сряда, 19 февруари 2014 г.

Супа с печен чесън и карфиол


Случайно попаднах на тази интересна за мен супа с печен чесън и карфиол (източник: roasted garlic soup). Много е ароматна и подходяща за зимния сезон.

Необходими продукти:  (6 порции)
  • 2 глави чесън (около 15 едри скилидки)
  • 1 глава кромид лук
  • 1 малка глава карфиол (~400 г)
  • 30 г масло
  • 2 с.л. олио/ зехтин
  • 1.2  л вода или бульон
  • 1 ч.л. сушен босилек
  • 1 малка заквасена сметана (200 г)
  • сол на вкус

Начин на приготвяне:

Разделете карфиола на розички и заедно с необелените скилидки чесън го изсипете в тава. Напръсква се с малко олио(зехтин) и се разбърква. Пече се около 35-40 минути на 180 градуса като проверявате карфиола да не загаря.
В тенджера се разтопява маслото и се добавя ситно нарязания лук. Сотира се (леко се задушава) до омекване на лука без да покафенява. Подправя се с босилек и сол и се залива с гореща вода или пилешки бульон. Изпеченият чесън се почиства от люспите и заедно с карфиола се добавя към тенджерата. Всичко се пасира, сипва се сметаната и се оставя да поври още 5 минути. Реших да обогатя супата като добавя заквасена сметана към рецептата.
За украса при сервиране използвах парченца от сушени мариновани доматчета.
Супата е много ароматна заради чесъна (макар и изпечен) и босилека.

Надявам се, че и на вас ще ви се стори интересна и привлекателна за опитване супичка!
Ако е така - добър апетит!

четвъртък, 13 февруари 2014 г.

Нагледен пример за истинска любов - историята на Ян и Лариса

Историята на Ян и Лариса
източник: http://www.desiringgod.org/blog/posts/the-story-of-ian-larissa

Един ден преди деня на влюбените искам да споделя с вас една истинска любовна история, която ме трогна до сълзи и замисли за това какво е любов и как тя се проявява най-категорично по време на изпитанията. 

Какво е любовта - търсене на лично щастие или избор да служиш?

В разрез със широкото схващане, че любовта е сляпа, спонтанна и неподвластна на разума стихия, необяснимо чувство, което днес го има, а утре се е изпарило, историята на Ян и Лариса рисува една напълно различна картина, която си струва да бъде разгледана.

Ян и Лариса, решават да свържат живота си след като мъжът е претърпял катастрофа и мозъчна операция, която го оставя инвалид. Преди тази случка те са били приятели с намерение да се оженят след завършване на колежа. След катастрофата връзката им е поставена пред голямо изпитание. Ян и Лариса трябва да направят своя избор.

Можете да си представите пред какъв труден въпрос се оказва младата жена. Тя трябва да вземе решение как ще продължат взаимоотношенията им оттук нататък. Изборът не е никак лесен - да остави Ян и да потърси личното си щастието и добруване с някой бъдещ здрав съпруг или да се отрече от себе си и да направи това, което аз наричам достойно, зряло и отговорно - да избере да обича и да се грижи до края на живота си за мъж, който е в инвалидна количка и почти не може да говори. Лариса избира второто и се свърза в заветен брак с Ян.

Благодарност в страданията

Дали Лариса си е представяла, че така ще се развие живота й? Това не е традиционния брак, където мъжът е главата на семейство, осигурява прехраната, грижи се за сигурността на жена си. Тук отговорностите са сякаш разменени. Изглежда, че жената доброволно е поела огромен товар върху себе си.

Бихме могли да възкликнем: Ех, колко е несправедливо!  Вместо да се радват на живота, на младостта и здравето си, тези хора са обречени на трудности и страдание от рано.
Това е мислене, коeто поставя човека с неговите нужди в центъра и възхвалява като култ здравето, младостта и безгрижността. Не искаме да страдаме, мислим че заслужаваме щастие, не сме благодарни за изпитанията, които ни правят по-мъдри и силни, бягаме от отговорност, когато не ни изнася.

