Пандишпанови кексчета

Пухкави пандишпанови кексчета с гореща вода са днешното ми предложение.
Тази рецепта съдържа само основни продукти и бих казала е икономична. Не се използват масло или мляко. Няма необичайни или екзотични съставки. Разбира се, възможни са вариации - добавяне на ядки, плодове, сладко, какао.

Необходими продукти:

• 4 яйца
• 225 г захар
• 100 мл олио
• 100 мл гореща вода
• лимонова кора
• 300 г брашно
• 1 ч.л. бакпулвер
• 2 ванилии
• ядки за украса( по желание)

Начин на приготвяне:

Отделят се жълтъци от белтъци. Белтъците се разбиват на гъст бял крем с миксер на висок оборот като се добавя постепенно захарта. Разбива се непрекъснато 5 минути. Гъстотата трябва да е такава, че като вдигнете бъркалката от сместа, да се получат бели връхчета.
След това се добавят жълтъците. Разбърква се и се сипват олиото и водата, докато продължавате да разбивате с миксера. Първоначално се притеснявах много, че белтъците ми може да се пресекат от горещата вода. За щастие това не се получи. Вероятно, причината е че сипвах на тънка струйка водата и разбивах в същото време с миксера.
Добавя се пресято брашното с бакпулвера и ванилиите, и накрая настърганата кора от лимон.

Първият път като правих тези кексчета използвах хартиени кошнички. Сипах сместа направо в тях без да използвам специална форма и някои от тях се поразляха настрани. Вторият път си взех силиконови форми за мъфини, които само леко намаслих и изсипах сместа в тях. Всяка формичка или кошничка се пълни 2/3 със смес, за да има пространство за надигане на кексчето при печене без да се разлее тестото.
Отгоре за декорация поставих по 1 бадем, но вие може да сложите каквото решите. Сложих и по една черешка от сладко. За съжаление сладкото ми падна на дъното на кексчето, а не остана по средата, както ми се искаше. Ще трябва да се поупражнявам докато разбера тази тънкост с пълнежа:-) Ако някой има опит и знае как става, може да сподели.

Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса, на средно за около 15 минути.

Ако използвате силиконова форма, трябва да изчакате да поизстине преди да извадите кексчетата, за да не се разтрошат.

Скоро случайно ми хрумна идеята, че тези кексчета са подходящи за сиропиране. Ако сте любител на реване или друг сиропиран десерт, може да пробвате. Мисля, че ще се получи добре.

Източник на тази рецепта е блогът Вкусно с Йоли.

Вкусни хапки с риба тон

Хапки или малки сандвичи от франзела с риба тон са днешното ми солено предложение.
Подходящи са за лека следобедна закуска.
За пръв път съм ги пробвала на моминското си парти, вечерта преди сватбата. Те бяха сред лакомствата, които една приятелка, тя е филипинка по народност, беше направила в моя чест. Страшно се харесаха на повечето гости, защото са си вкусни:-))

Необходими продукти:   (56 броя)

• 1/2 глава кромид лук
• 1 консерва риба тон(филе) в зехтин(240 г)
• 1/2 малка майонеза (50 г)
• 2 бр. франзели

Начин на приготвяне:

Нарязвате лука на ситни кубчета. В купа изсипвате консервата риба тон и с вилица я намачквате хубаво. Добавяте лука и майонезата и разбърквате. Получава се нещо като пастет, но не толкова фин. Франзелите се нарязват на филийки с дебелина около 1 см. Аз получих от 1 франзела 28 филийки. Намазвате сместа на всяка и нареждате сандвичите в тавата на фурната.

Включвате фурната на горно печене (или ако имате грил) за около 5 минути на 200 градуса(докато се запекат леко).
Сервирайте топли.

Може да си спестите печенето на филийките. Рибеният пастет с лука е много приятна разядка и си е идеален за мазане върху филийка и директно хапване . Друго удобно на този вариант(суровия) е, че ако ви остане от пастета, го прибирате в хладилника и може да се консумира спокойно на другия ден, докато печените филийки като изстинат стават малко жилави и вече не са толкова вкусни.

