четвъртък, 12 декември 2013 г.

Постен какаов кекс с грис - обновен

Днес с удоволствие ви предлагам една доста изпробвана рецепта вкъщи - постен какаов кекс с грис. Много е подходящ за хора, които не употребяват продукти от животински произход, а ще се хареса и на всички останали:-). Намерих този кекс случайно една вечер, когато докато чаках мъжа ми да се върне от работа, ми хрумна идеята да спретна някой прост десерт с какао и налични продукти. Е, както често се случва семплите неща са и сполучливи и вкусни.

Необходими продукти:
  • 1 ч.ч. пшеничен грис
  • 1 ч.ч. брашно
  • 1 ч.ч. захар (слагам 2 пръста по-малко)
  • 1 ч.ч. вода или сок от портокал
  • 1/2 ч.ч. олио
  • 1/2 ч.ч. сладко
  • 3 с.л. какао (пълни с връх)
  • 1 1/2 ч.л. бакпулвер
  • 1/2 настъргана кора от портокал
  • 1/2 ч.л. канела
  • 1 ванилия
1 ч.ч. = 250 мл

Начин на приготвяне:

В купа се изсипват захарта, грисът и водата(сока), разбърква се и се оставя да преседи поне 2 часа. След това се добавя олиото, кората от портокал и сладкото(аз използвам сладко от настъргани дюли, което не е много течно). В друг съд се разбъркват добре сухите съставки - чашата брашно с какаото, бакпулвера, канелата и ванилията и се добавят постепенно към сместа с гриса като се бърка с лъжица (дори не ви трябва миксер:-)).
Готовата смес се излива в намазана с олио и поръсена с брашно форма за кекс.
Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса, на средно около 40 минути.
Десертът става много приятен и ароматен.

Този десерт е взет от руската кухня и там носи името манник.
По желание може да добавите ядки - 50 г нарязани орехи или бадеми.

Източник: http://trydiani.blogspot.com/2012/04/blog-post.html

Обновен вариант на кекса:

Последният път изпробвах нещо различно и стана прекрасен кекса - вместо сладко настъргах на едро ренде 1 банан. Придаде страхотен аромат. Горещо ви препоръчвам този вариант!:-)

четвъртък, 31 октомври 2013 г.

Крем от ябълки и извара



Есента - това е сезонът, в който се събира реколтата, а тази година сме много благословени освен с хубавото топло време и с голямо плодородие. Изобилието от плодове и зеленчуци се отразява благоприятно и на цените, защото когато предлагането е голямо, цените естествено спадат.
Вкъщи имаме доста ябълки, които след като ни омръзна да ядем в суров вид и на сокове, реших че мога да ги използвам като основа на някой десерт. Предлагам ви един крем с печени ябълки и извара.

Необходими продукти:   (6 порции)
  • 1 кг ябълки
  • 500 г извара
  • 3 с.л. кисело мляко
  • 2 с.л. мед
  • 2 с.л. захар
  • 150 мл вода
  • 1/2 лимон
  • сладко по избор
по желание за аромат: настъргана кора от 1/2 лимон или 1/2 ч.л. канела

Начин на приготвяне:

Ябълките се нарязват на четвъртинки, обелват се и се почистват от семките. Слагат се на дъното на тава с малко вода и се поръсват със захарта. Пекат се във фурната на 200 градуса средно за около 30 минути. Като поизстинат се пасират.
Изварата се разбива добре с меда, сока от 1/2 лимон и 3 с.л. кисело мляко. Накрая се смесват ябълките с изварата и се разбърква докато сместа стане хомогенна.

По желание за аромат може да добавите канела или настъргана кора от 1/2 лимон.

В купички или стъклени чаши се сипва по 1 с.л. от сладкото на дъното и после се налива от крема. Използвах сладко от дюли. Готовият десерт се сервира добре охладен.

Според мен това кремче ще бъде успешно и ако вместо ябълки се изпекат и пасират дюли или може комбинация от двата плода.



петък, 18 октомври 2013 г.

