slide

петък, 21 ноември 2014 г.

Ден на християнското семейство


Днес празнуваме деня на християнското семейство.

Използвам повода да поздравя всички семейства, които са стъпили на здравата основа - Христос и да им пожелая да продължават да се обичат жертвоготовно, да бъдат единомислени и сплотени, изпълнени с вяра и добри дела, да отстояват Божиите принципи и да бъдат светлина на света!

„И тъй, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. Претърпявайте се един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както Господ е простил на вас, така прощавайте и вие.
А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство.“ 

~ Колосяни 3:12-14 


четвъртък, 12 юни 2014 г.

Възпитание чрез засрамване!?

Беля на детската площадка

Представете си следната сценка: дете на възраст 3 години, което разбира добре, може да говори, но се нааква в гащите докато си играе на детската площадка без да каже на баба си, която си бие лаф на пейката и си пие кафето с друга баба. Случката не може дълго да остане в тайна и бабата разбира, че внучето й е свършило работата без да си каже и се ядосва, започва да го укорява пред всички, да натяква, да се възмущава и да обсъжда на висок глас станалото с другата баба. Деца и възрастни, са вперили очи във виновното дете и цъкат възмутено. Детето бива изложено публично и следва тирада от възклицания „Ауу, много лошо!“ и приканване да обещае пред всички присъстващи (някои са непознати), че няма повече да прави така. След ред увещания, най-накрая, то измънква нещо като обещание. Всички си отдъхват доволно...

Звучи ли ви абсурдно, някак нередно и даже сбъркано? – възпитание на детето чрез засрамване и то пред други хора, без значение познати или непознати, нямащи отношение към случката!?

Все по-често на детските площадки ставам свидетел на такъв вид „възпитание“ на децата от страна на майки, баби или гледачки. Чудя се защо си мислят, че като изложат грешката на детето на показ и го унизят пред непознати родители и други деца, то ще си вземе бележка и ще се научи да бъде послушно следващия път. Изглежда така сякаш родителят е станал толкова безсилен, че единственото останало му оръжие за възпитание на детето е насаждане на срам и вина пред случайно присъстващи хора. Това ми напомня също и на заплахите от мое време с чичко милиционер (сега полицай), Торбалан и циганката, които се отправят щом детето не слуша. За съжаление те продължават да се практикуват и днес.

Кой е авторитетът?

Зад безсилните заплахи на детската площадка се крие един сериозен проблем в днешно време – липсата на родителски авторитет. Важното е да разбираме добре и да научим детето си на следното: на кого то дължи страхопочитание и покорство. Определено не е на Торбалан или на непознатата лелка на площадката. Родителят трябва да е авторитет на собственото си дете. Ако детето в бунта си не зачете заръките на родителя като постъпи своеволно, тогава то трябва да бъде санкционирано и като разбере грешката си да има способността да изпита вина и срам. Срамът е резултат от осъзнаване на неморална постъпка. Не трябва обаче да се вменява срам за всяко дребно нещо (например някаква слабост на детето или неспособност да извърши от раз нещо правилно), нито да се натяква, да се излага, да се унижава и отнема достойнството на детето. Това се получава, когато то публично е порицавано пред хора, които нямат отношение към случилото се, които не са потърпевши и засегнати от неговото поведение, а са просто случайни зрители. Те не са авторитет. Тук засрамването е несправедливо.

Вина, страх и срам

Вина, страх и срам – това са някои средства, с които си служи често родителят в стремежа си да възпита определено поведение у детето си. Този стремеж понякога е битка, в която ние здраво боксуваме и често не знаем какво да направим и как да се справим. Да си призная и аз нямам всички отговори и не винаги мога да кажа как е правилно да се реагира в дадената ситуация, но някак си унижението на дете предизвиква неодобрение в мен. Дори и детето да е извършило белята нарочно –  зад това стои някаква причина, която се потиска и с измъкването на виновно обещание от мъничето, след публичното му излагане, не се решава проблема.
  
Вина, страх и срам – три негативни думи, свързани с неприятни емоции и за нас и за децата. Можем ли обаче съвсем да ги изключим от възпитанието? Мисля, че не и не е нужно стига правилно да разбираме значението им и да научим на това децата си.

Според моите християнски разбирания вината, страхът и срамът имат морален характер – те са последица от нарушаването на изрично правило и се дължат пред някой с по-голям авторитет за нас. Децата са отговорни за постъпките си пред родителите, които трябва да са авторитетът за тях и да ги учат на правилно мислене и поведение. Това е Божият ред и йерархия. Ние като родители сме отговорни да дадем стандарта, който детето да следва и ако го престъпи, ще има санкции и последици, някои от които са изпитване на вина и срам.

Страхът от друга страна има и положителна функция – той възпира лошото поведение, предпазва от престъпване на границите или стандарта, определен от родителя.

Добър характер, достойно поведение, зрялост

Продуцирането на срам и вина у детето, когато то извърши морална грешка в никакъв случай не е крайната цел. Това са състояния на осъзнаване на грешката, които не траят дълго (не трябва да се сърдим на детето си и да не му говорим няколко часа), но ако спрем до там и детето ни не научи и не разбере какво е правилното поведение и отношение, урокът ще е напразен. Срамът и вината са съвсем кратки междинни спирки, които служат за коригиране в правилната посока, но крайната дестинация на възпитанието е упражняване на добър характер, достойно поведение и достигане на зрялост.

