Изграждане на посвещение за християнско образование - част 2

Това е 2-ра част от лекцията на Маги Маринова, ветеран в домашното обучение.

Има ли разлика между християнско и нехристиянско образование?

„Принципите, по които живеят вярващите, са противоположни на принципите, по които живеят невярващите.“ Това е вярно по отношение на образованието, както е и за всяка друга област от живота. „Безбожното образование пренебрегва или отрича, че човек е създаден отговорен пред Бога. Това предполага, че грехът не е беззаконие – нарушаване на Божия закон. Следователно Христос не е трябвало да умре вместо нас. Безбожното или нетеистично образование е следователно също нехристиянско или анти-християнско образование...То естествено става хуманистично, т.е. човекоцентрично“ (Ван Тил). За невярващия вселената е безличностна – няма Бог, няма грях, следователно няма морална отговорност пред Бога. Понеже вселената е безличностна, фактите не намират своя смисъл в Бога, а в човешкото тълкуване. Всичко става зависимо от човека. Истината е относителна, няма непроменим морален стандарт. За детето това означава, че това, което прави, няма значение, стига „да му се размине.“

Когато човек направи себе си суверен и неговата дума стане непогрешима, той се опитва да предопредели живота. Използвайки силата на държавата, падналият човек налага своето слово и своята идея за провидение на хората. Примери са социалистическите и тоталитарни държави, които създават задължително държавно образование. Те се представят за бог и налагат смисъл (тяхното тълкуване за света) и предопределение за децата и обществото като цяло. Те искат да вярваме, че нашите деца принадлежат на държавата, и само държавата може да даде цел и смисъл на живота им. Държавата твърди, че може да предопределя и спасява техния живот. Но Библията ни казва, че децата са дар от Бога и че Бог е техният Спасител и Бог им дава дарби и призвание в живота. Семейството е институцията, упълномощена от Бога да ги доведе до зрялост и реализация на техните таланти. За грешните хора, които претендират за суверенитет, Библията  казва, че те са „помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им“ (Ефесяни 4:18); „Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма? Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си“ (Лука 6:39-40).

Програмата, която е в държавните училища, е приложение на тази сляпа вяра. Всеки предмет се тълкува от човекоцентрична гледна точка, отричайки Бога и утвърждавайки случайността като основа за познанието, което води до хаос и неморалност в училищата, или човешко предопределение, както беше при комунизма, което оставя детето без морален стандарт и без вяра в Бога.

Тук вие може да кажете: „Но държавните училища могат да преподават четене, граматика, аритметика, изкуства и т.н.“ Да, могат, въпреки себе си. Теолозите наричат това явление обща благодат. Бог дава на невярващите благодат и ги прави продуктивни за целите на Неговото Царство. Невярващите не са последователни в своите презумпции за живота. Те живеят в Божията вселена, използват ресурси, които Бог е създал, и в същото време отхвърлят Бога. Дълбоко в себе си те знаят, че има Бог, но подтискат истината чрез неправда (Римляни 1:18-21). Божият дар на обща благодат като например „дъжда и слънцето,“ или частично разбиране на реалността, са част от Божия общ призив за покаяние към невярващите. Божията доброта е предназначена да води човека към покаяние (Римляни 2:4). Всички плодове от техния труд допринасят за изграждане структурата на Божието царство. Общата благодат на Бога към невярващите не е покана за нас да дадем децата си да бъдат индоктринирани в атеизъм.

„Чрез Своето изкупление Христос възстановява избраните към истинско познание. По своето естество, търсенето на познание е етичен стремеж. Човекът в бунт срещу Бога е в бунт срещу самата основа на всяко истинско познание. Няма неутрални факти във вселената. Само Бог създава фактите. Хората или приемат Божието тълкуване или се опитват като богове сами по себе си да създадат свой смисъл за вселената.“ (Битие3:5) (Ръшдуни, „Философия на християнското образование“)

Как тогава ние като християни трябва да обучаваме нашите деца?
Отговор на този въпрос ще намерите в част 3.