Сполучлив кекс с ябълки

Нарекох този кекс сполучлив, защото последните две години, когато го правя все се получава добре.
Преди да намеря тази рецепта имах един не много сполучлив опит, историята около който е забавна и може да се каже поучителна, затова ще ви я разкажа на кратко.
Не помня дали бях сгодена или беше малко преди това, когато съпругът ми реши да ме запознае с баба си и дядо си на село. Исках да занеса нещо, по възможност домашно направено. По онова време бях съсредоточена повече върху работата си, а не в домакинстването и готвех рядко. Въпреки това, реших да направя един кекс. Забърках съставките и като взех да търся формата за кекс, се оказа, че нямам такава...Хукнах към магазина, а беше около седем вечерта. Нямаха форми за кекс - ами сега? Беше вечер, а на другата сутрин рано щяхме да хващаме влака. Сетих се, че недалече от квартирата ми има мол и вероятно там ще намеря форма, а и работят до по-късно. Спомням си, че отидох пеша - тичешком, а разстоянието не беше съвсем малко - около три спирки. Важното, че намерих каквото ми трябваше и се завърнах у дома да изпека кекса. Не се надигна много, май го и попрепекох леко и си казах: „Ех, защо става така - когато искаш да се представиш добре, най-зле се получава?“ Скоро след този злополучен опит, не се обезкуражих, а се амбицирах, нали вече имах и кексова форма:-), и намерих въпросната рецепта, която ще ви разкажа днес.
Модифицирах леко оригиналната рецепта, която взех от тук.

Необходими продукти:

• 3 яйца
• 1 ч.ч. захар
• 1 ч.ч. кисело мляко
• 80 г масло
• 2 ч.ч. брашно
• 1 ч.л. сода за хляб
• 1 ванилия
• 2 с.л. какао
• 1 ч.ч. нарязани ябълки
• 1 ч.л. канела
• 5-6 ореха
• 2-3 парченца локум (по желание)

Използвала съм мерителна чаша с вместимост 250 мл.

Начин на приготвяне:

Разбивам яйцата със захарта на пяна. Добавям към тях киселото мляко, в което съм разтворила содата за хляб. Изсипвам разтопеното масло и накрая постепенно добавям пресятото брашно с ванилията, като не спирам да бъркам. Брашното съм го намалила - един пръст под ръба на чашата. Забелязала съм, че когато тестото стане с необходимата гъстота, при бъркане образува мехури. Това ми служи за ориентир, че брашното е достатъчно, а тестото е готово.
Намаслявам формата за кекс и я поръсвам с брашно, за да не залепва кекса и лесно да се извади след като се изпече. Изсипвам половината смес вътре. След това отгоре поръсвам един плътен слой от нарязаните на кубчета ябълки(2 малки ябълки). Върху тях посолявам канелата. Ако желаете, може да добавите и 2-3 парченца локум, нарязан на ситни кубчета. Вкусът на бергамонт от локума много ми допада, а и се комбинира добре с канелата и ябълките.  В купата с останалата смес разбърквам 2 лъжици какао и изсипвам върху ябълките какаовата смес. Отгоре натрошавам на едро орехите.
Суровата смес запълва кексовата форма на половина. При печене кексът бухва.
Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса на средно около 40 минути.

Следващата сряда е ред на нещо солено :-)

Очаквайте „Вкусни хапки с риба тон“

Лесен сладкиш с какаова заливка

Тази седмица ще ви представя един сравнително обикновен ежедневен сладкиш със заливка. Съдържа малко продукти, но резултатът накрая никак не е лош( поне според компетентното мнение на съпруга ми:-).
Като количество излиза двойна доза и е достатъчен за семейството ви, а и за гостите. Сладкишът не е взискателен, лесен е за приготвяне и няма какво да се обърка.

Необходими продукти:
     (блат)

• 2 ч.ч. кисело мляко
• 2 ч.ч. брашно
• 1 и 1/2 ч.ч. захар
• 1 ч.л. сода за хляб
• 1 ванилия
• кората от 1/2 лимон( по желание)

     (заливка)

• 125 г масло
• 6 с.л. захар
• 3 с.л. вода
• 3 с.л. какао
• 100 г ядки (по избор)

Начин на приготвяне:

Ще уточня в началото, че тестото не съдържа яйца и мазнина, за да не си помислите, че случайно съм ги пропуснала:-))) Чаената чаша, която ползвам е с вместимост 250 мл.
Разбиват се киселото мляко със содата и захарта. Ако желаете, за аромат добавете настърганата кора на половин лимон и 1 ванилия. Накрая се прибавя пресятото брашно като се бърка. Може да използвате миксер или на ръка да разбъркате. Тестото се изсипва в тава върху намазана с мазнина и поръсена с брашно хартия за печене. Хартията е добре да е не само на дъното на тавата, но и да обхваща стените отстрани, дори малко да излиза.
Аз използвах тавата от фурната(35см х 32 см). Не се притеснявайте, че тестото е съвсем тънко. Това не е кекс, който се очаква да бухне, а по-скоро блат с дебелина 1 пръст. Пече се на средна фурна 180 градуса около 25-30 минути.

