„Кой ли може да е по това време на нощта?“ се чудите вие. Бавно си проправяте път към вратата и надниквате навън. Човек с износено яке стои на прага и трепери малко от студа.
Внимателно отваряте вратата.
– Мога ли да ви помогна? – питате вие.
– Здрасти, аз съм съсед от същата улицата и искам да поговоря с вас, ако имате минута.
– Разбира се, влезте.
Веднъж влязъл вътре, мъжът се оглежда внимателно да прецени обстановката и да разбере кой е вкъщи. Решава, че сте само вие и започва да споделя историята си.
– Живея в съседство и имам три деца. Обичам ги и бих направил всичко на света за тях. Когато се родиха им обещах, че ще им осигуря най-доброто образование. Обаче, изпаднах в трудна икономическа ситуация. Жена ми се наложи да започне работа, за да свържем двата края.
Вие слушате внимателно и се опитвате да разберете накъде отива тази история.
– Минавам често покрай вашата къща. Вие ли сте собственикът?
– Ами, това е малко личен въпрос, но да, аз съм собственикът на къщата.
– И аз така си помислих – се подсмихна мъжът. Ние с жена ми сме под наем. Не можем да си позволим да си купим къща.
– Съжалявам да го чуя, но какво общо има това с мен?
– Имате ли деца?
– Но защо искате да разберете толкова много за мен? Аз дори не ви познавам. И да, също имам три деца, но това не ви влиза в работата!
Внезапно, без предупреждение, мъжът изважда пистолет от джоба на якето си и го размахва трескаво.
–Виж, просто прави каквото ти кажа и няма да пострадаш!
Инстинктивно вдигате ръце нагоре и питате:
– Какво искате?
– Искам 30 000 долара, това са по 10 000 долара за всяко от децата ми. Пресметнах, че тази година толкова ще струва да им осигуря адекватно образование.
– Това е лудост! – отбелязвате вие. Обучението на едно дете не струва толкова много. Освен това, аз нямам толкова пари. Имам само 3 500 долара и ги спестявам с много важна цел. Спестявал съм ги, за да дам на децата си християнско образование.
– Не ме е грижа какво си планирал да правиш с тях, но като атеист/хуманист със сигурност не искам парите ти да бъдат пропилени за нещо такова. Така, липсата ти на средства прави задачата ми по-трудна, но предполагам че ще трябва да „заема“ от никои от твоите съседи също. Имам своя политика да не вземам нищо от другари като мен - наематели, а само от богати собственици на земя като теб. Аз все пак имам някаква етика и стандарти.
Вие с неохота отивате до скривалището на парите си и под натиск и страх за живота си, давате трудно спечелените пари на крадеца.
На излизане от къщата ви крадецът се обръща и казва:
– Ей, ти трябва да ми благодариш! В края на краищата аз правя това за благото на обществото! Статистиката е доказала, че децата от семействата с нисък доход, като моето, нямат възможност за висше образование и затова стават податливи на насилие и престъпления.
Не ви остава нищо друго освен иронията над неговата логика.
– Не забравяй, че трябва да мислиш за другите, а не само за себе си. Хора като теб са длъжници на по-нисшите класи и трябва да им осигурят образование и възможности. Ще се върна отново догодина, за да получа следващата годишна вноска.
КОЛЕКТИВИЗЪМ
Година по-късно, почти сте забравили за инцидента и сте спестили малко пари, за да попълните откраднатата липса.
Чувате почукване на вратата и невинно отваряте, за да видите врага си от миналата година, но сега той води и приятелите си. Този път те направо влизат в къщата ви, без да питат.
Още веднъж бивате заплашен с насочено оръжие.
– Така, от миналата година, – започва крадецът, – сме станали малко по-организирани. Започнахме малко обществено училище, и всички ние – наемателите, събираме „дарение“ от богатите собственици като теб, за да ни помогнете с издръжката. Всички ние споделяме учителските задължения и така не се налага да се натоварваме с цялата работа.
