Аз съм второ поколение домашно образоващ родител (хоумскулър – от англ. език – домашен ученик или човек, който образова децата си у дома) и откакто се помня съм чувала много различни въпроси, които хората задават относно домашното училище. Любопитството идва на вълни и темите на някои от най-често задаваните въпроси се променят през годините. Има обаче някои въпроси, които продължават да се задават. Може би и вие се чудите:
- Как домашните ученици ще влязат в колеж/университет?
- Ами какво ще стане със социализацията?
Преди всичко, нека набързо ви предупредя нещо: колежите обичат домашните ученици. Наистина е така. И докато на много от академичните въпроси спрямо домашното обучение е отговорено по категоричeн начин през годините, митът за социализацията продължава да живее. Това едновременно ме изненадва и изумява.
Въпросът за социализацията почива върху грешната представа за държавната система на училищата
Домашното обучение от години е доста разпространено в Съединените щати – от достатъчно дълго време, така че много хора са срещали не само деца в предучилищна възраст, които се обучават у дома, но и дипломирани домашни ученици, които са започнали работа, успешни са и са станали приятни възрастни хора.
Въпреки това, по някаква причина страхът и митовете за социализацията продължават. Защо това е така? Какви са обществените нагласи, които предизвикват този въпрос?
В основата си въпросът за социализацията почива на вкорененото, но погрешно вярване, че няма нито едно срамежливо или нефункционално в социално отношение дете/възрастен, излязло от системата на държавното училище.
Нека за момент да помислим върху това. Наистина ли е вярно, че традиционното колективно образование е антидот (противоотрова) за социална дисфункция? Разбира се, че не! Въпросът за социализацията, сам по себе си, разкрива ясен двоен стандарт.
Когато в медиите чуваме за разни индивиди с обезпокояващо поведение в обществото, никой не споменава, че социализиращите практити в държавната система са погрешни и трябва да бъдат променени.
Въпросът за социализацията е свързан с неправилната преценка кога се случва социализацията
Лесно се поддържа идиличния възглед за традиционната класната стая:
- наличие на загрижен учител
- любяща група от приятели
- индивидуалните потребности на всяко дете са посрещнати
- там има всички образователни възможности, за които можем да си мечтаем
Но нека разгледаме реално традиционното образование в светлината на въпроса за социализацията и да видим каква част от социализацията - разговори, свързване и създаване на приятелства, действително се случва на ниво класна стая?
Истината е, че всеки който някога е помагал или е присъствал в стая пълна с ученици, може да свидетелства, че учителите постоянно напомнят на учениците да бъдат тихи, да внимават, да слушат.
Да, слушането е ценно умение, но когато класната стая е издигана като златен стандарт за изграждане на приятелство и взаимоотношения, това просто не отговаря на реалността.
В действителност социализацията свързвана с училище не се случва в класната стая, а в извън учебното време:
- в междучасията
- на екскурзии и пътувания
- по време на извънкласни дейности
Родителите, които обучават децата си вкъщи могат да предложат всичко това и много повече, поради огромната гъвкавост на програмата, която осигурява домашното образование. Докато традиционно обучаваните в класната стая деца са принудени да седят в час на един чин с дете на същата възраст, домашните ученици имат възможността да бъдат включени в дейности, с участието на хора от широк спектър възрасти. Тези дейности включват:
- екскурзии
- пътувания
- групови уроци (кооперативи)
- специализирани класове
- спортни занимания
- скаутски групи
- стажански програми
- клубове
- лагери
- учене на занаят, тип чиракуване и др.
Въпросът за социализацията е свързан с неточната и ограничена дефиниция на самото понятие за социализация
Когато дъщеря ми беше на три години, разговаря с непозната жена, седнала на отсрещната маса за пикник в парка. Жената възкликна: „Тя говори толкова добре! Къде я водите на детска градина?“ Когато обясних, че съм останала вкъщи с дъщеря си вместо да я пращам на градина, жената беше шокирана и ме попита: „Тогава как се е научила да говори?“
(Опитах се да не го приемам лично. Митовете са склонни да съществуват независимо от фактите.)
Макар да противоречи на здравата логика, някои хора – като жената в парка – продължават да вярват, че взаимодействието в група от малки бучащи и все още говорещи неясно деца е по-надеждно в преподаването на езика отколкото общуването с правилно говорещ възрастен - майката.
Голяма част от това мислене произтича от доста стеснената дефиниция за социализация наложена в държавните училища – взаимодействие между връстници, родени в една и съща година. Поради тази ограничена гледна точка, някои хора не си и помислят за взаимодействието извън тази тясна възрастова група като за легитимна социализация.
Истината е, че традиционният модел на образование и последващото тясно определение на социализацията, всъщност разширява пропастта между поколенията, което води до още по-голяма социална скованост.
От друга страна, домашно образованите деца редовно общуват с всякакви хора - от възрастни до най-малките, а не само предимно с техни съученици или деца на тяхната възраст. В резултат на това, те се чувстват по-удобно да си взаимодействат с по-широк кръг от човечеството, в сравнение със средностатистическия сегрегиран по възраст техен връстник от училище. Естественият поток на взаимоотношения между поколенията, който също преобладава в домашното обучение, много повече прилича на реалния живот и наподобява ситуацията на работното място в реалния свят(където общуваме с хора от различни възрасти), отколкото е традиционната училищна среда.
Така, че няма страшно, приятели, особено ако току-що започвате вашето приключение с домашното обучение. Бъдете напълно уверени и окуражени в лицето на зле информираните въпроси от рода на: „Ами какво ще стане със социализацията?“ Тези съмнения са неправилни в самия си корен, базиран на:
- погрешни вярвания относно държавната училищна система
- неправилни възприятия на това кога се случва социализацията
- и ограничено определение на самата социализация
Нетрадиционното образование заобикаля тези клопки и позволява широк кръг истинска социализация!
Няма съмнение. Домашното образование има потенциал да подготви децата много добре за реалния живот.
Източник: https://www.sonlight.com/blog/what-about-socialization.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар