6 истини за родителството, които променят фокуса на всичко

от Пол Трип, автор на книгата „Родителство: 14 принципа на благовестието, които могат коренно да променят вашето семейство“

Най-голямата нужда, която имат децата ни

Псалм 51 ни помага толкова много да разберем коя е най-голямата нужда на децата ни, че вие  бихте могли да напишете цяла книга за родителство и сами. Изводите от вика и изповедта на Давид поставят нов дневен ред на това, за което Бог ни е призовал в живота на децата ни.

Вредата от посланието „Бъди верен на себе си“

от Наташа Крейн

Бях на едно неделно събиране със семейството си, където успях да си поговоря за известно време с един тийнейджър. Той беше облечен с метълска тениска, която изглеждаше доста зловещо и реших да го попитам за групата. Разговорът ни протече в общи линии така:

Аз: „Какво харесваш в тази банда?“

Той: „Ами, текстовете на песните им са наистина добри.“

Аз (смеейки се): „Осъзнаваш ли, че всеки тийнейджър, включително и аз навремето, е казвал подобно нещо. Сега трябва да ми го докажеш. За какво се пее в песните им?“

Той: „Е, това е нещо от сорта на ...да бъдеш такъв какъвто си, да останеш верен на себе си. Да не си това, което някой друг иска да бъдеш. Те наистина са добри. Те са различни... “

Не се изисква късмет

Харесах тази статия и посланието, което носи тя към нас майките и някои практични съвети, затова я преведох.

***
Онзи ден посетих една приятелка. Преди няколко години и двете обучавахме децата си у дома и бяхме членове на местната хоумскулърска група. Все още ходим заедно на църква. До тук приликите ни свършват. Както беше правила много пъти в миналото, тя коментира отново: „Ти извади голям късмет! Децата ти обичаха да се учат!“. През годините тя ясно показваше, че ми е било лесно да ги обучавам поради тази причина – късмета.

Възпитание чрез засрамване!?

Беля на детската площадка

Представете си следната сценка: дете на възраст 3 години, което разбира добре, може да говори, но се нааква в гащите докато си играе на детската площадка без да каже на баба си, която си бие лаф на пейката и си пие кафето с друга баба. Случката не може дълго да остане в тайна и бабата разбира, че внучето й е свършило работата без да си каже и се ядосва, започва да го укорява пред всички, да натяква, да се възмущава и да обсъжда на висок глас станалото с другата баба. Деца и възрастни, са вперили очи във виновното дете и цъкат възмутено. Детето бива изложено публично и следва тирада от възклицания „Ауу, много лошо!“ и приканване да обещае пред всички присъстващи (някои са непознати), че няма повече да прави така. След ред увещания, най-накрая, то измънква нещо като обещание. Всички си отдъхват доволно...

Притчи 31: Предаване на библейския принцип за самоуправление на следващото поколение

Но аз имах нещо много важно. Имах майка, която вярваше в мен. И имах майка, която никога не си позволи да бъде жертва, без значение какво се случваше. Никога не се оправдаваше и не приемаше оправдание от нас. И ако някога започнехме да се оправдаваме пред нея, тя питаше: „Имаш ли глава на раменете си?” и ако отговорът беше „да“, тя казваше: „Тогава можеше да помислиш за разрешение. Няма значение какво са казали или направили Джон, Сюзън или Мeри, или който и да е друг. “ И това беше най-важното нещо, което тя направи за брат ми и за мен. Защото, ако не приемате оправдания много скоро хората ще спрат да ви поднасят извиненията си и ще започнат да търсят решения. И това е критичен въпрос, що се отнася до успеха.

~ Д-р Бенджамин Карсън

Неврохирург и директор на Детската неврохирургия в болница Джон Хопкинс.