– Иска ми се да спрете да казвате, че съм богат! Само защото притежавам къща не означава, че мога да плащам за обучението на децата ви.
– Ами, аз със сигурност не мога, не и с това, което изкарвам. Не мога да си позволя 10 000 долара на дете! Добрата новита е, че тази година вие не помагате само на мен. Вие помагате на много повече от вашите не така привилегировани съседи. Ние трябва да посетим доста богати собственици като вас, но си струва. Правим това за децата си, преди всичко!
След това един от бандитите ви удря отзад по главата и другите отиват до скривалището ви и взимат вашите пари. С това и няколко подигравки те ви оставят лежащ на пода.
ЛЕГАЛНО ОГРАБВАНЕ
Следващата година вече сте помъдрял. Монтирате си система за сигурност и здрава ключалка на входната врата. Постоянно ще сте нащрек каквото и да става!
Когато чувате звънеца, поглеждате през шпионката и там виждате полицай и група хора, които стоят зад него. Решавате, че е по-добре да отворите вратата да разберете какво става.
– Добър ден, господин полицай. Какво мога да направя за вас?
– Няма да отнеме много време, но трябва да говоря с вас.
– Разбира се, влезте.
Без да пита, г-н Гангстер и неговите приятели-бандити влизат след полицая.
– Необходимо ли е и те да са тук? – се жалвате вие.
– Опасявам се, че те имат право. И аз съм тук на тяхна страна.
Поглеждайки през рамото му, виждате един елегантен мъж в ушит по мярка костюм. Мъжът пристъпва напред и подава ръка за поздрав.
– Здравейте, съседе! Аз съм конгресмен Тълпалов и съм тук, за да помогна.
– Какво ще ми помогнете? Чакай малко, аз те помня. Не ме ли удари ти по главата миналата година?! Така ме заболя!
– Ъ-ъ..съжалявам за това. Беше грешка. Осъзнахме, че начинът по който действахме миналата година е напълно погрешен. Затова променихме начина. Няма незаконни действия от наша страна.
Тълпата мърмореше зад него, „Да, точно така!“.
Конгресменът ви подава лист хартия и вие бързо сканирате с поглед написаното. Най-отгоре пише „Данък върху имуществото“. Преглеждате набързо листа и забелязвате, че най-голямата част от данъка е за плащане на местни училищни такси. Дължимата сума е 3 500 долара.
– За какво става въпрос? – питате вие.
– Е, тази група добросъвестни граждани тук реши тази година да ме избере на държавна служба. Внесах законопроект, който бе приет както в Парламента, така и в Сената и той изисква всички собственици от земя в тази област да подкрепят финансово нашето училище".
Това е законно, нали така полицай?
– Опасявам се, че е така – казва той, – като ви наблюдава внимателно докато държи ръка на пистолета си, – и аз съм тук, за да се уверя, че ще спазите новия закон.
– Не можете да постъпите така! – протестирате вие. Дори не използвам вашето училище. Плащам за образованието на собствените си деца и то е достатъчно скъпо. Не мога да си позволя да плащам за образованието и на вашите деца.
– Е, ако изпратите децата си в нашето училище, няма да ви се налага да плащате за тях. Ще бъде безплатно!
– Безплатно?!!! Шегувате ли се? Вие взимате моите пари, насила, за да платите за това училище. Това не е безплатно! В действителност нищо, което правителството предлага, не е наистина безплатно. Правителството няма пари. То има само това, което отнема от другите. Ако децата ми получават „безплатно“ образование в държавните училища, това е само защото сте взели парите ми насила, за да платите за това или сте взели насила парите на моя съсед. Няма да го направя. Няма да наруша правото на съседа си да запази частната си собственост, така че моите деца да могат да получат нискокачествено образование в местното държавно училище, без никакви разходи за мен.
