Днес искам да споделя няколко занимателни игри с умножение, които използваме вкъщи.
Игрите са хубава идея и средство за запалване на интереса, а и допълнение към задачите от учебника, учебната тетрадка и помагалата. Научих ги от една майка, която също обучава децата си у дома, а самите игри са измислени от други любознателни майки:-).
От своя страна предавам споделения опит нататък, защото това е приятен начин за трениране на паметта и упражняване на умножението в свободното време. Използваме ги вкъщи често с голямо желание за разведряване на ученето.
Необходимо ви е само:
- принтер
- ламинатор (по възможност), за да се запазят по-дълго време игрите
- зарчета
- някакви пионки, пулчета или манипулативи (ние имаме от Джъмбо много дървени кубчета)
Ето и линковете на самите игри за упражняване на умножението:
В началото на миналата учебната година съставих седмичната програма, Лазар я написа и я окачихме на хладилника. Тя включва изучаваните предмети, без да е фиксирано точно време за всеки от тях. От предишната година, предучилищната, се бях фокусирала върху основните области необходими за грамотността на един човек - четене, писане, математика и английски език.
Времето, което отделяме за тези 4 предмета варира между 2 и 4 часа на ден. (Средно се пада по половин час на предмет, но английският започна да заема доста повече време понеже ползваме мултимедия.)
Тази година включихме науки и пиано. Добавихме и нещо изключително важно - ежедневното четенето на глас - аз чета на децата. Стана традиция, без която не се заспива вечер.
На 15 юни, съботаот 19:00 чв Есънс център (ул. „6-ти септември“ 37) ще бъде представена книгата на Явор Русинов „Вечните принципи зад успешното дете“. Заповядайте!
Това е една абсолютно необходима книга за всеки родител - настоящ или бъдещ, за всеки човек, който се стреми към свобода и градивна промяна в живота си, а това непременно се отразява и на обществото.
Както може би се досещате от заглавието това е книга за възпитаването на устойчив характер и умения, които са необходими и трябва да се култивират от рано, за да може един ден порасналото детето да бъде самостоятелно, отговорно, продуктивно и насочено към бъдещето, да има ясна цел и посока в живота, отвъд простото оцеляване, да има влияние и успех.
Аз имах редкия шанс и привилегия да прочета книгата преди издаването й и бях изключително обогатена като личност и предизвикана в мирогледа си по множество въпроси в разнообразни сфери на действителността и живота – отношения в семейството, икономика, политически системи, поемане на риск и отговорност, отношение към провала, способност за бързо емоционално възстановяване, благотворителност, спестовност и много други.
Книгата е практична, изпълнена с живи примери от живота на автора, както и от живота на множество известни личности, оставили следа в историята. Принципите, описани нагледно във „Вечнити принципи зад успешното дете“ са свързани с полагането на здрава морална основа - това е основата, на която се крепи Западната цивилизация и прогресът.
Ако ви интересува как библейските ценности се прилагат на практика за всяка сфера от живота и защо тези принципи са вечни и работят безотказно подобно на физичните закони, то тази книга е за вас.
Много родители, които познавам приемат насериозно подготовката на децата си за живота. Влагат усилия и финанси, защото вярват че доброто образование е гаранция за успеха и са готови да жертват всичко, за да може детето им да е по-напред от тях, да има по-добри шансове за реализация в живота, да му дадат това, което те не са имали, но считат за важно. Съвсем естествено изглежда впускането в преследване на академичния успех, но опитът от историята показва, че има нещо повече от просто технически умения - има множество други критични съставки и фактори за успеха на една личност и авторът ги разкрива една по една.
Докато четях книгата „Вечнити принципи зад успешното дете“си казвах не веднъж: „И за това трябва да науча повече.“ Тя е предизвикателство към нас възрастните да се образоваме постоянно в множество различни сфери, да надграждаме знания и каляваме характер, да бъдем честни пред себе си, да си признаем, че не знаем всичко, но винаги може да започнем промяната - със смирение, с готовност да се учим, да изследваме, да пробваме наученото. Иска се усилие от наша страна, самодисциплина, посветеност, но това е пътят към зрелостта и независимостта.