След като е изстинал блата го нарязвате на квадрати или ромбове с големина по ваше желание. В оригиналната рецепта бяха на хапки. Аз ги нарязах по-едро - квадрати със страна 4-5 см.

Заливката се приготвя изключително лесно - смесват се продуктите, без ядките, и се разтопяват в тенджерка на котлона. Заливате блата като разпределяте равномерно какаовата смес с шпатула и отгоре поръсвате с нарязаните ядки.

Рецептата взех от тук.

Време за приготвяне: 50 минути
Себестойност на продуктите: ~ 6-7 лв

Бисквити с орехи и шоколадов чипс

Тази седмица исках да приготвя нещо сладко за съпруга ми, което да е удобно за носене като си на път. Той е любител на шоколада и изборът ми се въртеше около рецепта, в която задължително да присъства какаовото изкушение:-). Замислих се какво да направя и се сетих за хрупкавите бисквити с шоколадов чипс (cookies), които се продават в магазина, но домашно приготвени щяха да са, разбира се, по-специални:-).
От известно време им бях хвърлила око и имах желание да се пробвам с тях, но чаках само подходящ повод за този нов експеримент:-)

Така, след като се поразрових в интернет за хубава рецепта (подробна и добре описана) се спрях на тази.

Необходими продукти:

• 2 яйца
• 125 г краве масло (малко пакетче)
• 250 г тъмно кафява захар („Мусковадо“)
• 250 г брашно
• 150 г орехови ядки
• 100 г тъмен шоколад
• 50 г стафиди
• 1 ч.л. сол
• 1 ч.л. бакпулвер
• 1/4 ч.л. сода за хляб
• 1 ванилия

Намалила съм шоколада, който в оригиналната рецепта е 160 г. Аз сложих 1 шоколад от 100 г и допълних със стафиди.

Начин на приготвяне:

Смесих продуктите - първо маслото, захарта и солта се разбиват с миксер до хомогенна маслена смес, добавих едно по едно двете яйца. След това изсипах и останалите съставки - брашното с набухвателите и ванилията и накрая ядките и шоколадовите парченца.
Разбърках добре на ръка.
Направи ми впечатление, че тестото стана доста лепкаво и меко, сякаш можеше да поеме още малко брашно. Не съм добавяла допълнително, но мисля, че това се отрази на крайния резултат при печенето - бисквитите се разляха и станаха по-тънки. Следващият път бих добавила още брашно, за да стегне тестото повече.

Оформих с помощта на домакинско фолио 3 пръчки, като тънки палки салам, и ги сложих в камерата на хладилника за 2 часа да стегнат. Извадих и нарязах на филийки с дебелина ок.1 см. Някои от тях се разтрошиха, но не се притеснявайте. По време на печене сладките се разтичат и си заемат обла форма.
Много важно е да се остави достатъчно разстояние ( 3-4 см) между всяка, за да не се залепят краищата им.

Печенето е индивидуално за вашата фурна. Моят опит е печене максимум 10 мин. на средна фурна при 170-180 градуса. Трябва да се внимава, защото тестото е тъмно заради кафявата захар и може да не забележите как сте препекли бисквитите(така стана с първата ми тава, добре че после имаше още 2 тави, че да се отсрамя:-)))

Като вкус стават много приятни - не са прекалено сладки, а са топящи се в устата благодарение на масълцето:-).

Добър апетит!

Очаквайте следващата сряда „Лесен сладкиш с какаова заливка“

Овесени сладки

Като продължение на темата с овесените ядки, след овесената закуска, ви предлагам тези изпробвани от мен сладки.
Рецептата взех от тук. Вдъхна ми доверие, защото е точно и подробно обяснена, като са дадени и прецизни мерки на продуктите.
Ще нахвърлям малки разяснения от личния ми опит с тези сладки, които правих миналата седмица.
Надявам се споделеното да ви бъде полезно.