Конгресменът хитро се усмихва.
– Е, нещата ще се променят. Вие не само сте длъжен, ПО ЗАКОН, да плащате за нашето училище, но аз прокарах и законопроект, който изисква от вас( и всички родители - собственици на земя, под наем и бездомници) да изпращате децата си в нашето обществено училище.
Той ви подава друг документ със заглавие „Закон за задължителното присъствие“.
– Това е скандално! – викате вие, като си мислите, че това трябва да е лош сън.
– Виждате ли, ние вярваме, че всяко дете има фундаментално право да получи индоктриниране в религията на светския хуманизъм (който всеки нормален човек, приема като единствената истинска религия) и да му се даде всяка възможност да отхвърли суеверните християнски басни. Затова, по-добре децата ви да са в училищния автобус в понеделник сутрин, или иначе ще ви арестуваме за нарушение на закона и ще ви отнемем децата и ще ги дадем на някои от тези по-заслужаващи родители тук.
– Тук, тук! – викат всички в унисон.
– Добре, можете да вземете парите ми, но не можете да вземете децата ми! – обявявате вие и ги информирате, че няма да запишете децата си в тяхното училище.
Полицаят тръгва да ви слага белезниците, но е спрян от конгресмена.
– Няма нужда да правите това, полицай. Някои от моите по-консервативни противници в Конгреса са приели закон, който гласи че докато този човек отговаря на нужната квалификация, той може да получи освобождаване от Закона за задължителното присъствие.
– Какво трябва да направи? – пита полицаят.
– Все още работим по този въпрос, – казва конгресменът. –За сега изискваме той да подпише декларация, в която заявява че знае, че НИЕ контролираме образованието на децата му, а НЕ ТОЙ. После ще изискаме правото да разглеждаме и удобряваме всички учебници, които той използва и тестовете, с които изпитва децата си, ще го накараме да ни докладва всичко, което казва и прави, ще го накараме да си извади учителски сертификат, да преподава само предметите, които ние удобряваме и ще стоим над главата му по три часа на ден. Ако той прави всичко това, ние ще му позволим, за сега, да продължи да учи нашите деца.
– Нашите деца?! – протестирате вие. – Искате да кажете, МОИТЕ ДЕЦА, нали?
– Не, искам да кажа, това което казах, НАШИТЕ ДЕЦА. Децата принадлежат на всички. Ето защо е необходимо да плащате издръжка за подпомагане образованието на нашите децата, затова ние трябва да наблюдаваме как отглеждате вашите. Те принадлежат на всички нас. Вие нямате неотменимо право да преподавате и обучавате собствените си деца. От друга страна, те имат неотменимо задължение да посещават нашите училища и вие имате моралното задължение да ни дадете парите си, за да можем ние да се обогатим от това, че учим децата ви да мразят вас и вашия Бог.
– Излезте от моята къща! – настоявате вие, вбесен от това вмешателство.
– Е, къщата няма да е ваша, ако не ни платите парите, които дължите – заявява полицаят. – Ако не платите данъците си, скоро ще притежаваме къщата ви.
Бързо вземате парите, които сте спестил, но осъзнавате, че това не е достатъчно. Поглеждате към възглавниците на дивана за още пари от ресто, но все още не е достатъчно. Най-накрая си спомняте за касичките-прасенца в детската стая. Появявате се с тях в ръка и след като преброявате всяка стотинка, тълпата най-накрая се съгласява да си тръгне.
– Благодаря ти за годишния принос! – извиква първоначалният крадец. –Удоволствие е да работя с теб и просто помисли ...всичко е законно. Това е най-хубавото! Това го прави морално добро и парвилно. Благодаря, че инвестираш в бъдещето на тази страна!
РЕЛИГИЯ И ДЪРЖАВНО ОБРАЗОВАНИЕ
Докато те се отдалечават по тротоара, забелязвате някой когото не сте видяли преди и го извиквате.
