нуждаят и им го дадеш – по-евтино или по-добро, или пък ти си единственият, който го предлага, това е подходящо нещо, с което да започнеш свой бизнес! Хората не се интересуват дали си на 10 години или на 100, ако имаш това, което искат.
Познавах момче, което изкарваше по 26 000 долара на година. Това беше преди 32 години. Като сметнете инфлацията ще видите, че може да се каже че той е изкарвал толкова пари, колкото днес изкарва един адвокат. Той разхождаше кучета, хранеше птици и рибки. Имаше 58 клиента, но не вършеше работата сам. Беше обучил други деца на нея. Той уговаряше работата и мисля, че взимаше в замяна по 50 цента на 1 домашен любимец, така че децата да получават по 6 долара на час, за което те се радваха.
Когато децата имат истински отговорности, това води до големи промени в живота им. Имаше едно момче, което държеше ръката на възрастни хора, докато им правеха венозни вливания в болница в Манхатън. Той не беше много симпатично момче, когато започна да върши тази работа, нито беше някой, на когото бих се доверил, но желаеше да пробва в замяна на освобождаване от училище. След около три месеца аз вече не познавах същото момче. Той не беше вече момче. Беше станал млад мъж, човек който носеше част от болката в света. Беше изключително загрижен за хората, с които се срещаше. Искаше да научи повече за работата в болницата, за изоставените хора. Това беше невероятна трансформация и не беше единствената.
За около 10 години в държавните училища, интервюирах родителите на децата, които искаха да се включат в в моята програма като им казвах: „Вижте, единственият начин по който мога да дам значителна отговорност на децата ви и да спазя закона е като им дам доброволна задача, така че не мога да приема никого в програмата, който няма да я направи.“ Главната ми цел да правя това е да дам на децата значителна отговорност. Така, че те никога да не бъдат разпределени в екипи от по 50 души, където ще могат да се размотават и да скатават. Те ще бъдат сами или в най-добрия случай в екипи по 2-3 души и ще имат нещо реално да правят, където ако не успеят, ще си претърпят последиците. След като мина този тест, мога да ви кажа, че за 10 години, работейки с най-еклектичните групи деца, никога не съм имал случай дете да ме е разочаровало. Сега, това изглежда толкова крайно изявление, че трябва да е имало нещо повече от замисъла на Джон Гато. Да дадеш значителна самостоятелна отговорност на децата имаше поразителен ефект, особено при безотговорните деца.
Има някои неща, които могат да бъдат преживяни само в екип. Например три от моите деца имаха рядката възможност да намерят църква с програма за подпомагане на семейства след бедствие - пожар, наводнение. Те доставяха дрехи и храна на пострадалите и помагаха на хората в прехода. Децата бяха част от по-голям църковен екип, но изведнъж възрастните членове на групата си тръгнаха. Работата все още трябваше да бъде свършена, но никой не я правеше освен моите деца. И те я вършеха добре! Това е просто прекрасно. Като мисля за тази случка, очите ми се насълзяват от радост. Не можех да повярвам, че моето подозрение, че Десетте заповеди са написани на душите ни, може да бъде илюстрирано толкова добре, понеже те не бяха деца, от които бихте очаквали веднага да поемат цялата тежест на работата без да се чувстват онеправдани, но накрая те бяха въодушевени от нея.
Открих, че значителният реален опит прави така, че да избледнее влиянието на телевизионния екран. Просто не остава време за телевизия. Ако на децата им бъде даден избора как да прекарат уикенда и възможностите са:
1) цял ден гледане на анимационни филмчета, чак до футболните мачове в неделя и
2) излизане навън и придобиване на повече опит,
децата избират истинските преживявания. До края на годината телевизията ще премине от главна тема на разговор във най-незначително нещо, така че това е някакъв принцип, на който по случайност съм се натъкнал и който изглежда работи всеки път.
Мери Прайд:
– Това е невероятно, Джон! Какво друго предлагаш хоумскулърите да направят и което може да отвори врати за децата ни?
Джон Гато:
– Мисля, че трябва да научите някаква дисциплина още докато сте много млади, дори да не я практикувате като работа през живота си. Трябва да знаете нещо изключително добре. Дали това ще бъде автомонтьорство, или скулптура, или кънки на лед е без значение, но заниманието трябва да включва голям интерес...
Мери Прайд:
– Когато казваш много млади, каква възраст имаш предвид?