Необходими продукти:

• 1 яйце
• 1/2 ч.ч. краве масло
• 2/3 ч.ч. кафява захар
• 3/4 ч.ч. брашно
• 1 и 1/2 ч.ч. фини овесени ядки
• 1/2 ч.ч. орехи
• 1 ябълка
• 3-4 сушени сливи
• 1/2 ч.л. канела
• 1/2 ч.л. сода за хляб
• 2-3 с.л. вода
• 1 с.л. мед
• 1 ч.л. сусам, ленено семе
• 1 с.л. какао

Аз използвах фини овесени ядки, а не обикновени и мисля, че това е важно уточнение. Целите овесени ядки са твърди и дори след печене няма да са приятни за консумиране, защото ще останат сухи и твърди. Освен това и тестото ще бъде с доста зърнест строеж, нехомогенно и по-трудно ще бъде оформянето на сладките.
Рецептата е с кафява захар (не е толкова сладка, а и е по-здравословна).  Нямах най-тъмната захар, каквато е в оригиналната рецепта, но за сметка на това сложих 1 с.л. какао, което придаде лек кафеникав оттенък на тестото. Ако желаете сладките да са по-какаови, ще трябва да добавите още какао.

Нещо, което научих е предварителното запичане на орехите. Мислех да го прескоча, за да спестя време, но накрая реших да ги изпека леко. После хич не съжалявах, напротив. Печенето на ядките предварително ги прави много по-ароматни и това се отразява и на крайния вкус на сладките.

Както е обяснено в рецептата в 2 купи забърках продуктите. В едната - сухите съставки, без захарта, а в другата - останалото. Тук искам да вметна едно мое наблюдение. След като разбих с миксер яйцето, маслото и захарта, сместа, която се получи ми се видя доста гъста и се притесних, че няма да може да поеме цялата суха смес от втората купа и да стане хомогенно тесто. Затова добавих 2-3 с.л. вода + 1с.л. мед (меда по-скоро за аромат). Така нещата се смесиха добре.

Вместо стафиди (нямах в момента) реших да сложа нарязана на дребни кубчета 1 ябълка и няколко сушени сини сливи. Пръснах и малко ленено семе и сусам(около 1 ч.л.).

Сложих тестото в хладилника да отлежи за 1 час както си му е реда.

След това с чаена лъжичка загребвах от сместа и с навлажнени с вода ръце (така по-малко залепва тестото) оформях топчета с големината на бонбоните „Рафаело“ или на малък орех.
Като ги редите в тавата имайте предвид, че от топлината топчетата ще се отпуснат настрани и леко ще набъбнат. Оставете пространство между тях поне колкото 1 сладка.

Печенето на сладкиши винаги ми е било предизвикателство. Е, за радост тук не става въпрос за пандишпаново тесто или кекс, че да се притеснявате дали ще бухне или ще се залепи за дъното на тавата.
По препоръките на авторката загрях фурната на 180 градуса и сложих сладките на средно печене. Така пекох 10 минути. Отворих да проверя и на дъното се бяха изпекли, но отгоре бяха много меки и изглеждаха сурови(вероятно, защото фурната ми е без вентилатор). Включих само на горно и така още 5 мин. Изключих фурната и отворих вратата. Оставих сладките вътре докато изстинат напълно.

Като ги извадих и пробвах бяха станали много приятни. Отвън изглеждат твърди, а иначе вътре мекички.

Мисля, че това ще станат едни от любимите ми за правене сладки. Лесни са, имат полезни съставки, с които може да се експериментира, вкусни и засищащи.
Следващият път съм решила да добавя и парченца шоколад към тестото:-)

Добър апетит!

Овесена закуска

Днес ще ви предложа нещо лесно и ежедневно - овесена закуска.

Като бях бременна с Лазар доста често си я приготвях сутрин. Отнема около 10 минути.

По принцип не съм голям любител на овесените ядки, макар да знам, че са полезни. Приготвени по начина, който след малко ще ви разкажа, обаче, ми допадат.

Тази закуска я научих преди време от моя бивша съквартирантка, която редовно закусваше овесени ядки сутрин и аз се чудех как не й омръзват. Като пробвах веднъж се убедих, че не е зле, дори може да бъде и вкусно :-) Реших да обогатя закуската с ядки, семена и мед.

Необходими продукти:     (за 1 порция)

• 200 мл вода
• 4-5 с.л. овесени ядки
• 1 ч.л. масло
• 1 с.л. мед
• 2-3 ореха
• 1 ябълка
• различни семена по желание

Начин на приготвяне:

Сипвате водата на дъното на малка тенджерка да заври. Добавяте овесените ядки. Първоначално водата едва ги покрива. Разбърквате докато се поизпари и добавяте маслото. Махате от котлона и изсипвате в купичка. Слагате начупени ореховите ядки  и семена по желание (аз сложих ленено и чиа по 1/2 ч.л.). Подслаждате с меда, ако нямате, може и захар. Накрая настъргвате ябълката отгоре. Разбърквате и закуската ви е готова. 

