Бях на едно неделно събиране със семейството си, където успях да си поговоря за известно време с един тийнейджър. Той беше облечен с метълска тениска, която изглеждаше доста зловещо и реших да го попитам за групата. Разговорът ни протече в общи линии така:
Аз: „Какво харесваш в тази банда?“
Той: „Ами, текстовете на песните им са наистина добри.“
Аз (смеейки се): „Осъзнаваш ли, че всеки тийнейджър, включително и аз навремето, е казвал подобно нещо. Сега трябва да ми го докажеш. За какво се пее в песните им?“
Той: „Е, това е нещо от сорта на ...да бъдеш такъв какъвто си, да останеш верен на себе си. Да не си това, което някой друг иска да бъдеш. Те наистина са добри. Те са различни... “
Децата непрекъснато биват насърчавани с идеята, че те трябва да са „верни на себе си“ и е важно християнските родители да осъзнаят опасността, която се крие в една такава вяра.
Има 2 проблема, които вашите деца трябва да разберат: логически и духовен.
Логическият проблем в това да бъдеш верен на себе си
От християнска гледна точка има фундаментален духовен проблем в това да бъдеш верен на себе си. Но преди да се заемем с духовния проблем е важно да преведете децата си през логическия проблем. Дори на ниво базово критично мислене, вездесъщият призив „бъди верен на себе си“ не трябва да ги подведе.
Така че нека започнем с това да накараме децата си да помислят малко. Попитайте ги: „Добра или лоша идея е да си „верен на себе си“ и защо?“
Зададох този въпрос на моите 6-годишни близнаци и дъщеря ми отговори: „Ами, може да е лошо...какво ако, това което наистина искаш е да бъдеш лош? Не трябва просто да убиеш някой, защото това ти харесва.“
Именно.
Това не е труден философски въпрос. На просто логическо ниво, няма смисъл винаги да се стремим да бъдем верни на себе си. Какво ще стане, ако да бъдеш верен на себе си значи да нараняваш другите? (трябва ли насилникът на деца да бъде верен на себе си?) Какво ако, да бъдеш верен на себе си означава да нараниш себе си? (например анорексик верен на себе си ще продължава да бъде анорексик). Какво ако да бъдеш верен на себе си означава да продължиш да имаш проклет характер?
Независимо дали сте християнин или не, ясно е, че този съвет започва лочически да смърди, когато погледнете само малко под повърхността. Но за християните духовният проблем отива много по-дълбоко.
Духовният проблем в това да бъдеш верен на себе си
Като християни ние НЕ трябва да бъдем верни на естественото си аз - себе си, защото Библията ни казва, че нашите естествени същности имат някои сериозни проблеми:
- Ние сме грешници по природа (виж Римляни 7:14)
- Нашият естествен ум е враждебен на Бога (Римляни 8:7-8)
- Ние смятаме,че Божиите неща са глупави (I Коринтяни 2:14)
- Всички ние сме отпаднали от Божията слава (Римляни 3:23)
- Без Бог за нас няма надежда (почти навсякъде в Библията)
Нашите естествени същности са толкова проблематични от духовна страна, че Библията казва, че трябва да се родим отново(т.е. да приемем нова същност), за да видим Божието царство (Йоан 3:3). Това ново раждане е възможно само чрез Святия Дух, който ни се дава като признаем Исус за наш Спасител.
С нашата нова духовна същност:
- Ние имаме нова природа (2 Коринтяни 5:17)
- Грешните желания на нашите естествени същности са потиснати (1 Йоан 3:9), въпреки че винаги ще имаме борби (Римляни 7:15-20)
- Ние се променяме прогресивно, Бог постоянно ни освещава (1 Солунци 3:13, 1 Йоан 3:2)
С други думи, ние християните благодарим на Бога, когато не сме верни на естественото си аз. Ние дълбоко желаем да заменим това себе си с нашето ново духовно аз.
Получавайки посланието за нашата истинска идентичност
Нека да бъдем честни – християнското послание по църквите за човешката ни идентичност няма същата маркетингова привлекателност. Звучи много по-вълнуващо и авантюристично (поне първоначално) да бъдеш просто „верен на това, което си“.
В действителност, ако не внимаваме и не помогнем на децата си да разберат пълната картина и контекста, които Библията разкрива относно нашата идентичност, те лесно могат да развият много погрешно разбиране за себе си, кои са те.
Казус – Това е текста от меме, което се разпространява в интернет (малко момиче държи лист с надпис):
„Според религията (християнството) аз съм: разбита, повредена, грешна, тъпа, слаба, нищо.
Според науката аз съм: възхитителна, умна, чудесна ученичка, красива, с велик потенциал.
Кое мислите, че е разрушително?“
Като оставим на страна абсурдната представа, че „науката“ казва тези неща и научим, че Библията никога не казва, че ние сме тъпи или „нищо“, нека да видим какво е учено това малко момиче. Религията й казва, че тя има проблем, докато останалата част от света й казва, че всичко е розово, а небето е нейната граница. Имаме следната оценка: тъжно личице за религията, която е „увреждаща“, и усмивчица за всичко останало.
Това, което е наистина вредно е непознаването и неразбирането или непризнаването на истината относно нас самите.
Какво ако това малко момиче, и всички ние, сме съкрушени, разбити, грешни и слаби? Ами ако това е нашето истинско аз? Мисълта, че сме избегнали изящно „негативната самооценка“ може да ни кара да се усмихваме, но ако това е нашето точно описание, трябва да го знаем.
Трябва да знаем също, че това е само половината от историята.
Другата половина е, че Бог не ни оставя там. В своята милост Той ни даде Своя Син Исус, заради Когото ни се даде прошката и Той ни направи ново създание. Новата ни идентичност в Христос ни уверява в една вечност с нашия съвършен Създател. Това е картина „преди и след“, която трябва да се разглежда цялостно.
Когато научим децата си на истината кои са те, тогава ще разберат защо не трябва да искат повече да бъдат „верни на себе си“ ... никой не иска да прилича на старата картина, след като веднъж е получил визия на това, което предстои.
Няма коментари:
Публикуване на коментар