сряда, 28 май 2014 г.

Солен кекс



Необходими продукти:
  • 2 яйца
  • 1 и 1/3 ч.ч. кисело мляко
  • 3/4 ч.ч. натрошено сирене
  • 2 и 1/2 ч.ч. брашно
  • 1/2 ч.ч. олио или разтопено масло
  • 1 бакпулвер
  • 1-2 щипки сол
  • 1 ч.л. подправки по желание - мащерка, босилек или чубрица
  • 5-6 маслини по желание
1 ч.ч. = 250 ml

Начин на приготвяне:

В купа се разбиват с вилица яйцата с олиото и се добавя киселото мляко.
В друга купа се изсипват сухите съставки - пресятото брашно с бакпулвера, щипка сол, избраните подправки, нарязаните на дребно маслини и натрошеното сирене. Всичко се разбърква. Към купата с яйцата постепенно изсипваме брашнената смес и разбъркваме добре с лъжица докато се поеме брашното. Не е необходимо фино разбиване с миксер.

В намаслена с олио и посипана с брашно форма за кекс се изсипва готовата смес и се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса средно 45 минути.

Наблюдавайте кекса докато се пече и според фурната може времето за печене да е по-малко.


Съвет: За да проверите дали е изпечен добре кекса, след като са минали 20-25 минути от печенето, отворете фурната бавно и пробвайте с клечка за зъби – вкарвате клечката вертикално в кекса и като я извадите по нея не трябва да има полепнала смес или трохи, а да е чиста и суха. Така ще разберете дали кекса не е суров отвътре.

Може да се наложи 10 минути преди края на печене да покриете кекса с алуминиево фолио, за да не прегори отгоре.

Източник: е-Кулинар

вторник, 13 май 2014 г.

Пълнени домати с яйца


Поднесени като ордьовър или основно ястие, пълнените домати с яйца са една много проста рецепта, но с ефектен резултат :-)

Съществуват рецепти за пълнени домати с различни видове плънка, но тази ми хареса, защото е съвсем лесна - просто се слага по едно сурово яйце във всеки домат и това е достатъчно. Аз добавих и малко сиренце на дъното за вкус.

Необходими продукти:
  • 6 бр средно големи домата
  • 6 бр яйца
  • 100 г сирене
  • 50 г кашкавал
  • 3-4 стръка магданоз
  • 1-2 стръка пресен лук
  • 1 скилидка чесън
  • 2-3 с.л. олио

Начин на приготвяне:

Доматите се измиват и издълбават като се отрязва калпаче отгоре откъм дръжката на всеки домат и с помощта на лъжица или ножче се отделя сърцевината. Тя не се изхвърля, а се нарязва на парченца, от които приготвяме доматен сос. В тиган с малко олио запържваме за кратко нарязаните 2-3 стръка пресен лук и 1 стрита скилидка чесън, добавяме парченцата домат и варим соса да се посгъсти леко.

Приготвените издълбани домати се нареждат в тавичка и се запичат за не повече от 10 минути на 200 градуса на средна фурна. След това тавата се изважда и във всеки домат се поставя по малко сирене и върху него се чуква по едно яйце. Около доматите сипваме доматеният сос и връщаме тавата във фурната, за да се опекат и яйцата. 

Накрая, когато яйцата са почти готови слагаме по една лентичка кашкавал върху всеки домат и запичаме на горен реотан за още 5 минути. Изваждаме готовите домати и поръсваме с нарязан магданоз.


Източник: e-kulinari.com

сряда, 16 април 2014 г.

Радостта на празника Възкресение Христово

Наближава Великден. Отново е празник и дългоочаквана почивка, възможност да се видим с близки, роднини и приятели. Еуфорията около приготовленията на традиционните боядисани пъстри яйца и сладки козунаци обзема мнозина. Настроението е пролетно и приповдигнато. Децата също се радват, защото обикновено цялото семейство се събира заедно на този ден.

Вкъщи обичаме християнските празници, но също така гледаме софрата да не е центъра и целта на тържеството. 

Този Великден бих искала Лазар, който наближава 2 годинки, да може да усети от истинската радост на празника Възкресение Христово. 

Две хиляди години християните по цял свят продължават да отбелязват най-значимото историческо събитие в света - възкръсването на нашия Господ Исус Христос - Божият Син.  Той живя на земята между хората, беше разпънат на кръст за греховете на целия свят, понесе наказанието, което всички ние заслужаваме и беше възкресен на третия ден, като победи смъртта и се възкачи на Своя престол. Той е Господар над живота и над смъртта.

Възкресението е Божия победа над греха, смъртта и злото; гарант за вечен живот на тези, които вярват в живия Спасител. Затова ние повече от всеки друг имаме основание за пълна радост и надежда сега в този живот и за вечността.

„и тази победа, която е победила света е спечелила нашата вяра.“ 
1 Йоан 5:4


четвъртък, 3 април 2014 г.

Сладки „ Снежни шоколадови топки“


Днешната рецепта е за всички, които обичат шоколадовия вкус под една или друга форма. „Снежните шоколадови топки“ са едни вкусни сладки с наситен аромат на шоколад, който е част от самото тесто, а не кувертюр.
Рецептата открих скоро, а от себе си добавих препечените орехови ядки, канелата и портокаловите корички, които според мен правят вкуса наистина превъзходен.