Притчи 31: Предаване на библейския принцип за самоуправление на следващото поколение




Но аз имах нещо много важно. Имах майка, която вярваше в мен. И имах майка, която никога не си позволи да бъде жертва, без значение какво се случваше. Никога не се оправдаваше и не приемаше оправдание от нас. И ако някога започнехме да се оправдаваме пред нея, тя питаше: „Имаш ли глава на раменете си?” и ако отговорът беше „да“, тя казваше: „Тогава можеше да помислиш за разрешение. Няма значение какво са казали или направили Джон, Сюзън или Мeри, или който и да е друг. “ И това беше най-важното нещо, което тя направи за брат ми и за мен. Защото, ако не приемате оправдания много скоро хората ще спрат да ви поднасят извиненията си и ще започнат да търсят решения. И това е критичен въпрос, що се отнася до успеха.
~ Д-р Бенджамин Карсън
Неврохирург и директор на Детската неврохирургия в болница Джон Хопкинс.


петък, 11 октомври 2013 г.

Какво може би не знаем за контрацептивите


Оригинална статия: Things Your Doctor May Not Have Told You About Your Birth Control

Има нещо нередно в начина, по който се практикува медицината днес. Един от проблемите е, че медицинското обслужване е организирано така, че лекарите нямат възможност да се запознаят добре със своите пациенти и изчерпателно да отговорят на техните въпроси и притеснения, а също и адекватно да ги информират за всички възможности и последиците от избора на всяка от тях. За 15 минутно посещение в лекарския кабинет това просто е невъзможно. Същото се отнася и за въпросите, свързани с контрацепцията (предпазването от забременяване), както и за всяка друга област. От една страна претоварените лекари нямат достатъчно време  да обърнат внимание на своите пациенти, нямат време и за допълнително образоване и актуализиране на знанията. От друга страна агресивната контрацептивна индустрия за милиарди долари също затруднява жените в това да разберат какво  точно се случва с тялото им при използване на даден метод за предпазване от забременяване.

Горещо вярвам, че всяка жена има правото да знае как работи тялото й и как всяка форма на контрацепция се намесва в естественото му функциониране. Как иначе би могла да даде информираното си съгласие и да избере да приложи някой метод за предпазване от забременяване без това знание?

Хапчето против забременяване 

Много жени знаят, че противозачатъчните таблетки могат да предизвикат образуване на кръвни съсиреци, инсулт, инфаркт, наддаване на теглото, както и намалено либидо. По-малко известен е фактът, че противозачатъчните се класифицират като канцероген първа група за рак на гърдата, черния дроб и рак на шийката на матката, наред с цигарите и азбеста. Този риск е най-висок за жени, които все още не са раждали. Макар да е вярно, че хапчето намалява риска от рак на яйчниците и ендометриума, те са по-скоро редки видове, за които риска при повечето жени е малък, докато ракът на гърдата е най-смъртоносният вид рак сред жените в детеродна възраст. Надявам се, че  ако използвате противозачатъчни таблетки, то Вашият лекар Ви е казал за тези странични ефекти.

Нещо, за което най-вероятно не сте били информирани относно хапчето е, че то води до състаряване на шийката на матката с около две години за всяка година на употреба. Това е една от причините, поради която използването на хапчето след време може да доведе до безплодие (и може би причина, поради която контрацептивната индустрия поддържа мултимилиардната индустрия за борба с безплодието). Шийката на матката произвежда различни видове секрети (цервикална слуз) и всеки тип има различна функция. Когато една жена е в безплодната част от нейния цикъл, тялото й произвежда определен тип цервикална слуз, която блокира сперматозоидите от навлизането им в шийката на матката и в матката. По време на 100-те часа от цикъла, през които една жена е в състояние да забременеете, шийката на матката й произвежда такъв вид течност, която защитава подхранва и насочва сперматозоидите към евентуално чакащата яйцеклетка, както и филтрира дефектните сперматозоиди. Една от функциите на хапчето е, че то променя шийката на матката, като увеличава количеството на секретите, които блокират сперматозоидите и намалява количеството на секретите, които спомагат за зачеването. Този процес се случва естествено с напредване на възрастта, но това е два пъти по-бързо за употребяващите противозачатъчни таблетки.