– Пасторе, какво правите тук?
Един мъж с бяла риза и вратовръзка, с голяма библия в ръка се обръща и се усмихва широко. Връща се към верандата с няколко други наблюдатели.
– Тук съм, за да се уверя, че част от парите ти отиват, за да се опитаме да въведем Библията и молитвата сред дейностите в класната стая.
– Но пасторе, – възразявате вие, – как може да се оправдавате, че сте част от тази тълпа? Това е кражба. Осмата заповед в библията, която носите забранява това!
– Е, добре, трябва да даваш за благотворителност.
– Това не е благотворителност! Това е грабеж! Апостол Павел ни инструктира против това: Всеки човек трябва да дава както е решил в сърцето си, не от принуда или с нежелание, защото Бог обича даващия на драго сърце. (2 Коринтяни 9:7). Благотворителността никога не се събира с оръжие.
– Виж, получих възможност да преподавам в това училище. Мога да използвам парите ти, за да се уверя, че деликатно влияя на училището към твоите ценности. Не мога да споделям своята вяра открито в клас, но мога да се опитам да събера децата атеисти, или мюсюлмани, или будисти в някой ъгъл и да се опитам да ги убедя, че техните родителите са сгрешили и че нашата религия е правилната.
– Но пасторе, вие сигурно не вярвате, че това е най-правилния начин да го направите? Искам да кажа да взимате пари от родители агностици и след това да използвате парите им, взети с оръжие, за да учите децата им на вашата религия? Кой би уважавал такава религия?
– Хей, всички го правят! Уикканците, гей-активистите, аборционистите, еколозите...Просто се опитвам и аз да получа справедливия си дял.
– Искате да кажете, че се опитвате да наместите муцуната си в коритото преди всички останали ...
–Хей, внимавай какво говориш! В края на краищата аз съм свещенослужител.
– Нека сега да се поставим в позицията на друг за момент, пасторе. Как бихте се почувствали вие, ако имамът от същата улица направи това, което правите вие? Какво ще стане, ако той дойде в къщата ви и вземе парите ви, за да се опита да използва училището да повлияе на децата ви да отхвърлят вашата вяра и да прегърнат ислямските убеждения, прокарвани чрез държавните училища? Чувал съм ви да се оплаквате за това от амвона!
Пасторът се замисли за момент.
– Аз плащам за тези училища, точно както и вие. Гледам на училищата като на конкуренция. Направи го на тях, преди те да ти го направят. Това е моето мото. Освен това, при нас това няма да се случи. Имаме християнски учители, християнски принципи, християнски администратори....
– И антихристиянска учебна програма – добавяте вие.
– Както казах, ние се опитваме да променим всичко това. Планираме евентуално да предложим интелигентния дизайн като противоположна гледна точка на еволюцията, която сега преподаваме, и въздържането като алтернатива на „секс, с който искаш и когато поискаш“ учебната програма, която сега използваме.
– Но това не е функция на държавата – да облага хората за образование или да преподава религия.
– Не четеш ли библията си? Исус казва: „Давайте на кесаря това, което е кесарево“.
– Моите деца не принадлежат на кесаря! – казвате вие.
– Павел учи в Римляни 13 да се подчиняваме на всеки закон и да плащаме данъци, на когото се дължат.
– Да, и аз плащам данъците, дори тиранични като този.
– Какво искаш да кажеш с тиранични?
– Имам предвид данъци, които са за цели извън юрисдикцията (правомощията) на гражданските магистрати (държавата). 2 Петър 2:16 учи, че целта на гражданското управление е да накаже злодеите и да запази справедливостта, като защитава правата на личността, семейството и църквата. За правителството, да взема данъци от своите граждани за други цели, освен за защита на гражданите от злодеи, е превишаване на правомощията. То никога не трябва да взима данъчни пари за да храни, облича, подслонява или образова хората. Тази отговорност принадлежи на мен като индивид, или на моето семейство, или на нашето църковно семейство. Ние никога не трябва да изоставяме тези отговорности и да очакваме държавата да ги посрещне.