Джон Гато:
– Със сигурност преди достигане на съзнанието за тийнейджърски години, ако е възможно. Ако не се случи до тогава, то имате отворен един последен прозорец, в който ученето е сравнително лесно, въпреки че на 12-15 е много по-трудно отколкото на 4-9 години. След възрастта 17 години, може да бъде постигнато след феноменални усилия на волята, което е толкова трудно, че повечето от нас се предават в отчаяние. Както знаете, ние по-възрастните правим много слаби усилия в тази посока. Но когато си млад е толкова по-лесно, то наистина е дар от Бога. Няма нещо, което да не можеш да научиш.
Докато пътувах обратно от Милано, преди няколко дни, в списанието на самолета попаднах на профила на актьора Кевин Спейси, който скоро бе спечелил награда. Спейси казва, че е бил доста лошо хлапе. Ужасно се е справял в училище и е бил скръб за родителите си. В ранните си тийнейджърски години е започнал да участва в актьорси клас и е бил толкова обзет от необходимостта да изучава хората отблизо, за да бъде добър актьор и да изиграе някой друг човек, който не е той, че по негови думи е загубил всяка необходимост да бъде скандален, да взима наркотици и т.н. Баща му е бил изумен колко дисциплиниран е станал. Спейси каза, че никога не е загубил това огромно любопитство относно безкрайния диапазон на човешкото поведение и човешките мотиви, и върху това неговият ум работи постоянно, дори когато изглежда, че се занимава с нещо друго.
Значи, всеки който има опит и умение в някаква дисциплина – било то градинарство, керамика, или шиене, или автомеханика! Дайте ми десетте най-лоши деца на планетата Земя и нека отворим капака на една кола, и нека един умел механик с инструменти да работи по нея. Казвам ви, че повечето деца ще стоят наоколо и ще гледат. Просто ще гледат толкова стремително какво става. Мисля, че това е универсална нужда, копнеж, апетит и ученето на дисциплина е най-добрият начин да го подхраниш. Не бих се безпокоил дали това е точната дисциплина. Веднъж щом някой е усвоил една дисциплина, тя може да се превърне в друга.
Те имат нужда от обучение в лидерство и това включва даване на отговорности, запознаване с други хора, които са лидери, хора различни от вас.
Децата имат нужда да знаят как да разпознават и да предизвикат предположението, че всеки който се държи като авторитет е наистина авторитет, защото толкова много хора около тях се представят за авторитети. Не само по телевизията, във вестниците или от учителите в училище, но отвсякъде се чува авторитарно говорене. Това не означава, че трябва да си груб и невъзпитан, но трябва да можеш да видиш какво е предположението зад това, което някой друг иска от теб да направиш и след това да знаеш как да предизвикаш и тестваш това предположение.
Децата трябва да могат да се възползват от възможностите. Дойдох до убеждението Мери, че няма човешки живот, който в отделни моменти да не е имал огромни възможности, но тези прозорци се отварят и затварят и повечето хора дори не осъзнават, че е имало някога отворен прозорец (възможност) за тях. Така, че трябва да сте нащрек.
Трябва да имате личен етичен кодекс. Винаги изследвайте и проверявайте тези принципи. Струва ми се, че ако не сме полезни на другите, ще живеем посредствен горчив живот. Така че, трябва да намерите начини да бъдете полезни на другите хора. Хубаво е вашият учител Джон Гато да ви назначи в болничното отделение и не го казвам саркастично. Това е добре. Но още по-хубаво е да се огледате наоколо и да кажете: „Това трябва да бъде направено. Аз ще го направя.“ Не е ли това дефиницията за добро гражданство?
Мисля, че усърдното четене е наистина великолепен път към разбирането на другите човешки същества и разбирането на света. То очевидно е единственият път към разбиране на историята, защото нашите лични истории са твърде кратки. Това не е „четене на информация“. Училищата преподават четене на информация, а сега има по-ефективни начини за получаване на информация чрез интернет и др. Но четенето на високо ниво ви дава възможност да се докоснете до велик ум, да наблюдавате начина по който той плува през идеите, да спорите с тези идеи и непрекъснато да проверявате за себе си, казвайки: „Оставил ли е тук нещо важно за мен?“ или „Да, тук говори за нещо, което аз не съм.“
Източник: http://www.home-school.com/Articles/interview-with-john-taylor-gatto.php
понеделник, 4 февруари 2019 г.
Капан за деца
Позицията на една майка
относно Проекта на Националната стратегия за детето 2019-2030
„Капан за деца“ е книга от Робърт Тобърн. Насърчавам ви да я прочетете, ако не сте. Заглавието ми изникна като асоциация докато четях националната стратегия за детето.
