Преведох тази част от интервюто на Мери Прайд с Джон Гато, в която той дава практични съвети по отношение на образоването на децата ни и подготовката за реалния живот.
Въпрос (Мери Прайд):
– Кои са нещата, за които би казал: „Тези неща са от изключителна важност, съсредоточете се над тях, вършете ги“?
Джон Гато:
– Преди всичко мисля, че родителите трябва да покажат на децата си визия за живота им. Трябва да имаш план или цел в живота, нещо за което си струва да ставаш сутрин. Не може да живееш, за да се нахраниш добре или да се забавляваш, да преживееш хубави моменти или да изкараш висока оценка на теста. Твоят живот е нещо цялостно, всеки аспект от него е като част от пъзел, част от цялото. Не е просто купчина от разнородни несвързани елементи. Един от най-лесните начини да се научи това е чрез непрекъснато четене на биографии. Биографиите ни помагат да видим как решенията, във всеки един момент, повлияват не само на бъдещето, но и на начина по който виждаме миналото. Не мисля, че ще отнеме твърде много четене на биографии преди някой да види живота си като последователна история, която самият той пише в момента. И тогава човек не може да каже, че някой друг е написал лошата история.
Също така, от личен опит, бих казал, че нищо не учи по-бързо на лидерство, самоконтрол, дисциплина и много други добри неща, от работата. Истинската работа. В поемането на собствения дял от товара още от детска възраст се включва и започването на малки бизнес начинания. Когато бях дете, моят дядо ми даде формулата, която използвах с добър резултат през целия си живот. Той казваше, че ако откриеш нещо, от което хората се нуждаят и им го дадеш – по-евтино или по-добро, или пък ти си единственият, който го предлага, това е подходящо нещо, с което да започнеш свой бизнес! Хората не се интересуват дали си на 10 години или на 100, ако имаш това, което искат.
Познавах момче, което изкарваше по 26 000 долара на година. Това беше преди 32 години. Като сметнете инфлацията ще видите, че може да се каже че той е изкарвал толкова пари, колкото днес изкарва един адвокат. Той разхождаше кучета, хранеше птици и рибки. Имаше 58 клиента, но не вършеше работата сам. Беше обучил други деца на нея. Той уговаряше работата и мисля, че взимаше в замяна по 50 цента на 1 домашен любимец, така че децата да получават по 6 долара на час, за което те се радваха.
Когато децата имат истински отговорности, това води до големи промени в живота им. Имаше едно момче, което държеше ръката на възрастни хора, докато им правеха венозни вливания в болница в Манхатън. Той не беше много симпатично момче, когато започна да върши тази работа, нито беше някой, на когото бих се доверил, но желаеше да пробва в замяна на освобождаване от училище. След около три месеца аз вече не познавах същото момче. Той не беше вече момче. Беше станал млад мъж, човек който носеше част от болката в света. Беше изключително загрижен за хората, с които се срещаше. Искаше да научи повече за работата в болницата, за изоставените хора. Това беше невероятна трансформация и не беше единствената.
За около 10 години в държавните училища, интервюирах родителите на децата, които искаха да се включат в в моята програма като им казвах: „Вижте, единственият начин по който мога да дам значителна отговорност на децата ви и да спазя закона е като им дам доброволна задача, така че не мога да приема никого в програмата, който няма да я направи.“ Главната ми цел да правя това е да дам на децата значителна отговорност. Така, че те никога да не бъдат разпределени в екипи от по 50 души, където ще могат да се размотават и да скатават. Те ще бъдат сами или в най-добрия случай в екипи по 2-3 души и ще имат нещо реално да правят, където ако не успеят, ще си претърпят последиците. След като мина този тест, мога да ви кажа, че за 10 години, работейки с най-еклектичните групи деца, никога не съм имал случай дете да ме е разочаровало. Сега, това изглежда толкова крайно изявление, че трябва да е имало нещо повече от замисъла на Джон Гато. Да дадеш значителна самостоятелна отговорност на децата имаше поразителен ефект, особено при безотговорните деца.
Има някои неща, които могат да бъдат преживяни само в екип. Например три от моите деца имаха рядката възможност да намерят църква с програма за подпомагане на семейства след бедствие - пожар, наводнение. Те доставяха дрехи и храна на пострадалите и помагаха на хората в прехода. Децата бяха част от по-голям църковен екип, но изведнъж възрастните членове на групата си тръгнаха. Работата все още трябваше да бъде свършена, но никой не я правеше освен моите деца. И те я вършеха добре! Това е просто прекрасно. Като мисля за тази случка, очите ми се насълзяват от радост. Не можех да повярвам, че моето подозрение, че Десетте заповеди са написани на душите ни, може да бъде илюстрирано толкова добре, понеже те не бяха деца, от които бихте очаквали веднага да поемат цялата тежест на работата без да се чувстват онеправдани, но накрая те бяха въодушевени от нея.
Открих, че значителният реален опит прави така, че да избледнее влиянието на телевизионния екран. Просто не остава време за телевизия. Ако на децата им бъде даден избора как да прекарат уикенда и възможностите са:
1) цял ден гледане на анимационни филмчета, чак до футболните мачове в неделя и
2) излизане навън и придобиване на повече опит,
децата избират истинските преживявания. До края на годината телевизията ще премине от главна тема на разговор във най-незначително нещо, така че това е някакъв принцип, на който по случайност съм се натъкнал и който изглежда работи всеки път.