Хапчето също променя химията и клетъчната функция и прави жената по-податлива на заразяване с ХИВ/СПИН и други предавани по полов път болести. Употребата на противозачатъчни таблетки увеличава скоростта на репликация на вируса на СПИН, и скоростта на инвалидизиращите ефекти на заболяването. Хапчето и използването на контрацептивната инжекция Депо-Провера вероятно са  причина, поради която повече жени имат ХИВ в сравнение с мъжете.

Хапчето причинява толкова много хормонални и физически промени в тялото на жената, че непрекъснато се съобщава за нови странични ефекти. Няколко изследвания са показали, че хапчето също оказва влияние върху главния комплекс за хистосъвместимост, който играе роля в имунната система. Тези, които не използват хапче са привлечени повече от партньор, който има различни от техните гени от главния комплекс за хистосъвместимост. Въпреки, че е все още в процес на изследване, вече има основания да се смята, че това помага на имунната система на тяхното потомство като децата им ще имат по-пълноценен профил. Потребителите на противозачатъчни, обаче, са по-привлечени от партньор с подобни гени, което води някои да подозират, че употребата на противозачатъчни е допринесла за нарастващия процент на децата, които страдат от различни имунни заболявания.


Спиралата

Матката на здрава жена е стерилна. Когато вътре в нея се постави контрацептивна спирала, тялото я разпознава като чужд обект и се опитва да я изгони. Матката се свива, възпалява се, и изхвърля своя вътрешен слой в усилията си за премахване на спиралата, понякога в продължение на месеци. Прекаленото кървене може да доведе до анемия. За спиралите, които съдържат хормони – те ще намалят кървенето и спазмите, но тъй като спиралата има синтетични хормони, тя носи същите рискове както хапчето.

Производителите на спирали предупреждават, че потребителите са застрашени от по-голям риск от развитие на възпаление на таза, което може да доведе до безплодие, хистеректомия (отстраняване на матката) и дори смърт. Те са с по-голям риск от развитие на гъбични инфекции и бактериална вагиноза, която е промяна в нормалните бактерии във вагината. При наличие на бактериална вагиноза броят на патогенните бактерии надвишава този на полезните бактерии. Тази инфекция може да увеличи риска на жената от заразяване с ХИВ/СПИН и други полово предавани инфекции. Други рискове при използването на спирала са: перфорация на матката, врастване на спиралата в матката, безплодие и извънматочна бременност. Когато въпреки използването на спирала настъпи бременност, то тя е с изключително висок риск както за бебето, така и за майката.

Въпреки, че не бях в състояние да намеря научни статии по този въпрос, подозрителен е броят на жените в различни форуми и други сайтове, които са имали първия си припадък точно след поставяне на спирала.


Контрацептивна инжекция Депо-Провера

Депо-Провера е инжекция, съдържаща синтетичен хормон прогестин. Един от ефектите на инжекцията е промяна в цервикалната слуз на жената. Това състарява шийката на матката и може да доведе до постоянно безплодие. (Моля, вижте секцията за „хапчето“ за по-подробно обяснение.) За жените, които използват инжекцията съществуват: два пъти по-голяма вероятност да се заразят с ХИВ/СПИН, повишена честота на ХИВ репликация и  голяма вероятност от предаване на вируса на други. Проучване, направено през 2004 година заключи, че инжекцията пречи на имунната система на жената и я излага на по-голям риск от заразяване с гонорея (трипер) и хламидия. Допълнителни рискове от инжекцията Депо са двойно по-висок риск от рак на гърдата и загуба на костна плътност.