Необходими продукти: ( ~ 50 броя)
  • 100 г шоколад за готвене( или натурален)
  • 100 г масло
  • 1/2 ч.ч. захар
  • 2 яйца
  • 2 ч.ч. брашно
  • 1/4 ч.ч. какао
  • 50 г смлени печени орехи
  • 1-2 с.л. портокалови корички( наспъргана кора или от сладко)
  • 1 ч.л. канела
  • 1 ч.л. бакпулвер
  • щипка сол
  • захар за овалване (може пудра захар или захар на пясък)
Начин на приготвяне:

На водна баня се разтопява шоколада на части заедно с маслото. (Поставя се на котлона тенджера, наполовина пълна с вода, която трябва да заври и след това котлона се изключва. Отгоре се слага друг, плътно прилепващ съд - метална или стъклена термоустойчива купа, в която се сипват съставките за разтопяване: шоколада – парче по парче и маслото.) Не трябва да попада вода в купата с шоколада. Към горещата шоколадова смес се прибавя захарта и се разбърква добре, за да се поразтопи. След това махаме купата от тенджерата и се оставя настрана да изстине.

Към така охладената смес се добавят едно по едно яйцата и се разбърква с телена бъркалка до хомогенност. На този етап ще добавим и портокаловата кора или 1-2 лъжици сладко от портокалови корички.

Отделно в друга купа се разбъркват останалите съставки - брашно, бакпулвер, сол, какао, канела, смлените орехи. Тази суха смес лъжица по лъжица се добавя към шоколадовата каша като се бърка старателно с лъжица, докато се поеме брашното напълно. Накрая тестото се омесва на ръка.

Като сме готови, покриваме купата със фолио и я оставяме в хладилник за 1 час. Тестото леко стяга. Изваждаме купата и върху покрита с пекарска хартия тава на фурната започваме да редим шоколадовите топки. Оформянето е лесно. С чаена лъжичка се загребва от сместа и с двете длани се овалва топче с размер на малък орех. Топва се в захар и се подрежда в тавата.


Аз получих 52 топки. Пекат се в предварително загрята на 170 градуса фурна, на средно, около 10-12 минути. Сладките леко набъбват и се напукват към края на печенето.
Първата тава пекох 12 минути, но за втората намалих времето на 10 минути и така сладките отвътре останаха леко влажни, което ми хареса повече при хапването.

Като изстинат шоколадовите топки е добре да се съхраняват в кутия с капак, за да не изсъхнат много бързо.

Източник на рецептата: вижте тук.

сряда, 26 март 2014 г.

Възстановяване на истинското значение на красотата


Преди време попаднах на един много интересен уебинар озаглавен „Reclaiming beauty“ (или „Възстановяване значението на красотата, такова каквото трябва да бъде“). Направи ми силно впечатление задълбоченото представяне на темата за същността на красотата, засягането на наболели и актуални въпроси и представянето на истински отговори. Искам да споделя част от това, което научих както и да ви препоръчам горещо да чуете уебинара.

Мисля, че всяка жена има някакво мнение и отношение към красотата. Тази тема ни вълнува или притеснява, но независимо дали показваме явен интерес към красотата или се опитваме да се скрием, все пак ние изразяваме своето разбиране за нея.

Сигурно и вие сте си задавали въпроси от рода на:
          Защо красотата съществува? 
                 Кой я е създал? 
                         Кой определя кое е красиво?
                                 Суета ли е разкрасяването? 
                                         Какво покварява красотата? 
                                               Има ли връзка между вътрешната и външна красота?

На тези и други въпроси отговарят водещите – Анна и Елизабет Боткин.
Двете млади дами са направили цялостно проучване на темата за красотата, вземайки за основа Божието слово, което говори за истинската красота, за нейния Създател и за причината, поради която красотата въобще съществува.

Защо е необходимо да се връща значението на красотата? 

Красотата е била и продължава да бъде доста манипулирана тема. Днес големи индустрии като Холивуд, MTV, модните подиуми, козметичните компании, пластичните хирурзи и пр. са узурпирали правото да определят кое е красиво. Те доста агресивно се опитват да наложат своя стандарт за красота. Разбира се този стандарт е доста изкривен и ограничаващ (обикновено се набляга главно на сексуалността), но когато постоянно сме облъчвани от реклами за перфектната фигура, модна фризура и лице без бръчки, може неусетно да се подведем и ние. Желанието да бъдем приети и харесвани ни кара да се стараем да се вместим в този изопачен стандарт за красота. Често погрешно търсим своята идентичност във фалшивите образи от екрана.

Но къде е мястото на красотата и кой може правилно да го определи?

Трябва да се върнем назад към корените, към Този Който притежава авторското право над красотата, защото я е замислил и създал. Така сестрите Боткин ни повеждат в едно пътешествие през историята в търсене и откриване на истинското значение на красотата, с помощта на единственото вярно ръководство – Божието слово.

Ето и някои от заключенията, до които достигат двете дами в своето изследване:
  • Източникът на всяка красота е Бог, а не човек. 
  • Красотата е характеристика на Бога и ние както и цялата природа само я отразяваме. Небесата разказват Божията слава и небесният свод възвестява делото на ръцете Му.“ (Псалм 19:1), а за човека е казано: защото съм страшно и чудно направен“ (Псалм 139:14).
  • Красотата ни помага визуално да разберем естеството на Бога. 
  • Истинската стойност на красотата е в това, към което тя сочи – славата на Бог.
Има ли библейски стандарт за физическо съвършенство?