Мери Прайд:
– Това е невероятно, Джон! Какво друго предлагаш хоумскулърите да направят и което може да отвори врати за децата ни?
Джон Гато:
– Мисля, че трябва да научите някаква дисциплина още докато сте много млади, дори да не я практикувате като работа през живота си. Трябва да знаете нещо изключително добре. Дали това ще бъде автомонтьорство, или скулптура, или кънки на лед е без значение, но заниманието трябва да включва голям интерес...
Мери Прайд:
– Когато казваш много млади, каква възраст имаш предвид?
Джон Гато:
– Със сигурност преди достигане на съзнанието за тийнейджърски години, ако е възможно. Ако не се случи до тогава, то имате отворен един последен прозорец, в който ученето е сравнително лесно, въпреки че на 12-15 е много по-трудно отколкото на 4-9 години. След възрастта 17 години, може да бъде постигнато след феноменални усилия на волята, което е толкова трудно, че повечето от нас се предават в отчаяние. Както знаете, ние по-възрастните правим много слаби усилия в тази посока. Но когато си млад е толкова по-лесно, то наистина е дар от Бога. Няма нещо, което да не можеш да научиш.
Докато пътувах обратно от Милано, преди няколко дни, в списанието на самолета попаднах на профила на актьора Кевин Спейси, който скоро бе спечелил награда. Спейси казва, че е бил доста лошо хлапе. Ужасно се е справял в училище и е бил скръб за родителите си. В ранните си тийнейджърски години е започнал да участва в актьорси клас и е бил толкова обзет от необходимостта да изучава хората отблизо, за да бъде добър актьор и да изиграе някой друг човек, който не е той, че по негови думи е загубил всяка необходимост да бъде скандален, да взима наркотици и т.н. Баща му е бил изумен колко дисциплиниран е станал. Спейси каза, че никога не е загубил това огромно любопитство относно безкрайния диапазон на човешкото поведение и човешките мотиви, и върху това неговият ум работи постоянно, дори когато изглежда, че се занимава с нещо друго.
Значи, всеки който има опит и умение в някаква дисциплина – било то градинарство, керамика, или шиене, или автомеханика! Дайте ми десетте най-лоши деца на планетата Земя и нека отворим капака на една кола, и нека един умел механик с инструменти да работи по нея. Казвам ви, че повечето деца ще стоят наоколо и ще гледат. Просто ще гледат толкова стремително какво става. Мисля, че това е универсална нужда, копнеж, апетит и ученето на дисциплина е най-добрият начин да го подхраниш. Не бих се безпокоил дали това е точната дисциплина. Веднъж щом някой е усвоил една дисциплина, тя може да се превърне в друга.
Те имат нужда от обучение в лидерство и това включва даване на отговорности, запознаване с други хора, които са лидери, хора различни от вас.
Децата имат нужда да знаят как да разпознават и да предизвикат предположението, че всеки който се държи като авторитет е наистина авторитет, защото толкова много хора около тях се представят за авторитети. Не само по телевизията, във вестниците или от учителите в училище, но отвсякъде се чува авторитарно говорене. Това не означава, че трябва да си груб и невъзпитан, но трябва да можеш да видиш какво е предположението зад това, което някой друг иска от теб да направиш и след това да знаеш как да предизвикаш и тестваш това предположение.
Децата трябва да могат да се възползват от възможностите. Дойдох до убеждението Мери, че няма човешки живот, който в отделни моменти да не е имал огромни възможности, но тези прозорци се отварят и затварят и повечето хора дори не осъзнават, че е имало някога отворен прозорец (възможност) за тях. Така, че трябва да сте нащрек.
Трябва да имате личен етичен кодекс. Винаги изследвайте и проверявайте тези принципи. Струва ми се, че ако не сме полезни на другите, ще живеем посредствен горчив живот. Така че, трябва да намерите начини да бъдете полезни на другите хора. Хубаво е вашият учител Джон Гато да ви назначи в болничното отделение и не го казвам саркастично. Това е добре. Но още по-хубаво е да се огледате наоколо и да кажете: „Това трябва да бъде направено. Аз ще го направя.“ Не е ли това дефиницията за добро гражданство?
Мисля, че усърдното четене е наистина великолепен път към разбирането на другите човешки същества и разбирането на света. То очевидно е единственият път към разбиране на историята, защото нашите лични истории са твърде кратки. Това не е „четене на информация“. Училищата преподават четене на информация, а сега има по-ефективни начини за получаване на информация чрез интернет и др. Но четенето на високо ниво ви дава възможност да се докоснете до велик ум, да наблюдавате начина по който той плува през идеите, да спорите с тези идеи и непрекъснато да проверявате за себе си, казвайки: „Оставил ли е тук нещо важно за мен?“ или „Да, тук говори за нещо, което аз не съм.“
Източник: http://www.home-school.com/Articles/interview-with-john-taylor-gatto.php
Няма коментари:
Публикуване на коментар