slide

сряда, 27 март 2013 г.

Разядка с авокадо

Родителите ми са традиционалисти. Обичат българската кухня и по принцип не експериментират с екзотични непознати вкусове. Един ден стана дума за авокадото - как се яде, плод ли е, зеленчук ли е? :-) Това бе повод да реша да ги почерпя с тази разядка с авокадо.
Рецептата знам от приятелка, с която я приготвихме веднъж вкъщи. Възпроизвеждам я по памет, като орехите и копъра си ги добавих аз (струва ми се, че си подхождат:-).

Необходими продукти:
  • 1 бр. авокадо
  • 2 бр. скилидки чесън
  • 3-4 с.л. заквасена сметана
  • 1 с.л. зехтин
  • 1/2 лимон
  • 2-3 ореха
  • 1 стрък копър
  • сол на вкус

Начин на приготвяне:

Авокадото се разрязва по дължина на две половини, маха се костилката, обелва се и се нарязва на парченца. Добавя се сметаната, зехтина, сока от половин лимон, натрошените орехови ядки, чесъна (аз предварително го смачквам с преса за чесън). Всичко се пасира добре. Получава се светло зелен сос или дип, както напоследък е модерно да се казва в рецептите (dip - в превод от английски означава топвам; думата се използва и за рядък сос). Аз предпочитам да го нарека разядка.
Накрая се посолява на вкус, разбърква се и се гарнира с нарязан пресен копър.

Готовата разядка е подходяща за мазане на филийка пълнозърнест или обикновен хляб.




сряда, 20 март 2013 г.

Лека яхния с тиквички

Предлагам ви едно много семпло, леко и лесно за приготвяне ястие - яхния с тиквички. Бих я нарекла пролетна, но всъщност може да се сготви през всеки един сезон, стига да намерите тиквички на пазара.

Тази рецепта е свързана отново със спомени около раждането на сина ми.
Една приятелка беше приготвила гозбата и донесе от нея в болницата, за да разнообрази менюто ми с нещо профирно. Тогава ми се стори изключително вкусно ястие.

По време на бременност или скоро след раждане, тези жестове - някой да ти сготви и да се погрижи, са от изключително значение и голяма помощ.
Тук е мястото да изкажа своята благодарност на родителите ни (моите и на съпруга ми), които много ни помагаха и продължават да го правят.

Сега да се върнем към рецептата.

Необходими продукти:  (за 4 порции)
  • 3  тиквички
  • 1 морков
  • 2 картофа
  • 2 стръка пресен лук(или 1/2 глава стар лук)
  • 1 домат (или 3-4 с.л. доматено пюре)
  • 1/2 връзка копър
  • 3 скилидки чесън
  • 3-4 с.л. зехтин
  • 800 мл вода
  • сол на вкус

Начин на приготвяне:

Нарязвате тиквичките на едри кубчета(по-големи от тези за мусака). Картофите се нарязват също на кубчета - малко по-малки от тиквичките. 
В зехтин на силен огън запържвате леко тиквичките и картофите около 10-15 минути.
Сипвате горещата вода и нарязания лук и морков на ситно, посолявате и оставяте да се вари докато се свари картофът - например 30 минути. Към края на варенето(10 минути преди края) добавяте доматеното пюре или нарязан домат и 5 минути преди да свалите яхнията от котлона слагате чесъна (смачкан с преса за чесън или счукан в хаванче). По този начин, когато е добавен накрая, чесънът запазва аромата си.

Преди сервиране яхнията се посипва с пресен копър.
При поднасяне може да добавите към порцията малко натрошено сирене или извара.

Яхнията е приятна за ядене както топла, така и охладена.

сряда, 13 март 2013 г.

Украинска салата с ролца от раци

Днес ще ви предложа една много приятна салата.
Мисля, че любителите на майонезата и яйцата ще я оценят подобаващо, а ролцата от раци внасят и лекия рибен вкус.
Рецептата научих отново от моята съквартирантка преди години. Тя я донесе от родния си дом в Украйна и затова съм я кръстила украинска.
Правила съм я няколко пъти от тогава, по различни поводи - Нова година, рождени дни. Обикновено се харесва на познатите ми и получава одобрението им.
Неотдавна, отново я приготвих за рождения ден на татко, който от своя страна беше купил и руска салата, която изобщо не отворихме :-))

Сега ще премина към същността на рецептата като започна със списъка с продукти.