Не очаквайте да чуете цифри по отношение на идеалната обиколка на талията, килограмите или ръста, нито ще намерите кой е най-красивият цвят на косата. Бог не слага възрастова граница за красотата както светът слага. Затова може да се каже, че светската красота – тази, диктувана от модните подиуми и списания е твърде ограничена. Ние не трябва да сме роби на идеала за красота на деня, който се промотира по медиите. Трябва да сме наясно, че реалността е красива, а не пластичната хирургия и слоевете грим.

Има ли връзка между външната физическа красота и вътрешната душевна красота?

Съществуват две крайни позиции, към една от които обикновено клоним във възгледа си за красотата. Някои хора са напълно погълнати от външния си вид. За тях красотата е единствено това, което се вижда и те не се свенят да се демонстрират. Физическата красота и начинът, по който изглеждат се превръщат в център на живота им и източник на гордост и увереност. За тях е в сила предупреждението от Притчи 31:30: „Прелестта е измамлива и красотата е лъх...“.

Другата крайна позиция включва хората, които са възприели, че само вътрешната красота на личността (т.е. характера) е от значение, докато външността е просто една суета. Те практикуват някаква измислена скромност, която се изразява в неглижиране на външния вид и привличане вниманието на останалите към техния интелект. Това обаче си е чиста форма на гордост, както отбелязват Анна и Елизабет.

Както може да се досетите има нещо сбъркано и в двете становища. Не може да се отрича външната красота за сметка на вътрешната или обратното.

Освен това, може да ви се стори изненадващо, но в Словото си Бог говори за двата вида красота, не само за качества на характера, но и за чисто физическа красота. Много хора са наречени красиви в Библията. Изводът е, че ние сме създадени цялостни. Всеки един наш аспект, било то външен или вътрешен, носи послание и това послание трябва да е в хармония.

Какво е истинското значение на красотата?

Ще завърша с някои от направените изводи на уебинара, защото мисля че са верни: 
  • Красотата е дар от Бог. 
  • Красотата не трябва да е нашият източник на увереност, нито център на живота ни. 
  • Красотата не ни определя кои сме. 
  • Красотата не е предназначена да ни кара да се чувстваме по-добре спрямо себе си. 
  • Красотата дадена от Бог е добро, но ако започнем да уповаваме на нея, това я покварява. От благословение става източник на гордост и може да се обърне в проклятие за нас.
  • Важното е това, към което сочи красотата – тя разкрива Божията слава, а не човешката слава. 
  • Красотата е метафора на това как Бог ни очиства, освещава и усъвършенства заради Себе си.
  • Това, към което трябва да се стремим е не повърхностната красота, а една цялостна хармония на богоугоден характер и достойна външност .
Вижте и чуйте безплатно първата презентация от уебинара тук: 
http://westernconservatory.com/files/free/Reclaiming-Beauty-1.mp4

или си поръчайте целия пакет от:






сряда, 5 март 2014 г.

Лесен сладкиш с мармалад


 Този сладкиш използва за основа познатия 
  лесен сладкиш с какаова заливка.
Тестото е същото, но реших да изпробвам какво ще стане, ако разделя изпечения блат на две равни части и ги слепя една върху друга с мармалад(течен шоколад, конфитюр) между тях. Получи се доста добре и затова реших да публикувам и тази идея:-)

Необходими продукти:
  • 2 ч.ч. кисело мляко
  • 1 и 3/4 ч.ч. брашно
  • 1 ч.ч. захар
  • 1 ч.л. сода за хляб
  • 1 бурканче мармалад (конфитюр,течен шоколад - 300 г)
  • пудра захар за поръсване
  • по желание: канела, кората от 1 портокал
Начин на приготвяне:

Тестото се приготвя от киселото мляко разбъркано със содата, към тях се добавя захарта и накрая брашното. Всичко се разбива добре с миксер.

Мое предложение е ако искате сладкишът да стане по-ароматен да добавите например: 1 ч.л. канела, настърганата кора от 1 портокал, а също може да настържете парче шоколад в тестото.

Изпечете блата в правоъгълната тава на фурната върху хартия за печене на средно при 180 градуса за 20-25 минути.

След като се поохлади го разрежете на 2 равни половини. Върху едната намазвате слой мармалад (течен шоколад или конфитюр) и залепвате внимателно другата половина от блага върху нея.


Може да оставите така сглобения сладкиш да отлежи 1-2 часа, за да попие от мармалада и се слепи по-добре. След това разрежете сладкиша на ромбове или квадрати с големина по ваш избор и поръсете с пудра захар.


сряда, 26 февруари 2014 г.