–Трябва да кажа, че съм разочарован. Мислех, че те е грижа за децата и искаш да видиш как християнското влияние се разпространява във всички сфери на обществото. Мислех, че те е грижа за евангелизирането и за достигането на изгубените.
– Да, но е погрешно да помагаш да ми вземат парите насила. Това са пари, с които моето семейство трябваше да яде и да живее. Няма значение, ако мислите, че това е за добра кауза, това е просто прагматизъм, а целите не оправдават средствата.
– Ами, съжалявам че се чувстваш така, – каза проповедникът като се обърна да си ходи. – Това е твоето тълкувание на Писанието, моето е друго. Жалко е, че не сте ходили в семинарията и не сте могли да четете Новия завет на оригинален гръцки. Тогава ще разберете, но предполагам, че не можем да сме привилегировани всички по този начин. Иска ми се да се присъедините към нас, за да се опитаме да си върнем обратно тези училища за Христос. Изпратете децата си да бъдат влияние. Те могат да бъдат сол и светлина и да обърнат своите съученици към добрата ни религия.
– С цялото ми уважение, сър – се противопоставяте вие, – може само да ре-формирате това, което Христос е формирал. Не вярвам, че Христос някога е искал държавата да образова децата, и тя със сигурност не трябва да взима пари насила за дейности извън тези, които са й отредени. Всеки текст от Библията, който се занимава с образование, го поставя на плещите на родителите. Обучаването на моите деца е моя отговорност и възнамерявам да бъда верен и да изпълня тази задача и да ги отгледам в страх от Господа. Ако не бях облаган толкова много, за да финансирам „принудителната благотворителност“, щях да имам много повече ресурси, за да дарявам за наистина ефективни евангелизаторски дейности, които не подкопават родителските права и не нарушават други библейски принципи при изпълнението им.
С това пасторът и останалите си тръгват, клатейки глава от непримиримата ви неотстъпчивост. Затваряте вратата, чувствайки се смазан от насилието, извършено над вас.
– Поне се свърши – въздъхвате. До следващата година.
КЪДЕ СВЪРШВА ВСИЧКО?
Петнайсет минути по-късно отваряте вратата, за да видите друг мъж да размахва пистолет.
– Съжалявам за това – казва той – но детето ми току що е оперирано по спешност. Виждам, че имаш по-хубав дом от моя, затова имаш моралното задължение да ми дадеш 15 000 долара, за да покрия разходите по операцията. Също така, другите ми деца имат нужда от по-добро жилище, по-хубави дрехи и храна. Така, че дай парите и никой няма да бъде наранен.
Свивате рамене и казвате:
– Съжалявам, но моят пастор и приятелите му бяха тук и ми взеха и последната стотинка, за да научат децата в държавното училище на интелигентен дизайн, еволюция, околна среда, хуманизъм, сексуални перверзности и други библейски неща. Честно ви казвам, нямам останали пари да ви дам. Знам обаче, че моят пастор прави прилични пари сега, като е назначен на държавна заплата като учител, и знам че той вярва, че е морално приемливо да се вземат пари със сила, стига да е за добра кауза, така че може би ще искате да спрете пред неговата къща. Дайте ми само минута и ще ви запиша адреса му.
---
„Социализмът е велик, докато изчерпа парите на другите хора.“ – Маргарет Тачър
---
Наскоро прочетох книгата „Education: Does God Have and Opinion?“, която ви препоръчвам, особено ако сте християнски родител. В приложенията беше и това есе, което бях чела и преди като статия в блога на автора.
Източник:
https://www.christianworldview.net/2011/04/robin-hood-the-government-schools-by-israel-wayne/
Няма коментари:
Публикуване на коментар