Ако сте любител на смесените вкусове, може да добавите малко натрошено сирене (по подобие на макароните със захар и сирене). Аз съм пробвала и на мен ми харесва :-).

Очаквайте другата сряда продължение с овесени ядки - този път десерт :-)

Пиле с къри и ориз басмати

Една събота бяхме поканили един приятел на обяд. Исках да приготвя нещо вкусно, но същевременно и ново за мен. Така попаднах на тази рецепта за пиле с къри, обяснена добре в известния за повечето майки форум bg-mamma. (Отвори линка за самата рецепта.)

Необходими продукти: ( 4 порции)

• 500 г пилешко бон филе
• 200 г заквасена  сметана (малка кофичка)
• 2  глави лук
• 2 с.л. брашно
• 2-3 с.л. олио(зехтин)
• 1 с.л. къри
• 1 капсулка шафран
• сол на вкус

Ще ви споделя как аз приготвих пилето и ориза без да повтарям вече казаното в оригиналната рецепта.

Когато готвя пиле или риба, задължително правя марината, в която месото да отлежи поне половин час в хладилник, а по-добре и повече време.

Продукти за маринатата:

• сок от 1/2 портокал
• 2 с.л. зехтин
• сол и черен пипер на вкус

Особености на приготвяне:

Нарязаното на кубчета с големина на хапки пилешко бон филе разбърквам добре в маринатата и слагам в хладилник за 1/2-1 час.

По натам следвайте инструкциите, описани тук bg-mamma.

Накрая, заедно с кърито, поставих шафран. Тази екзотична подправка ползвах за първи път, но се получи добре. Пилето и сосът придобиха приятен жълт цвят и аромат.

Приготвяне на ориза басмати

За 4 порции сварен ориз слагам 1 ч.ч. (250 мл) суров ориз.

Не бях готвила ориз басмати и първия път, следвайки указанието на опаковката, оризът се превари леко. Но човек постоянно се учи и се стреми да подобрява нещата, така следващия път преди да готвя ориз басмати се разрових за съвет от други по-опитни от мен.
Спазих следната технология и стана добре:

Оризът се измива старателно под течаща вода, за да му се отдели нишестето. Ако имате сито, сложете ориза там и изплаквайте докато потече бистра вода. Аз го мих в тенджера поне 5-6 пъти. После се оставя накиснат в тенджерата с вода,  2 пръста над нивото на ориза, за около 30  минути. Оризът попива част от водата. Слагате го на котлона да заври без капак на среден огън. Посолява се, огънят се намалява и се захлупва за 8 – 10 минути. През това време не се отваря и не се разбърква. Отстранява се от огъня без да се отхлупва за 3 – 4 минути. Маха се капака, за да се отдели парата и с минимален брой движения се разбърква с голяма вилица.

Резултатът, който получих след комбинирането на пилето и ориза е показан на първата снимка.


Пожелавам ви успех, ако решите да сготвите това вкусно ястие!
Няма да съжалявате:-)

Детски бананов крем

Кръстих този ароматен крем „детски“, защото рецептата е взета от книжка за детската кухня.

А сега ще ви запозная с кратката история на детския бананов крем.

От време на време е добре да се разчиства и освобождава място вкъщи от излишни бумаги. Така веднъж, ровейки в плик със списания и брошури, преглеждах съдържанието на една малка книжка. Кой би предположил, че такава хубава и лесна рецепта ще изкочи сред рекламните материалите, с които ни затрупаха от болницата, в която родих сина ми Лазар миналото лято? :-) Проявих любопитсво, нищо че захранването на Малчо беше още напред в бъдещето. Кремът изглеждаше много свеж, без варене и не изискваше много време за приготвяне.

Една вечер реших да изненадам съпругът ми с този десерт, като той трябваше да отгатва съставките по аромата и вкуса. Мисля, че беше приятно очарован :-). След това съм го правила още няколко пъти за наши гости. Според мен е изключително лесен и много приятен лек десерт.

За да не ви държа повече под напрежение ще споделя с вас рецептата за крема, който се услажда и на възрастните :-).