Солени мъфини със сирене, маслини, спанак и сушени домати


Необходими продукти: (~16-17 броя)
  • 2 яйца
  • 1 ч.ч. кисело мляко
  • 1 и 3/4 ч.ч. брашно
  • 100 г олио
  • 1 ч.л. сода или бакпулвер
  • 100 г сирене
  • 10 бр маслини
  • 6-7 бр сушени мариновани доматчета
  • 1 ч.ч. ситно нарязан спанак(листата от ~2 коренчета)
  • 1/2 ч.л. сол
  • 2-3 с.л. сусам за поръсване
  • подправки за овалване на сиренцата: 2 ч.л. босилек, 1/2 ч.л. червен и щипка черен пипер

Начин на приготвяне:

В купа се разбиват яйцата. Добавя се киселото мляко, в което е разбъркана содата. След това се изсипва олиото и накрая брашното със солта. Разбърква се добре докато сместа стане хомогенна. Към нея се добавя ситно нарязаният спанак, нарязаните на дребно маслини и сушени доматчета.

Нарочно реших да си направя малки кубчета от сирене отделно, а не да ги разбърквам в тестото, за да се усеща. За целта си приготвих ароматни сиренца по следния начин: Нарязвам на малки кубчета(~1х1 см) сиренето. В чиния сипвам 2 лъжички босилек, малко червен и черен пипер и ги разбърквам. Овалвам сиренцата в тези подправки.

Във формички за мъфини сипвам от готовото тесто по 1 голяма пълна супена лъжица, така че да се запълни до 3/4 от обема на формичката или на хартиената кошничка. В средата боцвам по 1-2 от ароматните сиренца и леко ги натискам надолу да потънат в тестото почти до край. Поръсвам със сусам отгоре.

Пека в предварително загрята фурна на 180 градуса, средно, около 20 минути.



Идеи за тази рецепта взех от bg-mamma и оттук.

сряда, 19 февруари 2014 г.

Супа с печен чесън и карфиол


Случайно попаднах на тази интересна за мен супа с печен чесън и карфиол (източник: roasted garlic soup). Много е ароматна и подходяща за зимния сезон.

Необходими продукти:  (6 порции)
  • 2 глави чесън (около 15 едри скилидки)
  • 1 глава кромид лук
  • 1 малка глава карфиол (~400 г)
  • 30 г масло
  • 2 с.л. олио/ зехтин
  • 1.2  л вода или бульон
  • 1 ч.л. сушен босилек
  • 1 малка заквасена сметана (200 г)
  • сол на вкус

Начин на приготвяне:

Разделете карфиола на розички и заедно с необелените скилидки чесън го изсипете в тава. Напръсква се с малко олио(зехтин) и се разбърква. Пече се около 35-40 минути на 180 градуса като проверявате карфиола да не загаря.
В тенджера се разтопява маслото и се добавя ситно нарязания лук. Сотира се (леко се задушава) до омекване на лука без да покафенява. Подправя се с босилек и сол и се залива с гореща вода или пилешки бульон. Изпеченият чесън се почиства от люспите и заедно с карфиола се добавя към тенджерата. Всичко се пасира, сипва се сметаната и се оставя да поври още 5 минути. Реших да обогатя супата като добавя заквасена сметана към рецептата.
За украса при сервиране използвах парченца от сушени мариновани доматчета.
Супата е много ароматна заради чесъна (макар и изпечен) и босилека.

Надявам се, че и на вас ще ви се стори интересна и привлекателна за опитване супичка!
Ако е така - добър апетит!

четвъртък, 13 февруари 2014 г.

Нагледен пример за истинска любов - историята на Ян и Лариса

Историята на Ян и Лариса
източник: http://www.desiringgod.org/blog/posts/the-story-of-ian-larissa

Един ден преди деня на влюбените искам да споделя с вас една истинска любовна история, която ме трогна до сълзи и замисли за това какво е любов и как тя се проявява най-категорично по време на изпитанията. 

Какво е любовта - търсене на лично щастие или избор да служиш?

В разрез със широкото схващане, че любовта е сляпа, спонтанна и неподвластна на разума стихия, необяснимо чувство, което днес го има, а утре се е изпарило, историята на Ян и Лариса рисува една напълно различна картина, която си струва да бъде разгледана.

Ян и Лариса, решават да свържат живота си след като мъжът е претърпял катастрофа и мозъчна операция, която го оставя инвалид. Преди тази случка те са били приятели с намерение да се оженят след завършване на колежа. След катастрофата връзката им е поставена пред голямо изпитание. Ян и Лариса трябва да направят своя избор.

Можете да си представите пред какъв труден въпрос се оказва младата жена. Тя трябва да вземе решение как ще продължат взаимоотношенията им оттук нататък. Изборът не е никак лесен - да остави Ян и да потърси личното си щастието и добруване с някой бъдещ здрав съпруг или да се отрече от себе си и да направи това, което аз наричам достойно, зряло и отговорно - да избере да обича и да се грижи до края на живота си за мъж, който е в инвалидна количка и почти не може да говори. Лариса избира второто и се свърза в заветен брак с Ян.

Благодарност в страданията

Дали Лариса си е представяла, че така ще се развие живота й? Това не е традиционния брак, където мъжът е главата на семейство, осигурява прехраната, грижи се за сигурността на жена си. Тук отговорностите са сякаш разменени. Изглежда, че жената доброволно е поела огромен товар върху себе си.

Бихме могли да възкликнем: Ех, колко е несправедливо!  Вместо да се радват на живота, на младостта и здравето си, тези хора са обречени на трудности и страдание от рано.
Това е мислене, коeто поставя човека с неговите нужди в центъра и възхвалява като култ здравето, младостта и безгрижността. Не искаме да страдаме, мислим че заслужаваме щастие, не сме благодарни за изпитанията, които ни правят по-мъдри и силни, бягаме от отговорност, когато не ни изнася.