Бариерни методи (Презервативи и спермициди)


Докато работех върху тази статия, организацията 1Flesh писа за рисковете от презервативите, и тъй като бяха направили повечето от проучванията вместо мен в тази област, аз просто ще обобщя своите точки.(Ако искате повече информация, можете да намерите на английски тук.) Това, което много хора не знаят е, че спермата е много полезна за женското здраве. Спермата действа като антидепресант и затова жените, които използват презервативи, имат по-високи нива на депресия в сравнение с тези, които не използват. Ще цитирам изследване от 2002 г. по този въпрос:

„Не само, че жени, които са имали секс без презервативи, са по-малко депресирани, но симптомите на депресия и опити за самоубийство сред жените, които са използвали презервативи са пропорционални на честотата на употреба на презервативи“. Други проучвания сочат, че спермата може да регулира менструалния цикъл на жената, да предотвратява прееклампсия по време на бременност, и да намали риска от рак на гърдата.

Спермицидите (контрацептивни вещества, най-често под формата на кремове, които унищожават сперматозоидите) дразнят вагиналните стени, което прави жените по-податливи на ХИВ/СПИН и други полово предавани инфекции.

Стерилизация при жените

Стерилизацията или „връзването на тръбите“ е хирургическа процедура. Като такава, тя носи всички рискове на инвазивната хирургия като риск от инфекция, болка, кръвни съсиреци и смърт. Други рискове включват извънматочна бременност, а за по-младите пациенти – по-висок риск от хистеректомия (отстраняване на матката) след време. Много жени съжаляват впоследствие, че са направили процедурата и се чувстват депресирани. 

Стерилизация при мъжете (Вазектомия)

При нормално функциониращ мъж, сперматозоидите се произвеждат в тестисите, съхраняват се в епидидимиса над тестисите и по време на еякулация се изхвърлят навън директно от тялото. Спермата никога не взаимодейства с коя да е друга част от тялото на мъжа и не навлиза в кръвообращението. Нормало мъжете произвеждат приблизително 200 милиона сперматозоиди на ден. Рисковете след стерилизация при мъжа включват болка и подуване на мястото. Някои могат да получат инфекция. Някои мъже ще изпитат хронична болка и тежест или може да се наложи хирургично отстраняване на сперма гранулом (маса от сперматозоиди и имунни клетки).

Вазектомията не потиска производството на сперма. Вместо да излизат вън от тялото през тръба, след вазектомия милиони сперматозоиди се разливат в телесната кухина на мъжа и се разпознават като чужди клетки от тялото, които са атакувани от имунната му система. След 6-9 месеца от вазектомия, 90 % от мъжете имат антиспермални антитела в кръвта. Въпреки че въздействието на тези антигени все още не е добре проучено, някои смятат, че това може да допринесе за появата на автоимунни заболявания. Вероятно поради наличието на тези антигени,  вазектомията е рисков фактор за развитие на първично прогресираща афазия (ППА) след време. ППА е форма на деменция, която засяга способността на едно лице да формира думи в речта, и като се развие, тя може да доведе до други симптоми на деменция, като поведенчески проблеми, липса на правилна преценка, и личностни промени. При мъжете, които са развили ППА, тези които са имали вазектомия имат по-ранна възраст на поява на заболяването в сравнение с мъжете, които не са имали. Депресията и съжалението за направената стерилизация са също реален риск.

Какво може да направи жената?

Погрешно е вярването че, в случай че не желаем да имаме дете в момента, ще трябва да се примирим със страничните ефекти от употребата на изкуствените контрацептиви. Естественото семейно планиране (ЕСП) е метод, при който жените се научат да наблюдават промените в телата си, за да знаят кога са плодовити. Направено е проучване в Индия, което включва над 16 000 бедни индуистки, мюсюлмански и християнски жени, използващи ЕСП.  Те имали над 99% ефективност в предпазването от забременяване. По същия начин, в Китай нивото на ефективност на ЕСП остава около 99%. Освен това, двойки, които са опитали ЕСП, са склонни да го харесват и да продължат да го използват.

