сряда, 26 февруари 2014 г.

Солени мъфини със сирене, маслини, спанак и сушени домати


Необходими продукти: (~16-17 броя)
  • 2 яйца
  • 1 ч.ч. кисело мляко
  • 1 и 3/4 ч.ч. брашно
  • 100 г олио
  • 1 ч.л. сода или бакпулвер
  • 100 г сирене
  • 10 бр маслини
  • 6-7 бр сушени мариновани доматчета
  • 1 ч.ч. ситно нарязан спанак(листата от ~2 коренчета)
  • 1/2 ч.л. сол
  • 2-3 с.л. сусам за поръсване
  • подправки за овалване на сиренцата: 2 ч.л. босилек, 1/2 ч.л. червен и щипка черен пипер

Начин на приготвяне:

В купа се разбиват яйцата. Добавя се киселото мляко, в което е разбъркана содата. След това се изсипва олиото и накрая брашното със солта. Разбърква се добре докато сместа стане хомогенна. Към нея се добавя ситно нарязаният спанак, нарязаните на дребно маслини и сушени доматчета.

Нарочно реших да си направя малки кубчета от сирене отделно, а не да ги разбърквам в тестото, за да се усеща. За целта си приготвих ароматни сиренца по следния начин: Нарязвам на малки кубчета(~1х1 см) сиренето. В чиния сипвам 2 лъжички босилек, малко червен и черен пипер и ги разбърквам. Овалвам сиренцата в тези подправки.

Във формички за мъфини сипвам от готовото тесто по 1 голяма пълна супена лъжица, така че да се запълни до 3/4 от обема на формичката или на хартиената кошничка. В средата боцвам по 1-2 от ароматните сиренца и леко ги натискам надолу да потънат в тестото почти до край. Поръсвам със сусам отгоре.

Пека в предварително загрята фурна на 180 градуса, средно, около 20 минути.



Идеи за тази рецепта взех от bg-mamma и оттук.

сряда, 19 февруари 2014 г.

Супа с печен чесън и карфиол


Случайно попаднах на тази интересна за мен супа с печен чесън и карфиол (източник: roasted garlic soup). Много е ароматна и подходяща за зимния сезон.

Необходими продукти:  (6 порции)
  • 2 глави чесън (около 15 едри скилидки)
  • 1 глава кромид лук
  • 1 малка глава карфиол (~400 г)
  • 30 г масло
  • 2 с.л. олио/ зехтин
  • 1.2  л вода или бульон
  • 1 ч.л. сушен босилек
  • 1 малка заквасена сметана (200 г)
  • сол на вкус

Начин на приготвяне:

Разделете карфиола на розички и заедно с необелените скилидки чесън го изсипете в тава. Напръсква се с малко олио(зехтин) и се разбърква. Пече се около 35-40 минути на 180 градуса като проверявате карфиола да не загаря.
В тенджера се разтопява маслото и се добавя ситно нарязания лук. Сотира се (леко се задушава) до омекване на лука без да покафенява. Подправя се с босилек и сол и се залива с гореща вода или пилешки бульон. Изпеченият чесън се почиства от люспите и заедно с карфиола се добавя към тенджерата. Всичко се пасира, сипва се сметаната и се оставя да поври още 5 минути. Реших да обогатя супата като добавя заквасена сметана към рецептата.
За украса при сервиране използвах парченца от сушени мариновани доматчета.
Супата е много ароматна заради чесъна (макар и изпечен) и босилека.

Надявам се, че и на вас ще ви се стори интересна и привлекателна за опитване супичка!
Ако е така - добър апетит!

четвъртък, 13 февруари 2014 г.

Нагледен пример за истинска любов - историята на Ян и Лариса

Историята на Ян и Лариса
източник: http://www.desiringgod.org/blog/posts/the-story-of-ian-larissa

Един ден преди деня на влюбените искам да споделя с вас една истинска любовна история, която ме трогна до сълзи и замисли за това какво е любов и как тя се проявява най-категорично по време на изпитанията. 

Какво е любовта - търсене на лично щастие или избор да служиш?

В разрез със широкото схващане, че любовта е сляпа, спонтанна и неподвластна на разума стихия, необяснимо чувство, което днес го има, а утре се е изпарило, историята на Ян и Лариса рисува една напълно различна картина, която си струва да бъде разгледана.

Ян и Лариса, решават да свържат живота си след като мъжът е претърпял катастрофа и мозъчна операция, която го оставя инвалид. Преди тази случка те са били приятели с намерение да се оженят след завършване на колежа. След катастрофата връзката им е поставена пред голямо изпитание. Ян и Лариса трябва да направят своя избор.

Можете да си представите пред какъв труден въпрос се оказва младата жена. Тя трябва да вземе решение как ще продължат взаимоотношенията им оттук нататък. Изборът не е никак лесен - да остави Ян и да потърси личното си щастието и добруване с някой бъдещ здрав съпруг или да се отрече от себе си и да направи това, което аз наричам достойно, зряло и отговорно - да избере да обича и да се грижи до края на живота си за мъж, който е в инвалидна количка и почти не може да говори. Лариса избира второто и се свърза в заветен брак с Ян.