Може да ни се стори изненадващо, че Ян и Лариса имат стена на благодарността в дома си, където ежедневно вписват нещата, за които са благодарни. Те намират начини да бъдат удовлетворени в страданието си и така да служат за пример на хората. Това ме насърчава да търся и се фокусирам по-често върху нещата, за които съм благодарна на Бог.

Какво дава сила и мотивация на Лариса?

Историята в клипа за Ян и Лариса започва с тяхната сватбена церемония, където е прочетен цитат от книгата "This momentary marriage" на Джон Пайпър.

„Ако направим второстепенните неща главни, ще бъдем огорчени от болката, през която трябва да преминем. Но ако си поставим за цел да направим брака си такъв, какъвто Бог го е проектирал да бъде, никаква скръб или нещастие не може да ни попречи. Те биха били не препятствие, а само път към успеха.“ 

Умението да разграничаваме фундаменталните неща от маловажните, които често са само подвеждащи емоции, е основно за изграждането на здрави взаимоотношения. Ян помага на Лариса да се фокусира върху основното в живота. Той е немощен във физически аспект, но притежава вяра и духовна сила да води съпругата си. Техният брак е основан на канара и центърът му е Христос. Единствено това го прави да устои на изпитанията без нужда от вторични подпорки.

„Красотата на заветната любов между Христос и неговата църква блести най-ярко, когато нищо друго, а само Христос я поддържа.“


сряда, 5 февруари 2014 г.

Какво да направим, когато бебето ни има запек?

До шестия си месец включително Лазар не знаеше какво е това запек, защото беше само на кърма. След като го захраних и въведох по-гъсти пюрета се появи този проблем. Това, което ми е помагало са няколко прости средства, до които стигнах след известно проучване и внимателно изпробване.
От полза ми бяха и малко общи познания върху свойствата на храните по отношение на запека - кои храни действат спичащо и кои отпускат. Това е важно да се има предвид, за да се балансира храната. С подходящ хранителен режим и достатъчно течности, запекът ще е по-рядко явление, а най-добре изобщо да го няма:-)


Предлагам ви два кратки списъка с храни, които действат на бебето и могат да засилят или отпуснат запека.

Затягащи храни: моркови, ориз, тестени изделия(особено препечени - сухари), банан, дренки
Отпускащи храни: сини сливи, круши, тиква, вода от овесени ядки


Какво съм пробвала и как е действало:

1)  Сок от сливи - желателно е да се даде на гладно. Ако имате пресни сливи, може да изцедите, но аз нямах и затова накиснах в чаша с вода 5-6 сушени сливи. Така те престояха една нощ и на сутринта дадох на сина си от образувалия се сок. Това е помагало неколкократно при сравнително по-леки случаи на запек.

2) в комбинация със сока от слива правя и масаж на коремчето - поглаждащо движение в кръг с лек натиск в посока часовниковата стрелка 1-2 минути. Друго упражнение, което правих е да му свивам крачетата в коленете и ги притискам леко към тялото за кратко като бебето е в легнало по гръб положение. Подобно на това е и упражнението колело.

3) Студен извлек от сена - при сериозен запек. За нас това беше веднъж, когато синът ни 2 дни не се беше изхождал и на третия направих студен извлек от сена. Това е по-препоръка на доктор Михайлов(фитотерапевт) и мога да кажа, че действа наистина ефективно при по-тежки случаи. Чувала съм, че със сената (още се нарича чай от майчин лист) трябва да се внимава, защото се привиква към нея, затова прибегнах към този вариант в краен случай. Важно е да се отбележи начина на приготвяне на билката. Студеният извлек е сравнително по-нежен и щадящ метод. Лазар беше може би на 8 месеца, когато му го приложих. Приготвя се като в 100 мл студена вода се слагат 3 листенца от сена. Така престоява една нощ и на сутринта водата е леко оцветена. Дадох на сина ми да пие като се събуди и на 2-3 пъти до обяд и след обед резултатът, който очаквах не закъсня:-)




сряда, 29 януари 2014 г.

Как да свалим температурата по естествен път и ако е нужно?

Симптомът висока температура е състояние, което показва че имунната система на организма ни е активирана и се бори с болестотворните вируси и бактерии.
Вече много лекари са съгласни и препоръчват да се изчака със свалянето на температурата докато тя достигне 39-39.5 градуса при възрастни. Някои твърдят, че по-ранното сваляне на температурата с лекарства от типа на аналгин, парацетамол и др. удължава периода на боледуване като потиска имунитета на организма и може да отключи автоимунни заболявания впоследствие.

В следващите редове ще прочетете няколко примера от моето семейство за справяне с температурата по естествен начин.

Ранно покачване на температурата

Втрисане, студени крайници и пламнало от температура лице е явен признак за покачване на температурата.

Скоро ми се случи да се чувствам точно така. В стаята беше топло и на никой друг не му беше хладно освен на мен. Досетих се, че може би започвам да вдигам температура, защото ми беше и леко лошо. Без да се бавя предприех следните мерки:
  • загряване на тялото
Чела съм, че е добре в този ранен етап да се помогне на организма като се загрее тялото, за да се изпоти и така да освободи токсини и да настъпи охлаждане. Това се прави, когато температурата още не е станала много висока. Потопих си краката в леген с гореща вода, направих си топъл чай и си легнах след това с вълнени чорапи и завита с няколко одеала.
  • изпотяване
Така след около час-два се бях изпотила и се чувствах по-добре. Продължих да пия много течности и не се стигна до прилагане на други мерки. Беше лек случай.