Въпреки, че естественото семейно планиране често е бъркано със стария календарен или ритмичен метод, модерните методи се основават на науката. Нещо което много хора не знаят е, че една жена е плодовита около 100 часа в цикъла си. Това е  времето, през което тя е в състояние да зачене. Тогава тялото на жената отделя секрет – определен тип цервикална слуз. Тази течност се произвежда в резултат на хормонални промени, които стимулират узряването на яйцеклетката и подготовката за овулация. Д-р Билингс, Браун и Бъргър изучават връзката между промяната в цервикалната слуз и хормоналните промени в жената, и през 1972 г. публикуват своите изводи – а именно, че жените могат чрез просто наблюдение да знаят кога са в техния плодовит период и то с точност, каквато имат лекарите и медицинския персонал в лаборатории с най-модерно оборудване.


Може да бъде подвеждащо да се каже, че няма странични ефекти от използването на ЕСП.  Ето някои от тях: двойките, прилагащи ЕСП отчитат повишено уважение между съпрузите и самоуважение, те почти никога не се развеждат, имат по-пълноценно общуване помежду си и увеличена честота и качество на половия акт. За себе си мисля, че жените заслужават да имат тези „нежелани“ реакции.

Информация на английски относно естественото семейно планиране, включително и тест за определяне на точния метод за вас, може да намерите тук.

Статията е преведена оттук: http://www.myfemininemind.com/2012/07/things-your-doctor-may-not-have-told_25.html











сряда, 2 октомври 2013 г.

Пълнени чушки с пилешко и киноа

Ето една идея за ястие, което ще се хареса много на любителите на месо, които не търпят постни гозби :-). Чушки с месо (в случая пилешко) е стандартна рецепта, но за разнообразие реших да пробвам какво ще стане, ако добавя малко киноа към плънката. Получи се доста приятно.

Киноата е зърнена култура с произход Южна Америка. Семенцата са малки като кус кус, но съдържат ценни елементи като например желязо, калций, фосфор, магнезий, а също киноата е с високо съдържание на протеини, фибри и не съдържа глутен. Може да се използва в ястия като заместител на ориза и е предпочитана храна от вегани и вегетарианци.

Тази рецепта бихте могли да я направите и с ориз вместо с киноа.

Необходими продукти:

  • 2 пилешки бутчета с прилежаща част (1 тарелка около 500 г)
  • 1 к.ч. киноа (чаша с вместимост 100 мл)
  • 6 големи камби или обикновени широки чушки
  • 1 морков
  • парче целина
  • 1 малка глава кромид лук
  • 2 скилидки чесън
  • 3-4 стръка магданоз или копър
  • 1 с.л. олио
  • сол на вкус
Начин на приготвяне:

Пилешките бутчета се сваряват. Ако използвате тенджера под налягане, това става по-бързо и стъпките са следните: Бутчетата се заливат със студена вода и се добавя сол. Затваря се тенджерата и се поставя на котлона, включен на максимална степен. След като засвисти клапана на тенджерата степента на котлона се намалява два пъти(ако максимума е 6, го слагате на 3). Бутчетата се варят 15 минути. През това време си подготвям плънката. Нарязвам на ситно моркова, целината и лука и ги задушавам в тиган с 1 с.л. олио и малко вода. Към тях прибавям и добре измитата киноа (най-добре се измива в цедка под течаща вода). Когато бутчетата са готови ги почиствам от кожата и ги обезкостявам. Нарязвам месото на много ситно и го добавям към плънката в тигана. Разбърквам всичко добре. Добавям нарязан на ситно магданоз, може и копър, както и смачкания чесън. 
Почиствам камбите от дръжките и семената и ги нареждам в тава. С лъжица пълня от сместа с пилешкото и киноата. След като съм напълнила добре цялата плънка добавям и бульон във всяка камба. Сипвам 1 пръст вода в тавичката и пека в предварително загрята на 200 градуса средна фурна около 40 минути.


четвъртък, 26 септември 2013 г.

Крем супа от цвекло

Супа с приятен цвят на малинов крем е рецептата ми за днес.
Червеното цвекло е много полезно и затова търся нови вкусни възможности за готвене с него. Тази крем супичка е хубава не само на външен вид. Комбинацията с ароматна целина и различни видове зеленчуци (може да експериментирате и с други) е доста сполучлива според мен.
Идеята адаптирах от сайта bg-mamma.