Може да ни се стори изненадващо, че Ян и Лариса имат стена на благодарността в дома си, където ежедневно вписват нещата, за които са благодарни. Те намират начини да бъдат удовлетворени в страданието си и така да служат за пример на хората. Това ме насърчава да търся и се фокусирам по-често върху нещата, за които съм благодарна на Бог.

Какво дава сила и мотивация на Лариса?

Историята в клипа за Ян и Лариса започва с тяхната сватбена церемония, където е прочетен цитат от книгата "This momentary marriage" на Джон Пайпър.

„Ако направим второстепенните неща главни, ще бъдем огорчени от болката, през която трябва да преминем. Но ако си поставим за цел да направим брака си такъв, какъвто Бог го е проектирал да бъде, никаква скръб или нещастие не може да ни попречи. Те биха били не препятствие, а само път към успеха.“ 

Умението да разграничаваме фундаменталните неща от маловажните, които често са само подвеждащи емоции, е основно за изграждането на здрави взаимоотношения. Ян помага на Лариса да се фокусира върху основното в живота. Той е немощен във физически аспект, но притежава вяра и духовна сила да води съпругата си. Техният брак е основан на канара и центърът му е Христос. Единствено това го прави да устои на изпитанията без нужда от вторични подпорки.

„Красотата на заветната любов между Христос и неговата църква блести най-ярко, когато нищо друго, а само Христос я поддържа.“


сряда, 5 февруари 2014 г.

Какво да направим, когато бебето ни има запек?

До шестия си месец включително Лазар не знаеше какво е това запек, защото беше само на кърма. След като го захраних и въведох по-гъсти пюрета се появи този проблем. Това, което ми е помагало са няколко прости средства, до които стигнах след известно проучване и внимателно изпробване.
От полза ми бяха и малко общи познания върху свойствата на храните по отношение на запека - кои храни действат спичащо и кои отпускат. Това е важно да се има предвид, за да се балансира храната. С подходящ хранителен режим и достатъчно течности, запекът ще е по-рядко явление, а най-добре изобщо да го няма:-)


Предлагам ви два кратки списъка с храни, които действат на бебето и могат да засилят или отпуснат запека.

Затягащи храни: моркови, ориз, тестени изделия(особено препечени - сухари), банан, дренки
Отпускащи храни: сини сливи, круши, тиква, вода от овесени ядки


Какво съм пробвала и как е действало:

1)  Сок от сливи - желателно е да се даде на гладно. Ако имате пресни сливи, може да изцедите, но аз нямах и затова накиснах в чаша с вода 5-6 сушени сливи. Така те престояха една нощ и на сутринта дадох на сина си от образувалия се сок. Това е помагало неколкократно при сравнително по-леки случаи на запек.

2) в комбинация със сока от слива правя и масаж на коремчето - поглаждащо движение в кръг с лек натиск в посока часовниковата стрелка 1-2 минути. Друго упражнение, което правих е да му свивам крачетата в коленете и ги притискам леко към тялото за кратко като бебето е в легнало по гръб положение. Подобно на това е и упражнението колело.

3) Студен извлек от сена - при сериозен запек. За нас това беше веднъж, когато синът ни 2 дни не се беше изхождал и на третия направих студен извлек от сена. Това е по-препоръка на доктор Михайлов(фитотерапевт) и мога да кажа, че действа наистина ефективно при по-тежки случаи. Чувала съм, че със сената (още се нарича чай от майчин лист) трябва да се внимава, защото се привиква към нея, затова прибегнах към този вариант в краен случай. Важно е да се отбележи начина на приготвяне на билката. Студеният извлек е сравнително по-нежен и щадящ метод. Лазар беше може би на 8 месеца, когато му го приложих. Приготвя се като в 100 мл студена вода се слагат 3 листенца от сена. Така престоява една нощ и на сутринта водата е леко оцветена. Дадох на сина ми да пие като се събуди и на 2-3 пъти до обяд и след обед резултатът, който очаквах не закъсня:-)




сряда, 29 януари 2014 г.

Как да свалим температурата по естествен път и ако е нужно?

