Стъпили здраво на обективна морална основа

Какво е необходимо да отгледаме и възпитаме децата си сред царящото морално объркване в обществото ни?
Това е въпросът, на който се опитва да отговори Наташа Крейн в статията си. Този въпрос е бил провокиран от миналите президентските избори в САЩ, но звучи актуално и за нас и то не само по време на избори.

Като християни и родители, ние имаме отговорността да възпитаме добре децата си в обективни морални ценности и стандарт, който не се променя обаче трябва и да имаме предвид, че те израстват в страна, където е настъпило морално объркване.



Това означава, че:

Първо, трябва проактивно да учим децата си да мислят критично относно природата на морала, за разлика от света около тях.

Знаете ли какъв политически коментар никога не съм виждала? Нещо от сорта на: „Сега, нека да кажа, че това е само и единствено моето лично мнение, защото не вярвам в никаква разкрита религия и следователно осъзнавам, че нямам основание да вярвам, че съществува обективен стандарт на морала, който се прилага за всички хора. Така, че ако не сте съгласни с мен, вашето мнение е също толкова валидно колкото е и моето, защото в свят без обективни стандарти, всичко е въпрос на мнение. “

Това със сигурност не е последователно мислене и то изпълва популярната култура днес. Светска Америка (или България) третира морала като торба, от която се вади това, което е на мода в момента, и в същото време осъжда тези, които не са съгласни, като че ли има някаква обективна основа за морала в свят, който отрича Бог.

Това е объркване.

Ние трябва да учим децата си какви са логичните морални последствия на теистичния срещу атеистичния мироглед. Тук става въпрос за консистентно мислене.

В теистичния християнски мироглед има един Бог, който е изцяло добър и Той е обективният стандарт за морала - Неговият характер дефинира кое е добро и зло за всички хора, независимо от личното ни мнение. Този стандарт е това, което дава смисъл на думите правилно и грешно.

В атеистичния мироглед, индивидите могат да имат предпочитания относно това, което те мислят че е добро или лошо, но никой не може да претендира, че има по-висш авторитет за това предпочитание. Мога да кажа, че убийството е лошо, но това е само в най-слабия смисъл - убийството е лошо според моето лично предпочитание. Някой друг може да твърди, че убийството е хубаво и това е негово правото. Между нас двамата не съществува обективен морален арбитър, никой не може да каже какво трябва да се направи. Моралът просто е субективен.

Разбира се, хората не действат последователно на мирогледа си и затова не виждаме такива хипотетични коментари като моя по-горе.

Второ трябва да научим децата си защо съществува добра причина да вярваме на Библията, че е истина

Да речем, че сте научили детето си на критично мислене и то може да разграничи обективен от субективен морал, както бе описано по-горе. Това му дава основа поне да има последователно мислене, но не е достатъчно, за да му даде разбирането защо има добра причина да вярва, че теистичният мироглед ще му даде правилната представа за морала. Затова децата трябва да имат добра причина да вярват, че Библията е вярна.

Необходимо е нещо повече от това родителят само да повтаря на детето си за 18+ години, в които то живее при него, че Библията е Божието слово. Това означава, че е нужно задълбочено обсъждане на причините, поради които някой трябва да вярва в твърденията за истинност на книга, която твърди че е Божествено откровение. Да се даде отговор на въпроси като:

• Как са били избрани книгите, които съставляват Библията?
• Защо има книги, които не са влезли в Библията?
• От къде знаем, че можем да се доверим на авторите на Библията?
• Как знаем, че Библията която имаме днес казва същите неща, които са били оригинално записани от авторите й?
• Има ли в Библията грешки и противоречия?

За още въпроси вижте статията на Наташа http://christianmomthoughts.com/dont-expect-your-kids-to-care-what-the-bible-says-unless-youve-given-them-reason-to-believe-its-true/ (Не очаквайте, че децата ще ги е грижа какво казва Библията, докато не има дадете причини да вярват, че това е истина). Както подсказва заглавието, децата ни няма да имат причина да основат моралното си разбиране на Божието слово, ако нямат увереността, че то е вярно и истинно относно морала, на който ни учи.

Трето, това означава да дадем на децата си опит да прилагат моралното си разбиране спрямо социалните въпроси, които стоят начело на дискусията днес 

 

Първите ми две точки се отнасят до теоретичното знание, което децата трябва да имат, за да се ангажират със света около тях. Но ако не им помогнем да го приложат към действителните социални проблеми, които са в светлината на прожекторите, ще бъде като изучаване на наръчник за каране на колело без да се качите на колелото.

Всяко основно познание на света може лесно да се обърка, когато се представи с нюансите на обстоятелствата. Например, днес видях, някой във фейсбук да твърди, че всеки човек трябва да е про-чойс (защитник на правото за аборт), дори само защото някои деца биха се родили в ужасни семейства, които ще злоупотребяват с тях. Повечето хора, които някога са мислили върху темата за аборта, могат да видят тази погрешна логика, но ако детето се сблъсква с такова мислене за първи път, може да си помисли че в това има смисъл.

Възползвайки се от възможностите да преведете детето през множество индивидуални социални въпроси, които включват морален избор, вие бихте направили огромна разлика в подготовката на децата си да се ангажират със света около тях.

(Авторката на статията горещо препоръчва книгата
Persuasive Pro Life: How to Talk about Our Culture's Toughest Issue по въпросите с аборта)

Четвърто, трябва да помогнем на децата си да развият желание смело да застават зад своите убеждения

  
Трябва да сме много внимателни да не отгледаме деца, които имат верни убеждения, но нямат куража да ги отстояват в един враждебен свят. Двете неща не вървят непременно ръка за ръка.

Тази седмица преживят това в малък мащаб. Чух,че в класа на сина ми има дете, което е било тормозено от други деца. Разпитах сина си вкъщи какво е чул и видял. Той призна, че е бил свидетел на това и аз го попитах какво е направил от своя страна. Абсолютно нищо. Знаел е, че това е нередно, не му е харесало като го е видял, но ми каза че му е било „твърде неудобно“ да каже нещо на другите. Имахме дълъг разговор и му обясних защо е важно да застава зад убежденията си дори тогава, когато е неудобно. Два дни по-късно, на път за вкъщи от училище, забелязах че в очите му има сълзи. Каза ми, че някои деца говорели как пак ще направят нещо притеснително за това дете. Но този път им казал да спрат и те го направили. 

Да знаеш какво е правилно, да направиш това, което е правилно и да отстояваш правилното са три различни неща, които не са автоматично свързани в умовете и сърцата на нашите деца, а и в нашите. От нас зависи проактивно да изработваме тези връзки, за да сме сол и светлина на света.

Източник:
https://christianmomthoughts.com/what-it-takes-to-raise-a-christian-child-in-a-country-ruled-by-moral-confusion/