Не мога да остана безучастна, когато някой на държавно ниво се опитва да определя кое е в интерес на детето ми и кое не е.
Няма по-заинтересовани за доброто на децата хора от собствените им родители, макар в стратегията под заинтересовани страни да са изредени държавни институции, неправителствени организации и академичната общност. Имената на авторите не присъстват в документа, скрити са зад облак от агенции и службици, без личност, без душа. Искат обаче да решават съдбата на децата ни за десетилетие напред (петилетката на кумунистите пасти да яде).
Започват с помпозно позоваване на Конвенцията на ООН за правата на детето, сякаш е закон Божий.
Твърдят, че целите или 4-те опорни стълба на стратегията били:
1) недопускане на дискриминация (Е, освен на родителите, те са най-жестоко дискриминирани в случая. И не само те, разбира се. Децата на многочленните семейства и етническите групи са под прицел.)
2) най-добрите интереси на детето (Най-добрите интереси според кого? Според чий стандарт?)
3) право на живот оцеляване и развитие на детето (А какво ще кажете за неродените? Къде е тяхното право на живот? Или те не са хора? Лицемерието направо вони.)
4) право на детето да бъде чуто и неговото мнение да бъде взето предвид (Със система за подслушване във всеки дом ли ще го гарантирате?)
И така, стратегията има централен обект – детето – моето, вашето, на всеки родител, защото институциите не раждат деца, както знаем, но затова пък могат да взимат децата на тези, които раждат.
Хвалят се с „детецентрираният“ подход. Детето е носител само на права, не и на отговорности, които да изградят характера му. Но на кому са нужни мислещи зрели хора с характер? Нека расте консуматор на натрапените некачествени държавни услуги.
Щели да го подготвят за света с адекватни знания и умения, с развиване на критично мислене. Сериозно ли говорите? Че нали ако човек има някакво критично мислене, веднага ще предизвика и оспори претенциите ви за безгранична власт.
Да се върнем обратно на обекта на стратегията – детето, и да разгледаме жизнения цикъл от зачатие до пълнолетие. (Може да ви звучи малко бездушно като в учебника по биология, все пак става дума за човек не за молец, но да не забравяме че институциите сътворили стратегията нямат душа.)
Забелязва се, че на всеки следващ етап от развитието на детето, броят на публичните институци и разни други лица се увеличава, но за сметка на ограничаване водещата роля на родителите. Т.е. от кого се формират възприятията, ценностите, нагласите у детето – от среда различна от семейната – институционалната. Семейството е заменено от детското заведение, където от 0-3 години трябва да са обхванати 33%. Ама вие може да желаете да си гледаде детето у дома. Не, трябва да се гонят процентите от Барселона! От 4-7 г. процентът на обхват скача на 90%. Вече се говори за ранно детско образование и не, то не е свободно, нито е отговорност вече на родителя. Държавата не търпи конкуренция. Тя ще осигури всичко „безплатно“- здравеопазване, образование, социални услуги. Капанът за деца е зареден.
Забелязва се следният парадокс: от една страна стратегията се хвали с успех в деинституционализацията (премахване домовете за сираци, поради провала на държавата да се грижи за децата) и от друга – предлага институционална среда от най-ранна възраст за всички деца. Ама вие не разбрахте ли вече, че институциите не могат да отглеждат, нито да възпитават, нито да образоват? Вярно е констатирал К.С. Луис: „Правим хора без сърца, а очакваме добродетели и предприемчивост.“
Според посочената в стратегията статискиката 30% от децата в училищата на възраст 15-16 г. са опитали някакъв наркотик. Няма нужда Уницеф да ни казва, че „за насилието в училище няма междучасие“.
И така, какво решение предлага стратегията?
Иска да защити „интереса“ на детето като го извади от сигурната семейна среда и насилствено го вкара в провалилите се безличностни институции. Решението е повече институции от чиновници, повече средства от бюджета, нагла намеса и контрол на семейството(патронажна грижа, доноси, проверки) и изземване отговорностите (в някои случаи и децата ) на родителите, ранно сексуално образование и пр. политически решения, неспособни да решат моралните проблеми, а само да ги задълбочат.
За авторите на стратегията явно вярата в тоталната държава, социализма и плановото общество не е отмряла. Само че тази религиозна вяра не може да създаде отговорни хора и аз не я искам за моите деца, нито за България.