Симптомът висока температура е състояние, което показва че имунната система на организма ни е активирана и се бори с болестотворните вируси и бактерии.
Вече много лекари са съгласни и препоръчват да се изчака със свалянето на температурата докато тя достигне 39-39.5 градуса при възрастни. Някои твърдят, че по-ранното сваляне на температурата с лекарства от типа на аналгин, парацетамол и др. удължава периода на боледуване като потиска имунитета на организма и може да отключи автоимунни заболявания впоследствие.

В следващите редове ще прочетете няколко примера от моето семейство за справяне с температурата по естествен начин.

Ранно покачване на температурата

Втрисане, студени крайници и пламнало от температура лице е явен признак за покачване на температурата.

Скоро ми се случи да се чувствам точно така. В стаята беше топло и на никой друг не му беше хладно освен на мен. Досетих се, че може би започвам да вдигам температура, защото ми беше и леко лошо. Без да се бавя предприех следните мерки:
  • загряване на тялото
Чела съм, че е добре в този ранен етап да се помогне на организма като се загрее тялото, за да се изпоти и така да освободи токсини и да настъпи охлаждане. Това се прави, когато температурата още не е станала много висока. Потопих си краката в леген с гореща вода, направих си топъл чай и си легнах след това с вълнени чорапи и завита с няколко одеала.
  • изпотяване
Така след около час-два се бях изпотила и се чувствах по-добре. Продължих да пия много течности и не се стигна до прилагане на други мерки. Беше лек случай.

Лекуване с билкови чайове

Синът ми Лазар(1.5 г) 2-3 пъти е вдигал температура, която е стигала до 39.1 градуса. Не чакам повече, а вземам бързо мерки като за сега не съм прибягвала към никакви лекарства. Правя чай от малинови листа - 2 с.л. се запарват в 1/2 л вряла вода 15 минути. Към него добавях и сладко от малини. Пие се често като не трябва да е горещ, а леко затоплен или хладък.
Освен този чай съм правила и чай от сминдух и в допълнение - охлаждащи лепенки Куул пач на челото. Когато положението е сериозно, комбинирам няколко неща, които знам. Е, така не мога да твърдя със сигурност кое е помогнало, но имам по-голям шанс за справяне с проблема и до сега работи успешно:-)

Според съветите на доктор Михайлов приложението на малина във всичките й разновидности - чай от сушени листа, от сушени плодове, сироп, компот, сладко е много полезна за предизвикване на изпотяване и понижаване на температурата. Това се дължи на съдържанието на салицилова киселина в нея. Друг негов съвет е чаят от сминдух(това е подправка, която се слага в шарената сол, но има и други приложения). Той се приготвя по следния начин: 1 ч.л. се вари в 200 мл вода 5 минути. Прецежда се и се пие по 1 с.л. през 15 минути. Има още и противовъзпалително действие.

Водно охлаждане

Ако билките не помагат идва ред на водното охлаждане. Напоява се чаршаф в хладка вода, в която е добавен малко оцет(2-3 с.л.), изцежда се и тялото се увива за 3-4 минути, докато се затопли чаршафа, след това се сменя. Така температурата трябва бързо да се понижи до 37.5-38 градуса.

Имам личен пример за сваляне на висока температура - 39.8 градуса. Бях получила силно втрисане, мускулите ме боляха и се чувствах много, много зле. Майка ми извика бърза помощ, но докато ги чакаше предприе спешни мерки - уви ме в мокър чаршаф, напоен с вода и оцет. Преживяването определено е шоково, даже болезнено за кожата, но има много бърз ефект. Положението беше овладяно и като пристигнаха лекарите с 2.5 часа закъснение, поздравиха майка ми за адекватните бързи мерки.

Това беше моят опит с високата температура. Какъв е вашият?
Ще се радвам да споделите още изпитани натурални решения за справяне с температурата.

сряда, 22 януари 2014 г.

Лечение на хрема с домашно приготвени капки

Днес ще ви разкажа как вкъщи се лекуваме от хрема. 
Започвайки статията бях с първи ден хрема, събуждайки се сутринта със запушен нос. Направих си домашни капки към обяд, когато вече положението изискваше мерки. Макар и с леко закъснение(по-бърз ефект щеше да има ако още сутринта бях действала), положителен ефект от лечението се забеляза на другия ден следобед, когато носът ми беше вече сух.