Необходими продукти:
  • 1 глава червено цвекло
  • 3 картофа
  • 2 моркова
  • 1/2 глава целина
  • 1 глава кромид лук
  • 1 ч.ч. прясно мляко
  • 3 с.л. олио или зехтин
  • 1.5 л вода
  • сол и черен пипер на вкус
  • магданоз

Начин на приготвяне:

Зеленчуците се почистват, нарязват на едри парчета и сваряват в подсолена вода с малко олио. Може да използвате тенджера под налягане, за да спестите време. Варенето отнема между 20 и 40 минути според избрания метод. Имайте предвид, че цвеклото се сварява най-бавно. Затова може да го нарежете на по-дребни кубчета.
След като всичко се е сварило добре, се изчаква зеленчуците да поизстинат и тогава се пасират във водата, в която са се варили. Ако ви се стори, че сместа е гъста, добавете още гореща вода. Ако е по-рядка, може да поправите това с прибавянето на лъжица грис и варите още 5-10 минути. Добавя се чаша мляко и супата се оставя да заври отново, след което се маха от котлона.

Сервира се с поръсен магданоз и по желание може да се натроши малко сирене.

Стандартно крем супите се поднасят с крутони (малки препечени кубчета хляб). Това е въпрос на вкус и предпочитание.


сряда, 11 септември 2013 г.

Ръжен хляб със сода

Ето един много бърз и лесен хляб за „спасяване на положението“ в случай, че сте останали без хляб и не можете да си купите от магазина, поради неблагоприятна метеорологична обстановка навън:-)). Този хляб става сполучлив от първи опит, което беше една много приятна изненада за мен, а поводът да реша да го направя наистина има нещо общо с времето днес:-) Вкъщи имах ръжено брашно остатък, затова реших да го използвам иначе може да се направи и с обикновено брашно. (Но факт е, че и с ръжено става сполучлив, а и по-полезен.)

Необходими продукти: (за 1/2 доза)

  • 1 1/2 ч.ч. ръжено брашно
  • 1/2 ч.ч. бяло брашно
  • 1 ч.ч. кисело мляко
  • 1/2 ч.л. сол
  • 1 ч.л. сода за хляб

1 ч.ч. = 250 ml

Начин на приготвяне:

Брашното се изсипва в купа или тава, където ще омесите хляба. Прави се кладенче в средата и вътре се сипва млякото разбито със содата и малко сол. Обърква се първо с лъжица - да стане една лепкава маса и после с ръка. С добавяне на малко брашно се омесва съвсем набързо една топка - питка. Поставя се в намазана с олио тава, нарязва се с нож леко отгоре и може да се наръси със сусам.

Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна на средно около 30 минути за тази доза. Като е готов хлябът се изважда от фурната, напръсква се със студена вода (това го знам от майка) и се покрива с кърпа да изстине.


Ако имате малко дете, може да се уверите, че хлябът е сполучлив като му отчупите малко и то си го хапне с апетит:-) Все пак имайте едно на ум, че това може просто да е сигнал, че детето ви е изгладняло:-)

Източник на рецептата е Блогът на Йоли.

петък, 6 септември 2013 г.

Шокоберинът (или сурова шоколадова торта)




Името шокоберинът се роди в опит да измисля подходящо заглавие на десерта, с който взех участие в един кулинарен конкурс. То съдържа в себе си основните съставки на този десерт, а именно: шоколад, боровинки и ядки, много ядки:-)
Иначе рецептата е известна под името сурова шоколадова торта.

Е, не мога да се похваля с награда от конкурса (това беше малък удар по егото ми, който няма да ме обезсърчи да пробвам отново:-). А и както съветваме нашия малък син: Какво правим като паднем? - Ставаме:-), то и аз ще продължа напред в кулинарните предизвикателства.

Сладкишът е интересен и може да се каже дори полезен, затова смятам, че си струва да го споделя с повече хора.