Лекуване с билкови чайове

Синът ми Лазар(1.5 г) 2-3 пъти е вдигал температура, която е стигала до 39.1 градуса. Не чакам повече, а вземам бързо мерки като за сега не съм прибягвала към никакви лекарства. Правя чай от малинови листа - 2 с.л. се запарват в 1/2 л вряла вода 15 минути. Към него добавях и сладко от малини. Пие се често като не трябва да е горещ, а леко затоплен или хладък.
Освен този чай съм правила и чай от сминдух и в допълнение - охлаждащи лепенки Куул пач на челото. Когато положението е сериозно, комбинирам няколко неща, които знам. Е, така не мога да твърдя със сигурност кое е помогнало, но имам по-голям шанс за справяне с проблема и до сега работи успешно:-)

Според съветите на доктор Михайлов приложението на малина във всичките й разновидности - чай от сушени листа, от сушени плодове, сироп, компот, сладко е много полезна за предизвикване на изпотяване и понижаване на температурата. Това се дължи на съдържанието на салицилова киселина в нея. Друг негов съвет е чаят от сминдух(това е подправка, която се слага в шарената сол, но има и други приложения). Той се приготвя по следния начин: 1 ч.л. се вари в 200 мл вода 5 минути. Прецежда се и се пие по 1 с.л. през 15 минути. Има още и противовъзпалително действие.

Водно охлаждане

Ако билките не помагат идва ред на водното охлаждане. Напоява се чаршаф в хладка вода, в която е добавен малко оцет(2-3 с.л.), изцежда се и тялото се увива за 3-4 минути, докато се затопли чаршафа, след това се сменя. Така температурата трябва бързо да се понижи до 37.5-38 градуса.

Имам личен пример за сваляне на висока температура - 39.8 градуса. Бях получила силно втрисане, мускулите ме боляха и се чувствах много, много зле. Майка ми извика бърза помощ, но докато ги чакаше предприе спешни мерки - уви ме в мокър чаршаф, напоен с вода и оцет. Преживяването определено е шоково, даже болезнено за кожата, но има много бърз ефект. Положението беше овладяно и като пристигнаха лекарите с 2.5 часа закъснение, поздравиха майка ми за адекватните бързи мерки.

Това беше моят опит с високата температура. Какъв е вашият?
Ще се радвам да споделите още изпитани натурални решения за справяне с температурата.

сряда, 22 януари 2014 г.

Лечение на хрема с домашно приготвени капки

Днес ще ви разкажа как вкъщи се лекуваме от хрема. 
Започвайки статията бях с първи ден хрема, събуждайки се сутринта със запушен нос. Направих си домашни капки към обяд, когато вече положението изискваше мерки. Макар и с леко закъснение(по-бърз ефект щеше да има ако още сутринта бях действала), положителен ефект от лечението се забеляза на другия ден следобед, когато носът ми беше вече сух.

Хремата е дразнещо и дискомфортно състояние за мен, а предполагам и за вас. На кой му е приятно да е с течащ или запушен нос цял ден? Понякога това състояние се засилва и през нощта и не ни дава почивка. За възрастните хремата, макар и безобидна е неприятна и изтощителна, а за най-малките бебета е много сериозна, защото те не могат още да дишат през устата и запушеният нос означава, че не могат да се хранят(сучат) и да спят.

Проблемът трябва да се атакува в 2 стъпки:

1. Добра носна хигиена
Отнася се за всички, но за бебетата е жизненоважно да се отпуши носа. Те не могат да си издухат сополите, затова секретите редовно се почистват с помощта на аспиратор от аптеката, а преди това се капва по 2-3 капки физиологичен разтвор през 15 минути във всяка ноздричка, за да втечни секретите и по-лесно да се отстранят. Продават се и различни спрейове с морска вода, които да ни улеснят. Честите промивки с физиологичен разтвор или подсолена вода имат и овлажняващ ефект на лигавицата, а това е важно защото при суха лигавица по-лесно преминават болестотворните микроби.

2. Прилагане на лечение
Вкъщи сме големи привърженици на клеевата тинктура(прополис) и едно от най-честите й  предназначения е приготвяне на капките за нос на доктор Атанас Михайлов.

Рецептата е следната: в 10 мл физиологичен разтвор се слагат 5 капки клеева тинктура. С така приготвения разтвор се накапва по 3-4 капки в ноздра през половин - един час.

Помагат много, ако хванете хремата съвсем в началото, когато секретът от носа е бистър като вода.С тези капки лекувам и сина си Лазар от 6 месечна възраст, когато за пръв път настина.

Ако сте позакъснели с вземането на мерки(секретът от носа се е сгъстил и е променил цвета си, то съчетание на капките с клеева тинктура и инхалация с лайка (2-3 пъти на ден и преди сън) е добро решение. Инхалацията се прави като в тенджера с вряща вода на котлона се слагат 2 с.л. лайка и се вдишва парата. Главата може да се покрие с хавлиена кърпа, а котлонът да се намали, но да излиза пара все пак. Това се прави в продължение на 10-15 минути.