Хремата е дразнещо и дискомфортно състояние за мен, а предполагам и за вас. На кой му е приятно да е с течащ или запушен нос цял ден? Понякога това състояние се засилва и през нощта и не ни дава почивка. За възрастните хремата, макар и безобидна е неприятна и изтощителна, а за най-малките бебета е много сериозна, защото те не могат още да дишат през устата и запушеният нос означава, че не могат да се хранят(сучат) и да спят.

Проблемът трябва да се атакува в 2 стъпки:

1. Добра носна хигиена
Отнася се за всички, но за бебетата е жизненоважно да се отпуши носа. Те не могат да си издухат сополите, затова секретите редовно се почистват с помощта на аспиратор от аптеката, а преди това се капва по 2-3 капки физиологичен разтвор през 15 минути във всяка ноздричка, за да втечни секретите и по-лесно да се отстранят. Продават се и различни спрейове с морска вода, които да ни улеснят. Честите промивки с физиологичен разтвор или подсолена вода имат и овлажняващ ефект на лигавицата, а това е важно защото при суха лигавица по-лесно преминават болестотворните микроби.

2. Прилагане на лечение
Вкъщи сме големи привърженици на клеевата тинктура(прополис) и едно от най-честите й  предназначения е приготвяне на капките за нос на доктор Атанас Михайлов.

Рецептата е следната: в 10 мл физиологичен разтвор се слагат 5 капки клеева тинктура. С така приготвения разтвор се накапва по 3-4 капки в ноздра през половин - един час.

Помагат много, ако хванете хремата съвсем в началото, когато секретът от носа е бистър като вода.С тези капки лекувам и сина си Лазар от 6 месечна възраст, когато за пръв път настина.

Ако сте позакъснели с вземането на мерки(секретът от носа се е сгъстил и е променил цвета си, то съчетание на капките с клеева тинктура и инхалация с лайка (2-3 пъти на ден и преди сън) е добро решение. Инхалацията се прави като в тенджера с вряща вода на котлона се слагат 2 с.л. лайка и се вдишва парата. Главата може да се покрие с хавлиена кърпа, а котлонът да се намали, но да излиза пара все пак. Това се прави в продължение на 10-15 минути.

Една любопитна техника, която мъжът ми е открил за отпушване на носа вечер е свързана с дишането. Случвало ми се е много пъти, когато съм с хрема през деня да съм с отпушен нос, особено когато излизам навън на чист въздух, но вечер си лягам и носът ми тотално се запушва. Дишането през устата не е добра идея, защото се пресушава гърлото и често проблемът от носа слиза там и на другия ден се събуждаш с кашлица.

Ето и едно ефективно и просто решение - проветрявате стаята добре преди да си легнете и започвате да се опитвате да вдишвате и издишвате много бавно и дълбоко през носа. Дори първоначално да не се получава, не се отказвайте. След около минута, две упражнения ще видите, че може да дишате малко по-добре, а след това носът или поне едната ноздра ще ви се отпуши съвсем. Аз не вярвах докато не проверих(нямах друг по-добър избор:-)).

Внимание! Има хора алергични към пчелните продукти в това число и прополис (пчелен клей). Затова, ако за първи път решавате да употребите капките за нос с клеева тинктура ви съветвам да капнете веднъж в ноздрата и да изчакате като наблюдавате за алергични реакции. Ако забележите нещо извънредно - задавяне, зачервяване, подуване - не ги прилагайте отново!

сряда, 8 януари 2014 г.

Крем супа от белена леща с тиква

Тази идея за крем супа от белена леща и тиква ми даде моята приятелка Гери от Прага, с която обменяме съвети и рецепти за нашите малки сладури - Габи и Лазчо:-)
Може да ви изненада комбинацията от леща и тиква, но уверявам ви че се съчетават прекрасно. Важно допълнение към вкуса на крем супата добавя и сметаната в нея. Определено допадна и на Лазар, и на мен.