Необходими продукти:   (за 8-10 порции)
  • 150 г сурови орехови ядки
  • 230 г сушени смокини (или фурми)
  • 160 г сурово кашу
  • 150 г боровинки
  • 100 г черен шоколад (за готвене с високо съдържание на какао)
  • 1/2 ч.ч. вода (120 мл)
  • 2 с.л. мед
  • 8 с.л. кокосово масло
  • кокосови стърготини за украса

Начин на приготвяне:


Предварително накиснете кашуто в студена вода за поне 2 часа. То ще бъде основа или блат за шокоберинъта.
Основата се приготвя по следния начин:
В блендер се смилат орехите и сушените плодове - смокини или фурми. Трябва да стане много гъста лепнеща смес, която не е съвсем хомогенна. Ако смокините са по-сухи, добавете и 1 с.л. вода.

Шокоберинътът се налива във формички, които може да направите и сами. Ако искате малки самостоятелни порцийки, може да изрежете рингове с височина 4-5 см от пластмасови чаши за чай - аз използвах такива с диаметър 7.5 см , а също друг добър вариант е пластмасова двулитрова бутилка с гладка повърхност, от която да изрежете цилиндрични пръстени. В зависимост от избрания диаметър на ринговете ще получите различен брой шокоберинъти. С тази доза аз направих 5 малки тортички и 2 по-големи(с диаметър 11 см).

Поставяте ринговете върху поднос , поръсвате малко кокосови стърготини на дъното за по-лесно отделяне на шокоберинъта и с лъжица изсипвате малко от сместа за основа. С друга суха лъжица притискате към дъното и така оформяте добре основа с дебелина най-добре около 0.5 см. Прибирате в хладилника и се захващате за крема.

Приготвяне на шоколадовия крем:
Кашуто се отцежда. Следва пасиране с малко вода (100-120 мл) докато стане на паста. Съветват, че това става най-добре с помощта на кухненски робот, но аз използвах заместващ вариант - блендер и после, за да е по фина консистенцията минах сместа и на пасатора. 
На водна баня се разтопява шоколада. Прибавя се разтопеното кокосово масло, което служи за стягане на крема  и 2 с.л. течен мед. Всичко това се обърква добре с пастата от кашу. Кремът излиза приблизително около 500 мл. Съвсем леко подсладен е от меда и кашуто и е доста вкусен.

Формичките (наричани още пръстени или рингове по-горе) с основата се изваждат от хладилника. Поръсват се отгоре сурови боровинки или други горски плодове и се залива с шоколадовия крем. Шокоберинътът трябва да е с дебелина около 2.5-3 см. (Е, може да излезе и по-висок, но това ще е за сметка на броя порции и освен това десертът е доста калоричен, та е добре да се хапва с мярка.:-))
За украса се използват боровинки и кокосови стърготини. След като сте готови, приберете сладкиша в хладилник да отлежи няколко часа. Преди сервиране може да отстраните ринговете с помощта на тънко ножче.





петък, 23 август 2013 г.

Обикновени курабии с канела

Отново сме на сладка вълна:-) Този път рецептата е за обикновени курабии с канела (добавих я за разнообразие на вкуса). Ще бъда отново подробна в обясненията, за да не се налага да се чудите какво означава „брашно - колкото поеме“ и „време за печене - до порозовяване“. Сигурна съм, че някои от вас се справят чудесно и „на око“, но за начинаещ кулинар като мен точността е от значение.


Необходими продукти:   (~60 броя сладки)
  • 4 бр яйца
  • 1 ч.ч. захар
  • 1 ч.ч. кисело мляко
  • 3/4 ч.ч. олио
  • 1 ч.л. сода бикарбонат
  • 920 г брашно ( 1 кг без 1/2 ч.ч)
  • 2 ванилии
  • 1 настъргана кора от лимон
  • кристална захар и канела за поръсване
* 1 ч.ч. = 250 мл

Начин на приготвяне:

В началото отделяме един жълтък, който ще използваме за намазване на сладките, а останалите три яйца и един белтък разбиваме с миксер заедно със захарта. Следва сипване на олиото, като продължаваме да бъркаме сместа. Содата се поставя в киселото мляко и се разбърква, след което се добавя към останалите продукти. Слагаме настърганата кора от лимон и две ванилии за аромат и започваме да сипваме от брашното. Първоначално продължаваме да разбъркваме с миксера. След третата чаша брашно, сместа става доста гъста и е време да размесваме на ръка. Първо с лъжица докато е лепкаво тестото. Добавяме постепенно брашното и бъркаме, за да се поеме равномерно от тестото. В момента, когато то може да се отлепва от стените на съда, продължаваме да месим на ръка. Тестото остава меко и от него могат спокойно да се оформят топчета с големина на орех, които като ги овалваме между дланите си, не се залепват там.

