Една невероятна книга - „Вечните принципи зад успешното дете“

На 15 юни, събота от 19:00 ч в Есънс център (ул. „6-ти септември“ 37) ще бъде представена книгата на Явор Русинов „Вечните принципи зад успешното дете“. Заповядайте!

Това е една абсолютно необходима книга за всеки родител - настоящ или бъдещ, за всеки човек, който се стреми към свобода и градивна промяна в живота си, а това непременно се отразява и на обществото.

Както може би се досещате от заглавието това е книга за възпитаването на устойчив характер и умения, които са необходими и трябва да се култивират от рано, за да може един ден порасналото детето да бъде самостоятелно, отговорно, продуктивно и насочено към бъдещето, да има ясна цел и посока в живота, отвъд простото оцеляване, да има влияние и успех.

Аз имах редкия шанс и привилегия да прочета книгата преди издаването й и бях изключително обогатена като личност и предизвикана в мирогледа си по множество въпроси в разнообразни сфери на действителността и живота – отношения в семейството, икономика, политически системи, поемане на риск и отговорност, отношение към провала, способност за бързо емоционално възстановяване, благотворителност, спестовност и много други.

Книгата е практична, изпълнена с живи примери от живота на автора, както и от живота на множество известни личности, оставили следа в историята. Принципите, описани нагледно във „Вечнити принципи зад успешното дете“ са свързани с полагането на здрава морална основа - това е основата, на която се крепи Западната цивилизация и прогресът.

Ако ви интересува как библейските ценности се прилагат на практика за всяка сфера от живота и защо тези принципи са вечни и работят безотказно подобно на физичните закони, то тази книга е за вас.

Много родители, които познавам приемат насериозно подготовката на децата си за живота. Влагат усилия и финанси, защото вярват че доброто образование е гаранция за успеха и са готови да жертват всичко, за да може детето им да е по-напред от тях, да има по-добри шансове за реализация в живота, да му дадат това, което те не са имали, но считат за важно. Съвсем естествено изглежда впускането в преследване на академичния успех, но опитът от историята показва, че има нещо повече от просто технически умения - има множество други критични съставки и фактори за успеха на една личност и авторът ги разкрива една по една.

Докато четях книгата „Вечнити принципи зад успешното дете“ си казвах не веднъж: „И за това трябва да науча повече.“ Тя е предизвикателство към нас възрастните да се образоваме постоянно в множество различни сфери, да надграждаме знания и каляваме характер, да бъдем честни пред себе си, да си признаем, че не знаем всичко, но винаги може да започнем промяната - със смирение, с готовност да се учим, да изследваме, да пробваме наученото. Иска се усилие от наша страна, самодисциплина, посветеност, но това е пътят към зрелостта и независимостта.

Както казва авторът всеки от нас вижда живота през някаква призма, мисловна рамка която определя кое е добро, полезно и изграждащо и кое не е. Нашето разбиране за света около нас, идеите в които вярваме водят до действия и рано или късно ще дадат плодове в живота ни, ще има последствия. Често с години сме градили една представа и ни е много трудно да излезем от матрицата, да сме радикални и да направим нужните промени в правилната посока. По-лесно ни е да продължаваме да си живеем комфортно, да се оправдаваме с това и онова, да сме жертви на обстоятелствата, а не хората които ги променят. Точно към тази мисловна рамка или парадигма на живота Явор Русинов отправя най-голямото предизвикателство.

Книгата „Вечнити принципи зад успешното дете“ ми харесва, защото зарежда с оптимизъм; информацията, която съдържа действа освобождаващо, събаря крепости и стени в ума, и след това дава стъпките за съграждане върху най-здравия фундамент – обективният библейски стандарт.


Тук може да видите кратко видео с моето свидетелство за книгата.

  

А това е сайта, от където можете да поръчате книгата: https://yourchild.eu/ 

Нагледен пример за истинска любов - историята на Ян и Лариса

Историята на Ян и Лариса
източник: http://www.desiringgod.org/blog/posts/the-story-of-ian-larissa

Един ден преди деня на влюбените искам да споделя с вас една истинска любовна история, която ме трогна до сълзи и замисли за това какво е любов и как тя се проявява най-категорично по време на изпитанията. 

Какво е любовта - търсене на лично щастие или избор да служиш?