Необходими продукти: (4-5 порции)

  • 2/3 ч.ч. белена леща
  • 1 малка глава лук
  • 1 морков
  • 150 г тиква
  • 70 г течна сметана за готвене
  • 2 скилидки чесън
  • 1/2 ч.л. чубрица
  • 3 с.л. олио(зехтин)
  • сол на вкус
  • 1.2 л вода

Начин на приготвяне:

В кипяща подсолена вода се слагат нарязаните на ситно лук и морков. Към тях се добавя тиквата, нарязана на по-едри кубчета. Сипва се почистената и измита леща, олиото и се оставя да ври около 30-40 минути. Десет минути преди супата да се отстрани от котлона  се добавят нарязаните скилидки чесън, сметаната и чубрицата. След като всичко е готово, супата се оставя малко да изстине и се пасира хубаво.

Да ви е вкусно!

сряда, 1 януари 2014 г.

Френска селска торта



                         Честита нова година с френска селска торта!:-)

Това е една много вкусна и лека торта с 5 тънки медени блата, заквасена сметана и орехи. Представям ви моят вариант.

Необходими продукти:
     блатове
  • 1 яйце
  • 2 с.л. мед
  • 150 г захар
  • 200 мл прясно мляко
  • 50 г масло
  • 400 г брашно
  • 2 ч.л. сода за хляб
     крем
  • 900 г заквасена сметана
  • 10 с.л. захар, 2 от тях - тъмно кафява захар „Мусковадо“
  • сладко от малини или боровинки
     украса
  • 200 г орехи
Начин на приготвяне:

Разбива се добре яйцето със захарта и към тях се прибавя разтопеното или омекнало масло, млякото, меда и содата и отново се разбива с миксер. Тази смес се прехвърля в тенджера на котлона и се вари на много слаб огън, с постоянно разбъркване, 30 минути - докато придобие карамелен цвят. Отстранява се от котлона и се изсипва брашното като се бърка с лъжица. Топлото тесто се прехвърля на набрашнен плот и леко се омесва. Разделя се на 5 топки - за аматьори в точенето като мен и на 7 за по-напреднали. Изрично се отбелязва, че тортата се прави само от 5 блата, но аз не виждам защо да не е от 6 или 7, стига да можете да ги разточите.
От всяко топка се разточва много тънка кора с диаметър 27-28 см. Пече се в загрята фурна на 170 градуса, 4-5 минути на средно върху хартия за печене. След като са готови блатовете се изрязват с помощта на ринг с диаметър 26 см . Аз използвах ринга от формата ми за торта.

Кремът представлява заквасена сметана добре разбъркана със захар, като за разнообразие сложих малко тъмно кафява захар Мусковадо, която придаде лек оттенък на капучино.

Тортата се сглобява като се слага първият плат във формата за торта, намазва се със 4-5 с.л. сметана  равномерно и се поръсва тук там със сладко и със смлени орехи. Така се продължава до свършване на блатовете като сладко може да се сложи само между първата и втората кора, през кора или между всеки блат. Оставя се малко от сметаната за отстрани и така подредената торта се слага в хладилник да отлежи няколко часа, а по-добре 1 нощ. Като се извади се маха страничният ринг, намазва се отстрани с остатъка от сметаната и се поръсва обилно със смлените орехи.

За по-осезаем аромат орехите могат да се изпекат предварително за 5 минути преди да се смелят.

Време на приготвяне
  • 2 часа
Отлежаване в хладилник
  • поне 5 часа, а по добре 1 нощ

Източник на рецептата: http://www.kaneia.com

четвъртък, 12 декември 2013 г.

Постен какаов кекс с грис - обновен

Днес с удоволствие ви предлагам една доста изпробвана рецепта вкъщи - постен какаов кекс с грис. Много е подходящ за хора, които не употребяват продукти от животински произход, а ще се хареса и на всички останали:-). Намерих този кекс случайно една вечер, когато докато чаках мъжа ми да се върне от работа, ми хрумна идеята да спретна някой прост десерт с какао и налични продукти. Е, както често се случва семплите неща са и сполучливи и вкусни.