Така приготвените сладки нареждаме в тавата на фурната върху хартия за печене на разстояние 3-4 см една от друга. С четчица намазваме отгоре с жълтък и ръсим със захар и канела.

Печем в предварително загрята фурна на 170 градуса, на средно. Времето за печене  е 15 минути. Ако знаете, че горният ви реотан пече по-слабо, може последните 2-3 минути да печете само на горно. Аз изпекох три тави с тази доза.

Важно е след като извадите курабиите от фурната и изстинат, да ги сложите в кутии с капак, за да не изсъхват. Първият път пропуснах това и макар, че покрих с фолио подноса, сладките ми се втвърдиха и изсъхнаха още на втория ден.

Източник www.supichka.com. Мярката за брашно е коригирана от мен след изпробване.

Вариант, който правих скоро е курабии с джинджифил. Вместо ванилия, лимон и канела слагам в тестото 2 ч.л. сух джинджифил и настъргвам допълнително 1 см от пресен корен джинджифил. Получават се приятни, с лек аромат на джинджифил курабии.



сряда, 14 август 2013 г.

Домашно кисело мляко

Днес ще ви покажа колко лесно се прави кисело мляко в домашни условия.
Предпоставка за хубавото кисело мляко е качествено прясно мляко, от което да го приготвим.
Семейството ни отскоро стана потребител на мляко от частни ферми, които го доставят до дома ни след като сме го поръчали по интернет. (Ако живеете в София, ви ги препоръчваме:  Натурално-Прясно-мляко Доставено-до-дома) Радвам се, че пазарът на малките производители се развива в тази посока - удобство за нас като потребители, както и напълно удовлетворяващи качество и цена.

Необходими продукти:
  • 6 л прясно мляко
  • 6 с.л. кисело мляко
Предложеното количество мляко стига за една седмица на нашето семейство. Вие може да подквасите по-малко или повече количество според нуждите ви или за проба.

Начин на приготвяне:
Прясното мляко се сварява. (Отне ми 45 минути, за да сваря наведнъж цялото количество от 6 литра в една голяма тенджера.) Изчаква се да се поохлади и се налива в стъклени буркани. Така то трябва да изстине още до около 42 градуса (ако си потопите пръста ще усетите приятно топло, не горещо, но и не хладко).
Отделно в купичка разбивам 6 с.л. кисело мляко със стайна температура, към което добавям около 100 мл от прясното мляко. Разбърквам. Когато млякото в бурканите достигне подходящата температура във всеки буркан сипвам по 1 с.л. от купичката със закваска и разбърквам. Поставям капачки на бурканите и ги покривам с няколко кърпи, за да се запази топлината, необходима за ферментацията. След 3-4 часа премествам бурканите в хладилника. Там млякото се стяга окончателно.(Аз го оставям да престои една нощ там преди да го консумираме.)

Готовото кисело мляко стои стегнато в буркана и като се загребе с лъжица. Това може би зависи и от маслеността. С гладка повърхност е и е леко и приятно на вкус. Отделя се малко суроватка.

Ще спомена само, че първия път като подквасвах мляко използвах купено кисело мляко от магазина. Чувала бях, че с някои марки кисели млека не става подквасването, но при мен се получи. Гледах на кофичката с мляко да пише, че е от 100% краве мляко, без консерванти и да съдържа жива закваска с бактериите Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus.

Ако решите да пробвате и вие, няма да съжалявате. Технологията както видяхте е доста проста и резултатът си струва. Успех!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...