Необходими продукти:
  • 6 яйца
  • 1 консерва царевица (малка опаковка ок. 280 г)
  • 2 опаковки ролца от раци( всяка х 100 г = общо 200 г)
  • 1 майонеза (200 г)
  • 2-3 с.л. кисело мляко
  • 1/4 връзка копър
  • 1 с.л. лилав лук
  • 1 с.л. сок от лимон
  • сол и черен пипер на вкус

Начин на приготвяне:

Салата не изисква много време за подготовка.
Яйцата трябва да бъдат твърдо сварени (варите 10 мин). След това изчаквате да изстинат или ги охлаждате като ги потопите в купа със студена вода. Обелват се от черупките и се нарязват всяко на 8 части - яйцето се реже на две половинки по дължина, после всяка половинка на 4 пак по дължина.
Ролцата от раци се обелват от найлончетата и се нарязват първо по дължината на две, след това напречно на 3 равни части. Добавяте изцедената от водата царевица, майонезата, киселото мляко( за да е по-лека салатата), нарязания копър, нарязан лука на много фини лентички( целта му е да придаде лек вкус).
Накрая подправяте с лимоновия сок, сол и малко черен пипер на вкус и разбърквате.



петък, 8 март 2013 г.

Уважението към съпруга

В тази статия ще споделя с вас какво научих за уважението към съпруга от книгата "The fruit of her hands: Respect and the christian woman" (в превод „Плодът на ръцете й: Уважението и жената християнка“).
Това е тема не особено популярна в днешно време, но аз считам, че е много важна.

Авторката се казва Нанси Уилсън - съпруга, майка на три пораснали вече деца и баба. Книгата още няма превод на български език, но може да я намерите на английски тук.

Тази малка практична книга ме спечели с яснотата си. Нанси Уилсън не говори за емоционалните потребности и не залита в психологията на двата пола, а дава директни наставления и препоръки от Божието слово в качеството си на по-възрастна жена християнка, съчетала опит и познание в мъдрост.

Какво е уважението? - чувство или нещо повече. 

Ето какво научих аз:

Урок номер 1 - Уважението се показва

Според авторкта уважението е не само чувство. Да уважаваш е глагол и предполага действие от наша страна, което има външна изява. Дори да нямаш чувството, ти пак можеш да показваш уважение (това ме накара да се замисля). То се вижда в цялостното ни поведение спрямо нашия съпруг - начина, по който говорим с него или за него пред другите (семейство, приятели или познати), в търсенето на съвет от съпруга, което да е с приоритет пред вземането на мнение и съвет от приятелки.
Аз бих добавила и простата учтивост в общуването. Думи като: „ако обичаш“, „моля“, „благодаря“, „заповядай“ са елементарен израз на уважение, но е лесно да ги прескочим вкъщи. Друг пример на уважение е да запазваме добрия тон, дори когато имаме сериозен спор и несъгласие помежду си.

Урок номер 2 - Уважението не е опция, а изискване на Бог към съпругата

Що се отнася до уважението в брака, Нанси Уилсън не говори за взаимното уважение между мъжа и жената, което повечето хора с готовност биха подкрепили(„уважавай, за да бъдеш уважаван.“), а за уважението което Бог изисква от съпругата да има към собсвения си съпруг. 
Мъжете имат огромна нужда да бъдат уважавани от своите жени. Според авторката, те са проектирани така от Бог, който също е създал и главния източник на това уважение - съпругата. Нашето уважение ги стимулира и им дава възможност да реализират с успех възложената им мисия в този живот. 
Замислям се защо ли Бог изисква това от нас? Не може ли уважението да бъде оставено да се случва спонтанно и естествено? Като всяко градивно действие и отношение,  уважението изисква усилие и възпитание.

Урок номер 3 - Уважението е безусловно

Няма условие за уважението на съпругата към съпруга. Фрази от сорта на: „Ако той е добър лидер в семейството, тогава ще го уважавам“, не представят истината за библейското уважение и почит към съпруга.
Писателката е категорична, че уважението не е опция за християнската съпруга. То е заповед и отговорност първо към Бог. Затова не трябва да търсим заслуги и само тогава да уважаваме мъжете си. Естествено, когато има такива е много по-лесно.
Авторката задава въпроса: „Вие искате ли да бъдете обичани от съпрузите си само, когато сте чудесни?“. Моят отговор е, че искам да бъда почитана и обичана винаги, безусловно от съпруга ми, не само когато си мисля, че съм го заслужила.