Благодарност в страданията

Дали Лариса си е представяла, че така ще се развие живота й? Това не е традиционния брак, където мъжът е главата на семейство, осигурява прехраната, грижи се за сигурността на жена си. Тук отговорностите са сякаш разменени. Изглежда, че жената доброволно е поела огромен товар върху себе си.

Бихме могли да възкликнем: Ех, колко е несправедливо!  Вместо да се радват на живота, на младостта и здравето си, тези хора са обречени на трудности и страдание от рано.
Това е мислене, коeто поставя човека с неговите нужди в центъра и възхвалява като култ здравето, младостта и безгрижността. Не искаме да страдаме, мислим че заслужаваме щастие, не сме благодарни за изпитанията, които ни правят по-мъдри и силни, бягаме от отговорност, когато не ни изнася.

Може да ни се стори изненадващо, че Ян и Лариса имат стена на благодарността в дома си, където ежедневно вписват нещата, за които са благодарни. Те намират начини да бъдат удовлетворени в страданието си и така да служат за пример на хората. Това ме насърчава да търся и се фокусирам по-често върху нещата, за които съм благодарна на Бог.

Какво дава сила и мотивация на Лариса?

Историята в клипа за Ян и Лариса започва с тяхната сватбена церемония, където е прочетен цитат от книгата "This momentary marriage" на Джон Пайпър.

„Ако направим второстепенните неща главни, ще бъдем огорчени от болката, през която трябва да преминем. Но ако си поставим за цел да направим брака си такъв, какъвто Бог го е проектирал да бъде, никаква скръб или нещастие не може да ни попречи. Те биха били не препятствие, а само път към успеха.“ 

Умението да разграничаваме фундаменталните неща от маловажните, които често са само подвеждащи емоции, е основно за изграждането на здрави взаимоотношения. Ян помага на Лариса да се фокусира върху основното в живота. Той е немощен във физически аспект, но притежава вяра и духовна сила да води съпругата си. Техният брак е основан на канара и центърът му е Христос. Единствено това го прави да устои на изпитанията без нужда от вторични подпорки.

„Красотата на заветната любов между Христос и неговата църква блести най-ярко, когато нищо друго, а само Христос я поддържа.“


сряда, 5 февруари 2014 г.

Какво да направим, когато бебето ни има запек?

До шестия си месец включително Лазар не знаеше какво е това запек, защото беше само на кърма. След като го захраних и въведох по-гъсти пюрета се появи този проблем. Това, което ми е помагало са няколко прости средства, до които стигнах след известно проучване и внимателно изпробване.
От полза ми бяха и малко общи познания върху свойствата на храните по отношение на запека - кои храни действат спичащо и кои отпускат. Това е важно да се има предвид, за да се балансира храната. С подходящ хранителен режим и достатъчно течности, запекът ще е по-рядко явление, а най-добре изобщо да го няма:-)


Предлагам ви два кратки списъка с храни, които действат на бебето и могат да засилят или отпуснат запека.

Затягащи храни: моркови, ориз, тестени изделия(особено препечени - сухари), банан, дренки
Отпускащи храни: сини сливи, круши, тиква, вода от овесени ядки


Какво съм пробвала и как е действало:

1)  Сок от сливи - желателно е да се даде на гладно. Ако имате пресни сливи, може да изцедите, но аз нямах и затова накиснах в чаша с вода 5-6 сушени сливи. Така те престояха една нощ и на сутринта дадох на сина си от образувалия се сок. Това е помагало неколкократно при сравнително по-леки случаи на запек.

2) в комбинация със сока от слива правя и масаж на коремчето - поглаждащо движение в кръг с лек натиск в посока часовниковата стрелка 1-2 минути. Друго упражнение, което правих е да му свивам крачетата в коленете и ги притискам леко към тялото за кратко като бебето е в легнало по гръб положение. Подобно на това е и упражнението колело.

3) Студен извлек от сена - при сериозен запек. За нас това беше веднъж, когато синът ни 2 дни не се беше изхождал и на третия направих студен извлек от сена. Това е по-препоръка на доктор Михайлов(фитотерапевт) и мога да кажа, че действа наистина ефективно при по-тежки случаи. Чувала съм, че със сената (още се нарича чай от майчин лист) трябва да се внимава, защото се привиква към нея, затова прибегнах към този вариант в краен случай. Важно е да се отбележи начина на приготвяне на билката. Студеният извлек е сравнително по-нежен и щадящ метод. Лазар беше може би на 8 месеца, когато му го приложих. Приготвя се като в 100 мл студена вода се слагат 3 листенца от сена. Така престоява една нощ и на сутринта водата е леко оцветена. Дадох на сина ми да пие като се събуди и на 2-3 пъти до обяд и след обед резултатът, който очаквах не закъсня:-)




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...