Как да избегнем „прегарянето“ в домашното училище?

от Израел Уейн

След като взехте решение да обучавате децата си вкъщи, чувствали ли сте се в някакъв момент преуморени, стресирани и претоварени? Като домашен ученик (моето семейство започна да ме обучава през 1978 г.) и вече родител, през годините научих някои неща, които помагат да избегнете „прегарянето“ в домашното училище.



Една от най-често срещаните причини за умората и чувството на неудовлетвореност сред добашнообразоващите родители е товарът на самоналожените срокове и стандарти. Разбира се, добре е да имаме цели, но винаги трябва да си задаваме въпроса: „Търся ли да върша Божията воля или просто преследвам собствените си цели?“

Като християнски семейства, ние трябва да гледаме на домашното училище не като на славна крайна цел, а като на средство за постигане на целта. Основната наша цел е да възпитаме и отгледаме деца, които да обичат Господ и да са посветени да следват Христос. Целта ни не е да създадем роботи, които могат да цитират произволни факти.

Това, което детето знае, е наистина незначително в сравнение с това, което то вярва. Ние трябва да стигнем по-далеч от фактите, до убежденията. Жизнено важно е децата ни да знаят:

1. В какво вярват?
2. Защо това, в което вярват е истина?
3. Как да изразяват убежденията си?
4. Как да живеят и да бъдат последователни на убежденията си?

За детето е безсмислено да знае правилните отговори на теста, ако то не знае как да приложи в живота си тези истини. Неприложимото знание е безполезно. Като родители ние искаме децата ни да се справят академично с отличие и обикновено домашните ученици го постигат. Нашата основна мотивация за домашно образование, обаче не би трябвало да е академичният успех. Вместо това ние трябва „първо да търсим Божието царство и Неговата правда и всички тези (вкючително и академични) неща ще ни се прибавят.“  (Матей 6:33)

Винаги трябва да запазим фокуса си на дългосрочните цели, но трябва и да следваме водителството на Духа. Защо се занимаваме с домашно образование? Нашата основна цел трябва да бъде изпълнение на даденото ни от Бога задължение да научим децата си на пътя, по който те трябва да ходят (Притчи 22:6). Псалм 78, Второзаконие 6 и 11 и много други пасажи наблягат на важността да учим децата си на Божия закон.

Каква е целта на образованието?

Основните причини Бог да ви заповяда да учите собствените си деца са:

1. Бог да ви пречисти (вас родителите) като чисто злато чрез огъня и натиска на домашното училище.
2. Да помогнете на децата си да познават и обичат Господ и да бъдат подготвени да Му служат. 

Бог иска ние да имаме близки семейни взаимоотношения и Той използва процеса на семейно ученичество, за да развие Божия характер както в децата, така и в родителите. Бог е установил и проектирал родителите да бъдат основното влияние при формиране ценностите на децата им. Родителите не могат да очакват да получат богоугодна реколта, ако не работят по време на засаждането.

Трябва да се научим да гледаме на домашното образование като на решение за начин на живот, не просто като на академична алтернатива. Използвайте всеки наличен момент, за да обучавате на вечните принципи. Развиването на библейски мироглед у децата ни не е нещо, което се случва случайно.Той се преподава чрез формално обучение и чрез богоугодния пример на родителите.

Като имаме предвид, че обучаваме вкъщи, защото искаме да отгледаме деца, които обичат Исус, няма да бъдем толкова разочаровани, ако детето ни не разбира фонетика или химия. Виждал съм майки толкова обезсърчени от неспособността си да обяснят математически факти на децата си, че стигат до викане или хвърляне на книги. Когато преподаваме различни предмети, постигаме ли крайната си цел - богоугодния характер? Нищо не е толкова важно, че да замени взаимоотношенията ни с Бог и един с друг.

Също е лесно да бъдем впримчени в натовареността покрай различните дейности, на които изпращаме децата си. Дали всички занимания, в които сме въвлечени ни доближават към Бог и един към друг, или по-скоро ни раздалечават? Може да се наложи да калибрираме отново нашия компас.

Какво очаква Бог от нас?

„Той ти е показал, човече, какво е доброто и какво иска Господ от тебе: не е ли да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог?“ (Михей 6:8)

„Нека чуем края на цялото слово: бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека.“ (Еклесиаст 12:13) 

„Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си както себе си.“ (Лука 10:27) 

„Един на друг си носете теготите и така изпълнявайте Христовия закон.“(Галатяни 6:2)

Ако се фокусираме върху преподаването на вечните принципи и развиването на Христовия характер в нашите деца, ще имаме академичния успех като естествен резултат от покорството ни пред Бог. Не трябва просто да учим децата си какво да вярват, а защо това е истина. Те трябва да могат от принципите в Писанието да определят какво е добро и зло. Те трябва да признаят абсолютните истини и да бъдат способни да мислят с библейски мироглед.

Запазвайки покорството пред Бог като основната причина за домашното ни образование, ние имаме гъвкавостта да променяме образователните си подходи, да посрещаме спокойно крайните срокове и да поставим взаимоотношенията в семейството над резултатите от SAT. Можем да имаме радостно, мирно и любящо семейство и все пак да постигаме академичен стандарт, по-висок от този на света, но трябва да държим фокуса си на Христос и да избягваме хуманистичните очаквания.

Източник: https://www.familyrenewal.org/avoiding-burnout-in-homeschooling/