Една любопитна техника, която мъжът ми е открил за отпушване на носа вечер е свързана с дишането. Случвало ми се е много пъти, когато съм с хрема през деня да съм с отпушен нос, особено когато излизам навън на чист въздух, но вечер си лягам и носът ми тотално се запушва. Дишането през устата не е добра идея, защото се пресушава гърлото и често проблемът от носа слиза там и на другия ден се събуждаш с кашлица.

Ето и едно ефективно и просто решение - проветрявате стаята добре преди да си легнете и започвате да се опитвате да вдишвате и издишвате много бавно и дълбоко през носа. Дори първоначално да не се получава, не се отказвайте. След около минута, две упражнения ще видите, че може да дишате малко по-добре, а след това носът или поне едната ноздра ще ви се отпуши съвсем. Аз не вярвах докато не проверих(нямах друг по-добър избор:-)).

Внимание! Има хора алергични към пчелните продукти в това число и прополис (пчелен клей). Затова, ако за първи път решавате да употребите капките за нос с клеева тинктура ви съветвам да капнете веднъж в ноздрата и да изчакате като наблюдавате за алергични реакции. Ако забележите нещо извънредно - задавяне, зачервяване, подуване - не ги прилагайте отново!

сряда, 8 януари 2014 г.

Крем супа от белена леща с тиква

Тази идея за крем супа от белена леща и тиква ми даде моята приятелка Гери от Прага, с която обменяме съвети и рецепти за нашите малки сладури - Габи и Лазчо:-)
Може да ви изненада комбинацията от леща и тиква, но уверявам ви че се съчетават прекрасно. Важно допълнение към вкуса на крем супата добавя и сметаната в нея. Определено допадна и на Лазар, и на мен.


Необходими продукти: (4-5 порции)

  • 2/3 ч.ч. белена леща
  • 1 малка глава лук
  • 1 морков
  • 150 г тиква
  • 70 г течна сметана за готвене
  • 2 скилидки чесън
  • 1/2 ч.л. чубрица
  • 3 с.л. олио(зехтин)
  • сол на вкус
  • 1.2 л вода

Начин на приготвяне:

В кипяща подсолена вода се слагат нарязаните на ситно лук и морков. Към тях се добавя тиквата, нарязана на по-едри кубчета. Сипва се почистената и измита леща, олиото и се оставя да ври около 30-40 минути. Десет минути преди супата да се отстрани от котлона  се добавят нарязаните скилидки чесън, сметаната и чубрицата. След като всичко е готово, супата се оставя малко да изстине и се пасира хубаво.

Да ви е вкусно!

сряда, 1 януари 2014 г.

Френска селска торта



                         Честита нова година с френска селска торта!:-)

Това е една много вкусна и лека торта с 5 тънки медени блата, заквасена сметана и орехи. Представям ви моят вариант.

Необходими продукти:
     блатове
  • 1 яйце
  • 2 с.л. мед
  • 150 г захар
  • 200 мл прясно мляко
  • 50 г масло
  • 400 г брашно
  • 2 с.л. сода за хляб
     крем
  • 900 г заквасена сметана
  • 10 с.л. захар, 2 от тях - тъмно кафява захар „Мусковадо“
  • сладко от малини или боровинки
     украса
  • 200 г орехи
Начин на приготвяне:

Разбива се добре яйцето със захарта и към тях се прибавя разтопеното или омекнало масло, млякото, меда и содата и отново се разбива с миксер. Тази смес се прехвърля в тенджера на котлона и се вари на много слаб огън, с постоянно разбъркване, 30 минути - докато придобие карамелен цвят. Отстранява се от котлона и се изсипва брашното като се бърка с лъжица. Топлото тесто се прехвърля на набрашнен плот и леко се омесва. Разделя се на 5 топки - за аматьори в точенето като мен и на 7 за по-напреднали. Изрично се отбелязва, че тортата се прави само от 5 блата, но аз не виждам защо да не е от 6 или 7, стига да можете да ги разточите.
От всяко топка се разточва много тънка кора с диаметър 27-28 см. Пече се в загрята фурна на 170 градуса, 4-5 минути на средно върху хартия за печене. След като са готови блатовете се изрязват с помощта на ринг с диаметър 26 см . Аз използвах ринга от формата ми за торта.

Кремът представлява заквасена сметана добре разбъркана със захар, като за разнообразие сложих малко тъмно кафява захар Мусковадо, която придаде лек оттенък на капучино.

Тортата се сглобява като се слага първият плат във формата за торта, намазва се със 4-5 с.л. сметана  равномерно и се поръсва тук там със сладко и със смлени орехи. Така се продължава до свършване на блатовете като сладко може да се сложи само между първата и втората кора, през кора или между всеки блат. Оставя се малко от сметаната за отстрани и така подредената торта се слага в хладилник да отлежи няколко часа, а по-добре 1 нощ. Като се извади се маха страничният ринг, намазва се отстрани с остатъка от сметаната и се поръсва обилно със смлените орехи.

За по-осезаем аромат орехите могат да се изпекат предварително за 5 минути преди да се смелят.

Време на приготвяне
  • 2 часа
Отлежаване в хладилник
  • поне 5 часа, а по добре 1 нощ

Източник на рецептата: http://www.kaneia.com

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...