Както казва авторът всеки от нас вижда живота през някаква призма, мисловна рамка която определя кое е добро, полезно и изграждащо и кое не е. Нашето разбиране за света около нас, идеите в които вярваме водят до действия и рано или късно ще дадат плодове в живота ни, ще има последствия. Често с години сме градили една представа и ни е много трудно да излезем от матрицата, да сме радикални и да направим нужните промени в правилната посока. По-лесно ни е да продължаваме да си живеем комфортно, да се оправдаваме с това и онова, да сме жертви на обстоятелствата, а не хората които ги променят. Точно към тази мисловна рамка или парадигма на живота Явор Русинов отправя най-голямото предизвикателство.
Книгата „Вечнити принципи зад успешното дете“ми харесва, защото зарежда с оптимизъм; информацията, която съдържа действа освобождаващо, събаря крепости и стени в ума, и след това дава стъпките за съграждане върху най-здравия фундамент – обективният библейски стандарт.
Тук може да видите кратко видео с моето свидетелство за книгата.
Какво е необходимо да отгледаме и възпитаме децата си сред царящото морално объркване в обществото ни?
Това е въпросът, на който се опитва да отговори Наташа Крейн в статията си. Този въпрос е бил провокиран от миналите президентските избори в САЩ, но звучи актуално и за нас и то не само по време на избори.
Като християни и родители, ние имаме отговорността да възпитаме добре децата си в обективни морални ценности и стандарт, който не се променя обаче трябва и да имаме предвид, че те израстват в страна, където е настъпило морално объркване.
Интервю, взето от конференцията Curriculum 2.0 на Homeschool summit
Д-р Джейсън Лайл, астрофизик от Института за изследване на творението ( IRC - Institute for Creation Research), учен креационист, апологет (защитник на християнската вяра).
Въпрос: Какво е наука?
Наука е изучаването на систематичния начин, по който Бог поддържи Своята вселена. Това е дефиниция, с която моите светски колеги не са напълно съгласни, но това е което те дефакто правят. Когато се занимават с наука, те всъщност изучават систематичния начин, по който Бог поддържа Своето творение и това е възможно само, защото Бог ни е направил по Своя образ и Той държи вселената по консистентен начин, така че човешкият ум да може поне частично да я разбере.
Въпросът за социализацията от години е сред най-често задаваните въпроси към хоумскулърите (домашните ученици). В него са вградени 2 основни предпоставки:
едната е свързана с резултата, а другата с методите и средствата за постигане на социализацията.
Първото допускане е, че ако учениците не са подходящо социализирани, те няма да станат добри граждани като възрастни. Няма да знаят как да общуват и да се държат с другите.
Второто допускане е, че единственият възможен начин за постигане на целта е детето да бъде вкарано в институционалната класната стая на държавното училище с още 20-30+ други деца на същата възраст.
Аз съм второ поколение домашно образоващ родител (хоумскулър – от англ. език – домашен ученик или човек, който образова децата си у дома) и откакто се помня съм чувала много различни въпроси, които хората задават относно домашното училище. Любопитството идва на вълни и темите на някои от най-често задаваните въпроси се променят през годините. Има обаче някои въпроси, които продължават да се задават. Може би и вие се чудите:
- Как домашните ученици ще влязат в колеж/университет?
- Ами какво ще стане със социализацията?
Скоро бях на основен курс по оказване на първа помощ.
Имах нужда да си опресня знанията, защото като майка искам да съм адекватна и полезна при евентуален инцидент, а почти нищо не си спомнях от курса, който съм карала някога към Червения кръст във връзка с получаването на шофьорска книжка.
Най-хубавата част на този курс по оказване на първа помощ беше екипната работа и разиграването на реални ситуации. Например на нашата група се падна в началото следната ситуация:
Какво бихте направили, ако видите човек в безсъзнание?
Вдовиците никога не са били популярна група сред хората през която и да е епоха в историята. Много общества са имали толкова лошо отношение към тях, че в някои случаи са били погребвани заедно с умрелите си съпрузи. Понякога обществото не е позволявало на жените, чиито съпрузи са починали да се омъжат отново. Това е ставало, дори ако бракът е възникнал, когато жената е била още дете.1 Пренебрегването на вдовиците трябва да е съществувало и по времето на Стария и Новия Завет, защото в Библията има многократни инструкции и предупреждения за грижа към вдовиците и сираците.
След като взехте решение да обучавате децата си вкъщи, чувствали ли сте се в някакъв момент преуморени, стресирани и претоварени? Като домашен ученик (моето семейство започна да ме обучава през 1978 г.) и вече родител, през годините научих някои неща, които помагат да избегнете „прегарянето“ в домашното училище.