Необходими продукти:
  • 1 ч.ч. пшеничен грис
  • 1 ч.ч. брашно
  • 1 ч.ч. захар (слагам 2 пръста по-малко)
  • 1 ч.ч. вода или сок от портокал
  • 1/2 ч.ч. олио
  • 1/2 ч.ч. сладко
  • 3 с.л. какао (пълни с връх)
  • 1 1/2 ч.л. бакпулвер
  • 1/2 настъргана кора от портокал
  • 1/2 ч.л. канела
  • 1 ванилия
1 ч.ч. = 250 мл

Начин на приготвяне:

В купа се изсипват захарта, грисът и водата(сока), разбърква се и се оставя да преседи поне 2 часа. След това се добавя олиото, кората от портокал и сладкото(аз използвам сладко от настъргани дюли, което не е много течно). В друг съд се разбъркват добре сухите съставки - чашата брашно с какаото, бакпулвера, канелата и ванилията и се добавят постепенно към сместа с гриса като се бърка с лъжица (дори не ви трябва миксер:-)).
Готовата смес се излива в намазана с олио и поръсена с брашно форма за кекс.
Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса, на средно около 40 минути.
Десертът става много приятен и ароматен.

Този десерт е взет от руската кухня и там носи името манник.
По желание може да добавите ядки - 50 г нарязани орехи или бадеми.

Източник: http://trydiani.blogspot.com/2012/04/blog-post.html

Обновен вариант на кекса:

Последният път изпробвах нещо различно и стана прекрасен кекса - вместо сладко настъргах на едро ренде 1 банан. Придаде страхотен аромат. Горещо ви препоръчвам този вариант!:-)

четвъртък, 31 октомври 2013 г.

Крем от ябълки и извара



Есента - това е сезонът, в който се събира реколтата, а тази година сме много благословени освен с хубавото топло време и с голямо плодородие. Изобилието от плодове и зеленчуци се отразява благоприятно и на цените, защото когато предлагането е голямо, цените естествено спадат.
Вкъщи имаме доста ябълки, които след като ни омръзна да ядем в суров вид и на сокове, реших че мога да ги използвам като основа на някой десерт. Предлагам ви един крем с печени ябълки и извара.

Необходими продукти:   (6 порции)
  • 1 кг ябълки
  • 500 г извара
  • 3 с.л. кисело мляко
  • 2 с.л. мед
  • 2 с.л. захар
  • 150 мл вода
  • 1/2 лимон
  • сладко по избор
по желание за аромат: настъргана кора от 1/2 лимон или 1/2 ч.л. канела

Начин на приготвяне:

Ябълките се нарязват на четвъртинки, обелват се и се почистват от семките. Слагат се на дъното на тава с малко вода и се поръсват със захарта. Пекат се във фурната на 200 градуса средно за около 30 минути. Като поизстинат се пасират.
Изварата се разбива добре с меда, сока от 1/2 лимон и 3 с.л. кисело мляко. Накрая се смесват ябълките с изварата и се разбърква докато сместа стане хомогенна.

По желание за аромат може да добавите канела или настъргана кора от 1/2 лимон.

В купички или стъклени чаши се сипва по 1 с.л. от сладкото на дъното и после се налива от крема. Използвах сладко от дюли. Готовият десерт се сервира добре охладен.

Според мен това кремче ще бъде успешно и ако вместо ябълки се изпекат и пасират дюли или може комбинация от двата плода.



петък, 18 октомври 2013 г.

Притчи 31: Предаване на библейския принцип за самоуправление на следващото поколение




Но аз имах нещо много важно. Имах майка, която вярваше в мен. И имах майка, която никога не си позволи да бъде жертва, без значение какво се случваше. Никога не се оправдаваше и не приемаше оправдание от нас. И ако някога започнехме да се оправдаваме пред нея, тя питаше: „Имаш ли глава на раменете си?” и ако отговорът беше „да“, тя казваше: „Тогава можеше да помислиш за разрешение. Няма значение какво са казали или направили Джон, Сюзън или Мeри, или който и да е друг. “ И това беше най-важното нещо, което тя направи за брат ми и за мен. Защото, ако не приемате оправдания много скоро хората ще спрат да ви поднасят извиненията си и ще започнат да търсят решения. И това е критичен въпрос, що се отнася до успеха.
~ Д-р Бенджамин Карсън
Неврохирург и директор на Детската неврохирургия в болница Джон Хопкинс.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...