Показват се публикациите с етикет детско възпитание. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет детско възпитание. Показване на всички публикации

петък, 7 юни 2019 г.

Стъпили здраво на обективна морална основа

Какво е необходимо да отгледаме и възпитаме децата си сред царящото морално объркване в обществото ни?
Това е въпросът, на който се опитва да отговори Наташа Крейн в статията си. Този въпрос е бил провокиран от миналите президентските избори в САЩ, но звучи актуално и за нас и то не само по време на избори.

Като християни и родители, ние имаме отговорността да възпитаме добре децата си в обективни морални ценности и стандарт, който не се променя обаче трябва и да имаме предвид, че те израстват в страна, където е настъпило морално объркване.

четвъртък, 12 юни 2014 г.

Възпитание чрез засрамване!?

Беля на детската площадка

Представете си следната сценка: дете на възраст 3 години, което разбира добре, може да говори, но се нааква в гащите докато си играе на детската площадка без да каже на баба си, която си бие лаф на пейката и си пие кафето с друга баба. Случката не може дълго да остане в тайна и бабата разбира, че внучето й е свършило работата без да си каже и се ядосва, започва да го укорява пред всички, да натяква, да се възмущава и да обсъжда на висок глас станалото с другата баба. Деца и възрастни, са вперили очи във виновното дете и цъкат възмутено. Детето бива изложено публично и следва тирада от възклицания „Ауу, много лошо!“ и приканване да обещае пред всички присъстващи (някои са непознати), че няма повече да прави така. След ред увещания, най-накрая, то измънква нещо като обещание. Всички си отдъхват доволно...

петък, 18 октомври 2013 г.

Притчи 31: Предаване на библейския принцип за самоуправление на следващото поколение




Но аз имах нещо много важно. Имах майка, която вярваше в мен. И имах майка, която никога не си позволи да бъде жертва, без значение какво се случваше. Никога не се оправдаваше и не приемаше оправдание от нас. И ако някога започнехме да се оправдаваме пред нея, тя питаше: „Имаш ли глава на раменете си?” и ако отговорът беше „да“, тя казваше: „Тогава можеше да помислиш за разрешение. Няма значение какво са казали или направили Джон, Сюзън или Мeри, или който и да е друг. “ И това беше най-важното нещо, което тя направи за брат ми и за мен. Защото, ако не приемате оправдания много скоро хората ще спрат да ви поднасят извиненията си и ще започнат да търсят решения. И това е критичен въпрос, що се отнася до успеха.
~ Д-р Бенджамин Карсън
Неврохирург и директор на Детската неврохирургия в болница Джон Хопкинс.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...