Необходими продукти:

• 2 добре узрели банана
• сок от 1/2 лимон
• 1 пакетче крема сирене 
• 200 г заквасена сметана (малка кофичка)
• 2 с.л. мед 
• щипка канела

Оригиналната рецепта е с кисело мляко (8 с.л.) вместо сметана и сирене маскарпоне(4 с.л.). Аз предпочитам сметана, защото с нея кремът става малко по-плътен. Ако нямате мед в момента, може да сложите захар на вкус, но с мед става по-ароматно кремчето. Не се притеснявайте да експериментирате с пропорциите. Ако желаете по лек и ефирен крем, сложете кисело мляко и намалете крема сиренето.

Начин на приготвяне:

Всичко се разбива добре с пасатор или блендер. Налива се в десертни чаши и може да се охлади малко в хладилника преди сервиране. Като количество се получава около 700 г смес, която разпределяте на порции от по 150 г или 200 г.
Важно е да се консумира пресен - скоро след като е приготвен. Не го пазете за следващия ден.

Украсата оставям на вашата фантазия.

Добър апетит!

Очаквайте следващата сряда рецептата „Пиле с къри и ориз басмати“

Новогодишни меденки

Започнах новата години с нов експеримент - меденки.
Рецептата бях харесала от няколко седмици и очаквах празниците, за да я осъществя. Запасих се с нужните продукти и на 1 януари 2013 следобед запретнах ръкави.

Искам да споделя опита си от направата на медените сладки, а самата рецепта намерих в интернет. Може да я прочетете тук:  http://krokotak.com/2011/12/koledni-medenki/

Необходими продукти: (~ 80 броя)

• 200 г мед
• 130 г кафява захар
• 100 г меко масло
• 1 яйце
• 500 г брашно
• 1 ч.л. бакпулвер
• 1 ч.л. букет от подправки канела, джинджифил, индийско орехче
• 1 настъргана кора от портокал (по желание)
• 80 г шоколад за готвене
• 50 г орехи 

Начин на приготвяне: 

Медът и захарта се разтопяват на слаб котлон, след което сместа се оставя да изстине. Добавя се яйцето и маслото. Разбиваме с миксер. В отделна купа се поставя брашното с бакпулвера и подправките и се разбъркват добре. Изсипва се към другата смес и се разбърква с миксер, а накрая тестото се омесва с ръка. Прибира се в хладилника за 2 часа, за да се стегне. След това се разточва на кора с дебелина 0.5 см и се изрязват меденките с формички за сладки, а може и с чаша.

Харесвам уханието на пресни сладки и често внасям малки добавки към миризмите. В случая с меденките освен канелата, индийското орехче и джинджифила добавих и настъргана кора от  1 портокал, както и шоколадова глазура с орехи.

А сега да преминем към някои практични обяснения и насоки.
Особеното при този вид сладки е втвърдяването на тестото след като отлежи в хладилника. Човек може лесно да се притесни, ако няма опит с подобно тесто, че нещо е объркал в пропорциите, а не е така. Това се дължи на меда и маслото, които стягат сместта при охлаждане. Разточването на кора може да бъде малко предизвикателство. Хареса ми идеята за използването на хартия за печене, върху която да се разточи тестото. Много е удобно, защото се избягва залепването по масата или плота.

Ако искате да спестите малко усилия по изрязването на формички и наново разточване на изрезките, най-лесно е да направите полумесеци с помощта на чаша със заострен ръб.

Друг тънък момент е печенето. Казва се, че се пече на фурна "до порозовяване".
Виждали сме пазарските меденки с приятен кафеникав загар, но не ви съветвам да чакате вашите сладки да покафенеят. Резултатът би бил много твърди и сухи бисквити. Аз изпекох 2 тави и първите ги пекох 10 минути на ~170-180 градуса. Станаха твърдички, макар че бяха съвсем леко започнали да покафеняват. Взех си бележка при втората тава и пекох около 5-7 минути. Колебаех се дали не са сурови, понеже бяха останали по-светли, но добре че ги извадих.

Шоколадовата глазура се приготвя след като меденките са изпечени. Разтопявам на водна баня шоколада за готвене и докато е горещ топвам част от меденката и поръсвам с нарязани или смлени орехови ядки.

Разбрах, че меденките е добре да поотлежат няколко дена в метална кутия преди да се хапнат. Ставали приятно мекички и не така сухи като бисквитки. Е, ние не можахме да ги изчакаме, за да проверим вярно ли е това. Показвам ви последните останали сладки.