Урок номер 4 - Благодарността подхранва уважението

Веднъж достигнали до извода че уважението е важно, идва логичният въпрос - „Как?“.
Отговорът ще ни подготви предварително за трудните моменти, които неизбежно ще дойдат.
За да предприемем правилните стъпки, е добре да знаем кое поражда уважение и кое - не.
Неуважението се подклажда от критика, фокусиране върху проблемите на съпруга, споделяне на слабостите му с приятелки. Противоотровата, която предлага Нанси Уилсън, е култивиране на благодарност, търсене и оценяване на положителните качества и успехи на мъжете ни. Тогава ще ни е по-лесно да откриваме все повече неща за уважение у тях.
Авторката ни съветва да напишем писмо на съпрузите си, в което да изразим какво уважаваме в тях и защо. Да си призная, тази идея много ми допадна. Има и продължение - вербално изразяване на одобрение, похвала, възхищение за добре свършена работа, дори за малък прогрес, както насаме, така и пред приятели и близки, съветва Нанси.

Урок номер 5 - Уважение заради позицията на глава на семейство, дадена му от Бог

Тази част беше нова за мен. Съгласна съм, че имаме конкретни роли в брака, свързани с различни отговорности - ние не сме конкуренти. Бог е постановил ред - мъжът да бъде глава на семейството. Това не е тиранично господаруване в дома, а той трябва да обича и се  грижи жертвоготовно за съпругата си. Тази позиция предполага наистина респект.
Нанси Уилсън не подминава наличието, за съжаление, на случаи, когато съпругът е абдикирал от тези отговорности и уважението на жената става трудно. Тогава на нея й остава избора да отдаде почит и уважение, не заради това което е в момента съпругът й, но заради дадента му роля на глава, заради авторитета който Бог е вложил в него. Дори наистина да няма нещо конкретно, за което да уважаваме съпруга си, то ние дължим това уважение пред Бог, Който може да го издигне отново до ролята му на самоотвержен водач на дома. 

Ще завърша с един стих, цитиран в книгата:

„Както ябълката между дърветата на градината,
така е възлюбеният ми между синовете;“
(Песен на песните 2:3)

Не е ли чудесно да имаме такава перспектива за нашите съпрузи?

сряда, 6 март 2013 г.

Пандишпанови кексчета


Пухкави пандишпанови кексчета с гореща вода са днешното ми предложение.
Тази рецепта съдържа само основни продукти и бих казала е икономична. Не се използват масло или мляко. Няма необичайни или екзотични съставки. Разбира се, възможни са вариации - добавяне на ядки, плодове, сладко, какао.

Необходими продукти:
  • 4 яйца
  • 225 г захар
  • 100 мл олио
  • 100 мл гореща вода
  • лимонова кора
  • 300 г брашно
  • 1 ч.л. бакпулвер
  • 2 ванилии
  • ядки за украса( по желание)

Начин на приготвяне:

Отделят се жълтъци от белтъци. Белтъците се разбиват на гъст бял крем с миксер на висок оборот като се добавя постепенно захарта. Разбива се непрекъснато 5 минути. Гъстотата трябва да е такава, че като вдигнете бъркалката от сместа, да се получат бели връхчета.
След това се добавят жълтъците. Разбърква се и се сипват олиото и водата, докато продължавате да разбивате с миксера. Първоначално се притеснявах много, че белтъците ми може да се пресекат от горещата вода. За щастие това не се получи. Вероятно, причината е че сипвах на тънка струйка водата и разбивах в същото време с миксера.
Добавя се пресято брашното с бакпулвера и ванилиите, и накрая настърганата кора от лимон.

Първият път като правих тези кексчета използвах хартиени кошнички. Сипах сместа направо в тях без да използвам специална форма и някои от тях се поразляха настрани. Вторият път си взех силиконови форми за мъфини, които само леко намаслих и изсипах сместа в тях. Всяка формичка или кошничка се пълни 2/3 със смес, за да има пространство за надигане на кексчето при печене без да се разлее тестото.
Отгоре за декорация поставих по 1 бадем, но вие може да сложите каквото решите. Сложих и по една черешка от сладко. За съжаление сладкото ми падна на дъното на кексчето, а не остана по средата, както ми се искаше. Ще трябва да се поупражнявам докато разбера тази тънкост с пълнежа:-) Ако някой има опит и знае как става, може да сподели.

Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса, на средно за около 15 минути.

Ако използвате силиконова форма, трябва да изчакате да поизстине преди да извадите кексчетата, за да не се разтрошат.

Скоро случайно ми хрумна идеята, че тези кексчета са подходящи за сиропиране. Ако сте любител на реване или друг сиропиран десерт, може да пробвате. Мисля, че ще се получи добре.

Източник на тази рецепта е блогът Вкусно с Йоли.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...