В разрез със широкото схващане, че любовта е сляпа, спонтанна и неподвластна на разума стихия, необяснимо чувство, което днес го има, а утре се е изпарило, историята на Ян и Лариса рисува една напълно различна картина, която си струва да бъде разгледана.

Ян и Лариса, решават да свържат живота си след като мъжът е претърпял катастрофа и мозъчна операция, която го оставя инвалид. Преди тази случка те са били приятели с намерение да се оженят след завършване на колежа. След катастрофата връзката им е поставена пред голямо изпитание. Ян и Лариса трябва да направят своя избор.

Можете да си представите пред какъв труден въпрос се оказва младата жена. Тя трябва да вземе решение как ще продължат взаимоотношенията им оттук нататък. Изборът не е никак лесен - да остави Ян и да потърси личното си щастието и добруване с някой бъдещ здрав съпруг или да се отрече от себе си и да направи това, което аз наричам достойно, зряло и отговорно - да избере да обича и да се грижи до края на живота си за мъж, който е в инвалидна количка и почти не може да говори. Лариса избира второто и се свърза в заветен брак с Ян.

Благодарност в страданията

Дали Лариса си е представяла, че така ще се развие живота й? Това не е традиционния брак, където мъжът е главата на семейство, осигурява прехраната, грижи се за сигурността на жена си. Тук отговорностите са сякаш разменени. Изглежда, че жената доброволно е поела огромен товар върху себе си.

Бихме могли да възкликнем: Ех, колко е несправедливо!  Вместо да се радват на живота, на младостта и здравето си, тези хора са обречени на трудности и страдание от рано.

Това е мислене, коeто поставя човека с неговите нужди в центъра и възхвалява като култ здравето, младостта и безгрижността. Не искаме да страдаме, мислим че заслужаваме щастие, не сме благодарни за изпитанията, които ни правят по-мъдри и силни, бягаме от отговорност, когато не ни изнася.

Може да ни се стори изненадващо, че Ян и Лариса имат стена на благодарността в дома си, където ежедневно вписват нещата, за които са благодарни. Те намират начини да бъдат удовлетворени в страданието си и така да служат за пример на хората. Това ме насърчава да търся и се фокусирам по-често върху нещата, за които съм благодарна на Бог.

Какво дава сила и мотивация на Лариса?

Историята в клипа за Ян и Лариса започва с тяхната сватбена церемония, където е прочетен цитат от книгата "This momentary marriage" на Джон Пайпър.

„Ако направим второстепенните неща главни, ще бъдем огорчени от болката, през която трябва да преминем. Но ако си поставим за цел да направим брака си такъв, какъвто Бог го е проектирал да бъде, никаква скръб или нещастие не може да ни попречи. Те биха били не препятствие, а само път към успеха.“ 

Умението да разграничаваме фундаменталните неща от маловажните, които често са само подвеждащи емоции, е основно за изграждането на здрави взаимоотношения. Ян помага на Лариса да се фокусира върху основното в живота. Той е немощен във физически аспект, но притежава вяра и духовна сила да води съпругата си. Техният брак е основан на канара и центърът му е Христос. Единствено това го прави да устои на изпитанията без нужда от вторични подпорки.

„Красотата на заветната любов между Христос и неговата църква блести най-ярко, когато нищо друго, а само Христос я поддържа.“

Уважението към съпруга

В тази статия ще споделя с вас какво научих за уважението към съпруга от книгата "The fruit of her hands: Respect and the christian woman" (в превод „Плодът на ръцете й: Уважението и жената християнка“).
Това е тема не особено популярна в днешно време, но аз считам, че е много важна.

Авторката се казва Нанси Уилсън - съпруга, майка на три пораснали вече деца и баба. Книгата още няма превод на български език, но може да я намерите на английски тук.

Тази малка практична книга ме спечели с яснотата си. Нанси Уилсън не говори за емоционалните потребности и не залита в психологията на двата пола, а дава директни наставления и препоръки от Божието слово в качеството си на по-възрастна жена християнка, съчетала опит и познание в мъдрост.

Какво е уважението? - чувство или нещо повече. 

