Изграждане на посвещение за християнско образование - част 1

Това е лекция на Маги Маринова, ветеран в домашното образование. За улеснение в четенето съм я разделила на 3 смислово обособени части. Това е част 1-ва.

 Божията цел за образованието

Ако искаме да предадем нашата вяра и любов към Бога на следващото поколение и да бъдем способни да дадем видение и цел за живота на нашите деца, трябва да имаме видение и разбиране за нашето призвание като родители и учители и да изградим посвещение към изпълнението на това призвание. Нашето посвещение ще дойде от нашата вяра и разбиране на Писанията. Божието Слово е нашата основа за образование. Нужно е да знаем какъв е Божият план за човешката история и за културата в нашето време и каква е нашата роля като родители в Неговия план. Видението за християнско образование ще ни води във време на трудности и изпитания на вярата ни.

В тази връзка ще разгледаме следните три въпроса:

1. Какъв е Божият план за историята и времето от теологична и философска гледна точка?
2. Има ли разлика между християнско и нехристиянско образование? (част 2-ра)
3. Какъв трябва да бъде нашият отговор на това, което ни учи Божието слово? (част 3-та)

Пример за човек с видение в Библията е Авраам. В Евреи 11:10 ни се казва, че той гледаше към град, чийто строител и създател е самият Бог. Бог го извика от дома му в Ур Халдейски. Той го призова да излезе от земята, която беше езическа и да отиде в земя, която Той ще му покаже, където ще сключи завет на благодат с него, така че „в него ще се благославят всички народи“ (Галатяни 3:8). Евреи 11:10 ни казва, че Авраам живя с вяра, търсейки града, чийто създател и строител е Бог. Бог изведе Авраам от езическото общество и му даде видение за Божието общество. Бог изпълни Своя завет като изпрати Своя Син чрез потомството на Авраам. В Галатяни 3:16 Павел ни казва, че чрез Неговия потомък, който е Христос, Бог ще изпълни Своя завет. Авраам повярва на това обещание, че ще бъде „наследник на света“ (Римляни 4:13).

Авраам и другите герои на вярата не получиха обещанието в техния живот. Но за нас Бог промисли нещо по-добро (Евреи 11:39-40). Чрез пролятата кръв на Христос ние сме дошли до града на живия Бог, Небесния Ерусалим (Евреи 12:22, 24). По-нататък в стихове 28-29 Писанието ни казва: „Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание; защото нашият Бог е огън, който пояжда.“ В Колосяни 1:13 ни се казва: „Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.“ Като граждани на Божието царство, Бог ни призовава да се отделим от езическото общество, както Авраам направи, и да служим на Бога с благоговение и страхопочитание. В Матей 6:10 Исус ни казва да се молим Неговото царство да дойде и Неговата воля да бъде на земята. „В историята, като носители на Божия образ, ние сме призовани да изяваваме Божията слава.“ Бог иска да построи Богоугодно общество чрез нас и нашите деца. Той ни изпраща да бъдем сол и светлина на народите и да ги научим на всичко, което е заповядал. Всичко това е Божията програма за нас в историята преди Неговото второ пришествие. „Понеже Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си“ (1 Коринтяни 15:25).

Псалм 2:8-9 говори за Исус: 

Поискай от Мене и Аз ще ти дам
народите за твое наследство,
И земните краища за твое притежание.
Ще ги съкрушиш с желязна тояга,
Ще ги строшиш като грънчарски съд.

Божият план е да постави всичко под Христос, „Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете“ (Евреи 1:2). И отново в Ефесяни 1:10 Павел пише: „за да се приложи когато се изпълнят времената, сиреч, да се събере в Христа всичко – това, което е небесно и земно“. Христос е началото и краят на историята (Откровение22:13).

Каква тогава е целта на образованието, ако Божият план за Неговото творение е да постави всичко под Христос, „в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и знанието“ (Колосяни 2:3)? Очевидно Божият план е да покори образованието на Христос.

Преди да пристъпим към разглеждане на въпроса с образованието, нека да погледнем към човешката история и познание от философска гледна точка. Нашите основни вярвания и предположения определят нашите действия.

Писанието ни казва, че Бог е суверен. Бог е отделен и напълно достатъчен. Той държи цялата власт. Той е създал вселената и Той поддържа и управлява времето и пространството. Библията ни казва, че Бог знае края преди началото. „От века са познати на Бога всичките Негови дела“ (Деяния 15:18). Той не открива фактите във вселената. Падналият човек, отхвърляйки Бога, вярва във вселена на случайността, където фактите нямат значение и връзка помежду си, и се опитва да създава смисъл за себе си независимо от Бога – да реши кое е добро и кое зло. Бог като Създател дава смисъл и цел и свързва всеки факт в човешката история. Когато човек признае Христос за свой Спасител, всичко съдейства за негово добро (Римляни 8:28). Бог държи всички неща заедно (Колосяни 1:16-17) и направлява историята към нейния завършек в новото небе и новата земя. Божията цел за човешката история е да постави всичко под господството на Христос (Ефесяни 1:10).

Няма неутрални факти или неутрална територия във вселената. Сатана дойде при Адам и Ева с изкушението да се усъмнят в думите на Бога, приемайки за възможна някаква неутралност относно Божията заповед: „Истина ли каза Бог?“ Сатана предложи на Ева да остане неутрална и да реши кой е прав – Бог или Сатана. Тя не прие Божието слово като авторитетно и непогрешимо.

Ние като християни приемаме Писанието като авторитетно и непогрешимо. „Съвършеният, всемогъщ и абсолютно самоосъзнат Бог може да говори само непогрешимо. Ограниченият Бог не може да говори повече непогрешимо отколкото може да предопредели. Той не е в контрол нито на вселената, нито на себе си.“ Това означава, че има трансцедентна истина извън човека – Божието слово (Матей 4:4). Човекът не търси истината в историята и времето, а при Този, Който е създал историята, за да намери истината и смисъла за своя живот.“ Чрез Неговото Слово ние разбираме смисъла на историята и връзката между фактите в историята. Падналият човек, който отхвърля Бог и Неговото Слово, прави себе си последна отправна точка и стандарт за живота си. За него истината е относителна. Така всеки човек е истина за себе си и всяка епоха има своята истина. Невярващият, който отхвърля Бог, прави своята дума непогрешима и авторитетна.

В историята имаме този сблъсък на мирогледи между суверения Бог Създател от една страна и дявола и синовете на непокорството от друга (Ефесяни 2:2). Конфликтът е в следното: Чие слово ще се въплъти в историята? Ние знаем чие слово стана плът и кой печели в историята. Но битката продължава „докато положи всички врагове под нозете Си“ (1 Коринтяни 15:25).

Има ли тази битка приложение в образованието? Има ли разлика между християнско и нехристиянско образование?

Лекцията продължава с отговор на този въпрос в част 2.