Въпросът за социализацията от години е сред най-често задаваните въпроси към хоумскулърите (домашните ученици). В него са вградени 2 основни предпоставки:
едната е свързана с резултата, а другата с методите и средствата за постигане на социализацията.
Първото допускане е, че ако учениците не са подходящо социализирани, те няма да станат добри граждани като възрастни. Няма да знаят как да общуват и да се държат с другите.
Второто допускане е, че единственият възможен начин за постигане на целта е детето да бъде вкарано в институционалната класната стая на държавното училище с още 20-30+ други деца на същата възраст.
Дали социализацията в групата от връстници е библейска?
Откъде идва тази идея за ученето в институционална класна стая като средство за постигане на подходяща социализация? Мога да ви уверя, че не е от Библията. В Притчи 13:20 сме предупредени: „Ходи с мъдрите и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле“.Това е много сериозно предупреждение. Ако това е вярно (а ние знаем, че Божието слово е вярно), тогава като родители трябва да сме много старателни да избягваме компанията на безумните. Но какво е безумие или глупост? Библията ни дава две ясни дефиниции, които едновременно могат да бъдат намерени в класната стая на държавното училище.
Първата е в Псалм 53:1а, където се казва: „Безумният каза в сърцето си: Няма Бог.“
Втората се намира в Притчи 22:15 и ни учи че „Глупостта е вързана в сърцето на детето.“
Ето защо трябва да избягвате да оставяте децата си да бъдат обучавани в образователна система, която настоява, че няма Бог или че той е ирелевантен(неуместен, без значение). Помнете, че един ирелевантен Бог е същото като да няма Бог въобще. Изумява ме това, че християнски родители активно търсят групи от глупави деца и учители, които отхвърлят или минимизират важността на Бог, да бъдат компания на техните наследници.
1 Коринтяни ни информира: „Не се мамете! Лошите приятели развалят добрите нрави.“
Социално образователната теория
Зависимостта от връстниците е основна съставка в държавното обучение. Радикалните прогресивни социални инженери като Джон Дюи знаеха, че ако създадат класна стая пълна с деца, всички на една възраст, то за период от 1 година привързаността и влиянието на болшинството деца се изменя и прехвърля от родителите към връстниците. Затова Карл Маркс гордо заявява в Комунистическия манифест „Ние разрушаваме най-святата връзка като заменим домашното обучение със социално“.
Влиянието в живота на всеки се определя от 2 основни фактора:
1. Време
2. Утвърждаване
Този, който прекарва най-много време с детето и го утвърждава най-много, ще има най-голямото влияние в живота на детето. Като родители, вие трябва да желаете тази позиция на влияние да принадлежи на вас, а не на групата от връстници. Социалните инженери, които желаят да отведат обществото към лява, социалистическа, „прогресивна“ посока, винаги са търсили да отнемат децата от родителите им и да спечелят влиянието и управлението над цялото поколение. Държавната система от училища е ключът към този процес.
Няма ли да му липсват приятелите в училище?
Като родители, ние трябва да знаем кои са приятелите на детето ни, с какво се занимават те и най-добре да сме там, когато то взаимодейства с тях. Целта не е да изолираме децата си и да ги държим настрана от всички останали деца, но не трябва автоматичо да заключаваме, че всяко детско приятелство е позитивно, защото не е така. В институционалната училищна среда децата са принудени да взаимодействат с много деца, които ще имат негативно влияние върху тях. В средата на домашното училище родителите имат възможността да избират социалния контекст, който да бъде по-позитивен. Домашните ученици често общуват с други деца в различни групови дейности – в кооперативи, музикални групи, спортни отбори, в църквата, в семейството, в общността. Повечето хоумскулъри водят далеч от изолиран живот, а дори тези които поради географски и други причини живеят на отдалечени места и се срещат с по-малко хора, като порастнат обикновено добре се приспособяват. Ако имате голямо семейство като нашето, то децата ви си имат вградена социална група вкъщи. Нашите деца никога не са самотни. Те винаги имат другарче, с което да играят или да вършат различни дейности заедно. Ако сте само с едно дете, може би трябва да сте по-преднамерени в търсенето на различни социални възможност в църквата, ако имате подкрепяща хоумскулърска група, или сред подобно мислещи приятели.
Как ще се научи да се сприятелява?