Ето какво научих аз:

Урок номер 1 - Уважението се показва

Според авторкта уважението е не само чувство. Да уважаваш е глагол и предполага действие от наша страна, което има външна изява. Дори да нямаш чувството, ти пак можеш да показваш уважение (това ме накара да се замисля). То се вижда в цялостното ни поведение спрямо нашия съпруг - начина, по който говорим с него или за него пред другите (семейство, приятели или познати), в търсенето на съвет от съпруга, което да е с приоритет пред вземането на мнение и съвет от приятелки.
Аз бих добавила и простата учтивост в общуването. Думи като: „ако обичаш“, „моля“, „благодаря“, „заповядай“ са елементарен израз на уважение, но е лесно да ги прескочим вкъщи. Друг пример на уважение е да запазваме добрия тон, дори когато имаме сериозен спор и несъгласие помежду си.

Урок номер 2 - Уважението не е опция, а изискване на Бог към съпругата

Що се отнася до уважението в брака, Нанси Уилсън не говори за взаимното уважение между мъжа и жената, което повечето хора с готовност биха подкрепили(„уважавай, за да бъдеш уважаван.“), а за уважението което Бог изисква от съпругата да има към собсвения си съпруг. 

Мъжете имат огромна нужда да бъдат уважавани от своите жени. Според авторката, те са проектирани така от Бог, който също е създал и главния източник на това уважение - съпругата. Нашето уважение ги стимулира и им дава възможност да реализират с успех възложената им мисия в този живот. 

Замислям се защо ли Бог изисква това от нас? Не може ли уважението да бъде оставено да се случва спонтанно и естествено? Като всяко градивно действие и отношение,  уважението изисква усилие и възпитание.

Урок номер 3 - Уважението е безусловно

Няма условие за уважението на съпругата към съпруга. Фрази от сорта на: „Ако той е добър лидер в семейството, тогава ще го уважавам“, не представят истината за библейското уважение и почит към съпруга.

Писателката е категорична, че уважението не е опция за християнската съпруга. То е заповед и отговорност първо към Бог. Затова не трябва да търсим заслуги и само тогава да уважаваме мъжете си. Естествено, когато има такива е много по-лесно.
Авторката задава въпроса: „Вие искате ли да бъдете обичани от съпрузите си само, когато сте чудесни?“. Моят отговор е, че искам да бъда почитана и обичана винаги, безусловно от съпруга ми, не само когато си мисля, че съм го заслужила.

Урок номер 4 - Благодарността подхранва уважението

Веднъж достигнали до извода че уважението е важно, идва логичният въпрос - „Как?“.
Отговорът ще ни подготви предварително за трудните моменти, които неизбежно ще дойдат.
За да предприемем правилните стъпки, е добре да знаем кое поражда уважение и кое - не.
Неуважението се подклажда от критика, фокусиране върху проблемите на съпруга, споделяне на слабостите му с приятелки. Противоотровата, която предлага Нанси Уилсън, е култивиране на благодарност, търсене и оценяване на положителните качества и успехи на мъжете ни. Тогава ще ни е по-лесно да откриваме все повече неща за уважение у тях.

Авторката ни съветва да напишем писмо на съпрузите си, в което да изразим какво уважаваме в тях и защо. Да си призная, тази идея много ми допадна. Има и продължение - вербално изразяване на одобрение, похвала, възхищение за добре свършена работа, дори за малък прогрес, както насаме, така и пред приятели и близки, съветва Нанси.

Урок номер 5 - Уважение заради позицията на глава на семейство, дадена му от Бог

Тази част беше нова за мен. Съгласна съм, че имаме конкретни роли в брака, свързани с различни отговорности - ние не сме конкуренти. Бог е постановил ред - мъжът да бъде глава на семейството. Това не е тиранично господаруване в дома, а той трябва да обича и се  грижи жертвоготовно за съпругата си. Тази позиция предполага наистина респект.
Нанси Уилсън не подминава наличието, за съжаление, на случаи, когато съпругът е абдикирал от тези отговорности и уважението на жената става трудно. Тогава на нея й остава избора да отдаде почит и уважение, не заради това което е в момента съпругът й, но заради дадента му роля на глава, заради авторитета който Бог е вложил в него. Дори наистина да няма нещо конкретно, за което да уважаваме съпруга си, то ние дължим това уважение пред Бог, Който може да го издигне отново до ролята му на самоотвержен водач на дома. 

Ще завърша с един стих, цитиран в книгата:

„Както ябълката между дърветата на градината,

така е възлюбеният ми между синовете;“

(Песен на песните 2:3)

Не е ли чудесно да имаме такава перспектива за нашите съпрузи?