Тогава какво да правим след като нито „специалистите“, нито милиони данъчни европейски пари могат да се справят? Ами ключът не е в тоталитаризма, а в ръцете на родителите.
Като родители ние можем и трябва да поемем делегираната ни от Бога отговорност за отглеждане, възпитание и образование на децата ни. Като не забравяме, че децата не са наша собственост, още по-малко са на държавата. Те принадлежат на Бога, по чийто образ са създадени. Единствено семейството е опълномощено да извърши това, за което се пънат безброй НПО-та и държавни институции.
Накрая ще завърша с един стих от Библията, който учим вкъщи тези дни и е много актуален:
„Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните владетели на мрака на този свят, срещу духовете на злото в небесните места.“ Ефесяни 6:12
Подпишете петициите за отхвърляне на стратегията:
https://www.peticiq.com/2019-2030https://bit.ly/2GapsiY
понеделник, 28 януари 2019 г.
Не се изисква късмет
Харесах тази статия и посланието, което носи тя към нас майките и някои практични съвети, затова я преведох.
***
Онзи ден посетих една приятелка. Преди няколко години и двете обучавахме децата си у дома и бяхме членове на местната хоумскулърска група. Все още ходим заедно на църква. До тук приликите ни свършват. Както беше правила много пъти в миналото, тя коментира отново: „Ти извади голям късмет! Децата ти обичаха да се учат!“. През годините тя ясно показваше, че ми е било лесно да ги обучавам поради тази причина – късмета.
***
Онзи ден посетих една приятелка. Преди няколко години и двете обучавахме децата си у дома и бяхме членове на местната хоумскулърска група. Все още ходим заедно на църква. До тук приликите ни свършват. Както беше правила много пъти в миналото, тя коментира отново: „Ти извади голям късмет! Децата ти обичаха да се учат!“. През годините тя ясно показваше, че ми е било лесно да ги обучавам поради тази причина – късмета.
понеделник, 21 януари 2019 г.
Нашата предучилищна програма
В тази статия искам да споделя нашата проста предучилищна програма, която използвахме миналата учебна година, за да послужи като идея и насърчение на новите домашнообразоващи родители.
понеделник, 14 януари 2019 г.
Бог и математика?
Какво общо има Бог с математиката?
Повечето от нас разглеждат математиката като неутрален предмет. Неутрален означава безразличен или „неангажиран с никоя страна; несъответстващ на никое политическо или идеологическо групиране.“ [1] Считаме, че математиката е предмет, който не е „ангажиран“ и „съгласуван“ с библейското или светско мислене. Вярвайки, че математиката е независима от Бога, ние подхождаме към нея като към „безопасен“ предмет – предмет, който всички можем да видим по същия начин независимо от религиозните ни вярвания. В края на краищата, нали равенството едно плюс едно е равно на две (1+1=2) работи по същия начин както за християнина, така и за мюсюлманина, будиста, индуса или атеиста. Математиката се занимава с цифри и факти, а повечето от нас смятат, че фактите са неутрални.
Повечето от нас разглеждат математиката като неутрален предмет. Неутрален означава безразличен или „неангажиран с никоя страна; несъответстващ на никое политическо или идеологическо групиране.“ [1] Считаме, че математиката е предмет, който не е „ангажиран“ и „съгласуван“ с библейското или светско мислене. Вярвайки, че математиката е независима от Бога, ние подхождаме към нея като към „безопасен“ предмет – предмет, който всички можем да видим по същия начин независимо от религиозните ни вярвания. В края на краищата, нали равенството едно плюс едно е равно на две (1+1=2) работи по същия начин както за християнина, така и за мюсюлманина, будиста, индуса или атеиста. Математиката се занимава с цифри и факти, а повечето от нас смятат, че фактите са неутрални.
понеделник, 7 януари 2019 г.
„Робин Худ и държавно финансираните училища“, есе от Израел Уейн
Чук, чук.
„Кой ли може да е по това време на нощта?“ се чудите вие. Бавно си проправяте път към вратата и надниквате навън. Човек с износено яке стои на прага и трепери малко от студа.
Внимателно отваряте вратата.
„Кой ли може да е по това време на нощта?“ се чудите вие. Бавно си проправяте път към вратата и надниквате навън. Човек с износено яке стои на прага и трепери малко от студа.
Внимателно отваряте вратата.
вторник, 1 януари 2019 г.
Всеки мързел е духовен мързел
Преди време попаднах на тази страхотна статия относно мързела и я преведох, за да е достъпна на български. Мисля, че е полезна и хубав старт за новата година :-)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
