В тази статия ще споделя с вас какво научих за уважението към съпруга от книгата
"The fruit of her hands: Respect and the christian woman" (в превод „Плодът на ръцете й: Уважението и жената християнка“).
Това е тема не особено популярна в днешно време, но аз считам, че е много важна.
Авторката се казва Нанси Уилсън - съпруга, майка на три пораснали вече деца и баба. Книгата още няма превод на български език, но може да я намерите на английски
тук.
Тази малка практична книга ме спечели с яснотата си. Нанси Уилсън не говори за емоционалните потребности и не залита в психологията на двата пола, а дава директни наставления и препоръки от Божието слово в качеството си на по-възрастна жена християнка, съчетала опит и познание в мъдрост.
Какво е уважението? - чувство или нещо повече.
Ето какво научих аз:
Урок номер 1 - Уважението се показва
Според авторкта уважението е не само чувство. Да уважаваш е глагол и предполага действие от наша страна, което има външна изява. Дори да нямаш чувството, ти пак можеш да показваш уважение (това ме накара да се замисля). То се вижда в цялостното ни поведение спрямо нашия съпруг - начина, по който говорим с него или за него пред другите (семейство, приятели или познати), в търсенето на съвет от съпруга, което да е с приоритет пред вземането на мнение и съвет от приятелки.
Аз бих добавила и простата учтивост в общуването. Думи като: „ако обичаш“, „моля“, „благодаря“, „заповядай“ са елементарен израз на уважение, но е лесно да ги прескочим вкъщи. Друг пример на уважение е да запазваме добрия тон, дори когато имаме сериозен спор и несъгласие помежду си.
Урок номер 2 - Уважението не е опция, а изискване на Бог към съпругата
Що се отнася до уважението в брака, Нанси Уилсън не говори за взаимното уважение между мъжа и жената, което повечето хора с готовност биха подкрепили(„уважавай, за да бъдеш уважаван.“), а за уважението което Бог изисква от съпругата да има към собсвения си съпруг.
Мъжете имат огромна нужда да бъдат уважавани от своите жени. Според авторката, те са проектирани така от Бог, който също е създал и главния източник на това уважение - съпругата. Нашето уважение ги стимулира и им дава възможност да реализират с успех възложената им мисия в този живот.
Замислям се защо ли Бог изисква това от нас? Не може ли уважението да бъде оставено да се случва спонтанно и естествено? Като всяко градивно действие и отношение, уважението изисква усилие и възпитание.
Урок номер 3 - Уважението е безусловно
Няма условие за уважението на съпругата към съпруга. Фрази от сорта на: „Ако той е добър лидер в семейството, тогава ще го уважавам“, не представят истината за библейското уважение и почит към съпруга.
Писателката е категорична, че уважението не е опция за християнската съпруга. То е заповед и отговорност първо към Бог. Затова не трябва да търсим заслуги и само тогава да уважаваме мъжете си. Естествено, когато има такива е много по-лесно.
Авторката задава въпроса: „Вие искате ли да бъдете обичани от съпрузите си само, когато сте чудесни?“. Моят отговор е, че искам да бъда почитана и обичана винаги, безусловно от съпруга ми, не само когато си мисля, че съм го заслужила.
Урок номер 4 - Благодарността подхранва уважението
Веднъж достигнали до извода че уважението е важно, идва логичният въпрос - „Как?“.
Отговорът ще ни подготви предварително за трудните моменти, които неизбежно ще дойдат.
За да предприемем правилните стъпки, е добре да знаем кое поражда уважение и кое - не.
Неуважението се подклажда от критика, фокусиране върху проблемите на съпруга, споделяне на слабостите му с приятелки. Противоотровата, която предлага Нанси Уилсън, е култивиране на благодарност, търсене и оценяване на положителните качества и успехи на мъжете ни. Тогава ще ни е по-лесно да откриваме все повече неща за уважение у тях.
Авторката ни съветва да напишем писмо на съпрузите си, в което да изразим какво уважаваме в тях и защо. Да си призная, тази идея много ми допадна. Има и продължение - вербално изразяване на одобрение, похвала, възхищение за добре свършена работа, дори за малък прогрес, както насаме, така и пред приятели и близки, съветва Нанси.
Урок номер 5 - Уважение заради позицията на глава на семейство, дадена му от Бог
Тази част беше нова за мен. Съгласна съм, че имаме конкретни роли в брака, свързани с различни отговорности - ние не сме конкуренти. Бог е постановил ред - мъжът да бъде глава на семейството. Това не е тиранично господаруване в дома, а той трябва да обича и се грижи жертвоготовно за съпругата си. Тази позиция предполага наистина респект.
Нанси Уилсън не подминава наличието, за съжаление, на случаи, когато съпругът е абдикирал от тези отговорности и уважението на жената става трудно. Тогава на нея й остава избора да отдаде почит и уважение, не заради това което е в момента съпругът й, но заради дадента му роля на глава, заради авторитета който Бог е вложил в него. Дори наистина да няма нещо конкретно, за което да уважаваме съпруга си, то ние дължим това уважение пред Бог, Който може да го издигне отново до ролята му на самоотвержен водач на дома.
Ще завърша с един стих, цитиран в книгата:
„Както ябълката между дърветата на градината,
така е възлюбеният ми между синовете;“
Не е ли чудесно да имаме такава перспектива за нашите съпрузи?