„Човек, който има много приятели, намира в това погубването си; но има приятел, който се държи по-близко и от брат.“ (Притчи 18:24) Добрите приятели трудно се намират. Библията не насърчава концепцията на изпращане на децата сред голяма група от глупави приятели, но насърчава развиването на богоугодни приятелства. Ако някой желае да има приятели, той трябва да се научи да се държи приятелски. Вярвам, че чудесен начин детето ви да прекарва време с други деца, да се опознават и сприятеляват, е да каните други семейства в дома си. Вместо да изпращате детето си навън да прекарва време с връстници без ваш надзор, по-добре е запознаването с цялото семейство, което осигурява приятелство и отговорност.
Приятелството с деца си има своята стойност, но важността му не бива да бъде поставяна над единството и интегритета на цялото семейство.
Необщително ли ще стане детето ми ?
Някои хора наистина изпитват трудности в общуването с другите. Това е личностен проблем, не образователен. Ако някой е интроверт, той ще си бъде интроверт и в училище. Ако някой е екстроверт, той ще обича общуването с хората без значение дали е хоумскулван или не. Познавам стотици асоциални хора, завършили масовите държавни училища, така че училището не е лек за социална неприспособимост. Ако имате дете с трудности в общуването, трябва да работите с него, за да преодолее страховете си и вредните си навици.
На 14 годишна възраст имах собствено радио шоу. Ходех навън в моловете и местата, където се събират тийнейджъри и ги ингервюирах относно различни обществени проблеми. Винаги съм бил доста общителен. Изкарвах си прехраната като обикалях из страната и говорех по конференции пред десетки хиляди души всяка година. Домашното образонавие не ме е ограничавало по никакъв начин от общуването с другите. От друга страна, мога да кажа, че 2-те години прекарани в частно училище (2 и 6 клас) бяха пълна катастрофа. Бях прекалено социален за тях по време на часовете и постонно имах проблеми в училище.
И накрая, има проучване което доказва, че хоумскулваните възрастни са по-социално ангажирани и допринасят позитивно за техните общности в сравнение с повечето традиционно обучени техни съграждани.
Възможно ли е децата ни да прекарват прекалено много време с нас?
Отново ще повторя – време плюс утвърждаване е равно на влияние.
Колко влияние искате да имате върху децата си? Какво влияние искате другите хора да имат, особено когато те работят срещу вашето влияние? Повечето деца не се противят на времето с родители или братя и сестри, освен ако не е изключително негативно. Ако родителите често се фрустрират, разгневяват, стресирани са, то децата ще искат да са далеч от тях, някъде другаде с хора извън семейството.
Важно е да се отбележи, че взаимоотношенията са преди академичните постижения. Ако добрите взаимоотношения в семейството са на лице, то вие ще имате влияние. Ако имате влияние, ще можете да обучавате. Ако изгубите влиянието си, няма да можете ефективно да обучавате и да мотивирате детето си.
Ако детето ви обича да прекарва времето си навън и винаги предпочита дейностите извън семейството и във ваше отсъствие, мисля че е време да направите проверка на взаимоотношенията ви. Вероятно имате нужда да отделите време за изграждане на взаимоотношения като просто се забавлявате заедно с децата си.
Конформизмът в класната стая
През 1950-те социален психолог на име Соломон Аш започва да прави експерименти свързани с конформизма в учебните стаи на университет. Създадени са контролни групи и студентите са инструктирани да дават грешни отговори на въпроси, чиито отговори са очевидни. Само един човек в групата не знае, че ще бъде част от социалния експеримент. Установило се силното влияние на групата от състуденти, дори в университета където всеки вярва, че правилните отговори са решаващи за взимане на изпита.
Около три четвърти от тестваните студенти се поддали на влиянието на групата и дори, когато знаели правилния отговор се съобразявали с груповото мислене и давали грешен отговор.
Двете главни причини, поради които студентите давали грешен отговор, въпреки че знаели правилния били:
1. Не биха искали да бъдат осмивани от останалите от групата
2. Поставяли под въпрос собствения си здрав разум
Силата на популярното мнение е убедителен довод дори и за нас като възрастни. Колко по-силна е тя за децата и малките ученици, които желаят (в някои случаи повече от всичко на света) да се нагодят и да бъдат приети от техните приятели и връстници.
Въпросът за социализацията, за нас като християни, не само че не бива да е причина да запишем децата си в държавното училище, а той е една от основните причини да изберем ги обучаваме в дома си. Ние искаме за децата ни да намерят любов и приемане в семейството, в разширеното семейство, в църквата, сред избрани приятели, които да имат позитивно влияние в живота им. Ние не желаем децата ни да бъдат хвърлени в ситуация, където ще бъдат подтиквани към глупост и безбожно държание от учители и ученици, които не споделят нашите ценности.
Източник: книгата „Отговори за домашното образование: 25 най-често задавани въпроса на критиците“
Няма коментари:
Публикуване на коментар